Решение № 19373 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19373 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110174793 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Й. П. И. срещу ***.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че към настоящия момент срещу него е образувано и се води изп. дело 20118530400270 на ЧСИ ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 5479/2011 г., СРС, 43 с-в, за следните суми: 3 551,09 лева – главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 366,86 лева – сторени съдебни разноски, като поддържа, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност. Твърди, че изпълнителният лист по ч.гр.д. 5479/2011 г., СРС, 43 с-в е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в полза на ***, който в качеството си на взискател е образувал изпълнително дело 20118530400270 по описа на ЧСИ ***, като след образуване на делото с договор за цесия първоначалния взискател е прехвърлил вземането на *** с договор за цесия. Посочва, че след образуване на посоченото изпълнително дело са извършени действия за проучване на имущественото състояние на длъжника, направена е справка за налични трудови правоотношения и справка за адрес, за придобити недвижими имоти в Агенция по вписванията. Твърди, че на 24.07.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до различни търговски банки, като посочва, че това е последното валидно изпълнително действие и след него кредиторът не е предприел други действия за събиране на вземането си, не е извършил действия, с който да спре или прекъсне давността. Посочва, че с изтичане на 1

5-годишен давностен срок се погасяват всички установени по съдебен ред вземания, поради което ищецът счита, че вземанията са погасени по давност.

Моли съдът да признае, че посочените суми са погасени по давност.

Ответникът е уведомен и в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с които оспорва иска като частично недопустим и признава иска в частта, която счита за допустима. Твърди, че в хода на образуваното изп. дело № 270/2011 г. по описа на ЧСИ *** са постъпили суми в общ размер на 843,60 лв., които са погасили част от задълженията за разноски, лихви и главница, поради което поддържа, че длъжникът няма правен интерес от установяване на погасяване по давност на главница, която е вече погасена поради плащане или осъществено принудително изпълнение преди погасяване на вземането по давност. Твърди, че общата сума по изпълнителния лист, която не е погасена по давност е в размер на 3 368,74 лв., като посочва, че над тази сума, а също така за сумата от 366,86 лв. – съдебни разноски по изпълнителния лист предявеният иск се явява недопустим и признава иска за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради погасяване по давност за основателен до размера от 3 368,74 лв. Моли съдът да присъди разноски на ответника на основание чл.78, ал.2 ГПК, като излага подробни съображения, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумите по изпълнителен, издаден по ч.гр.д. № 5479/2011 г., СРС, 43 с-в., за следните суми: 3 551,09 лева – главница, дължима по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 366,86 лева –съдебни разноски, за събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело 20118530400270 на ЧСИ ***.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който заявява отказ от предявения иск, в частта над направеното от ответника признание – до сумата от 3 368,74 лв. Отказът на страната е приет от съда на осн. чл. 233 ГПК, като производството по делото е прекратено в останалата част. След извършеното процесуално действие, ищецът е направил искане към съда, да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на иска. Претендира разноски за производството.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 24.09.2025 г., моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител.

Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно, от нарочно упълномощен процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

2

По разноските.

Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 656,72 лв., от която 500 лв. – адв. възнагарждение съобразно ДПЗС от 28.03.2024 г. и 156,72 лв. – платена държавна такса. С отговора на исковата молба, ответникът е поискал съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, за което е изложил подробни съображения.

Съобразно формираната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК (Определение № 2807 от 8.10.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1477/2025 г., вкл. цитираните - Определение № 1220/5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК и Определение № 2367/15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК; Определение № 2832 от 10.10.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1470/2025 г. и др.), предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно необходими - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Ответникът не трябва да понася съдебните разноски, когато неговото извънсъдебно поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е предпоставка за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, тъй като не е породена първата процесуална предпоставка, уредена в чл. 78, ал. 2 ГПК. В конкретния случай дори и при прекратено изпълнително дело – на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК (поради настъпила перемпция), ответникът притежава изпълнителен лист, който винаги овластява кредитора да поиска образуване на ново изпълнително производство и да насочи принудително изпълнение по отношение на имуществените права на длъжника. В този смисъл, за да отрече със сила на пресъдено нещо процесуалното право на кредитора да удовлетвори удостовереното в изпълнителния лист изпълняемо право чрез помощта на държавната принуда, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора.

За да се освободи в този случай от отговорността за съдебните разноски, кредиторът следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. По изложените съображения, съдът намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение в настоящия случай.

В условията на евентуалност, ответникът е въвел възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. За да достигне до този извод, съдът съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото, което е приключило след първо открито съдебно заседание, без събиране на доказателства и провеждане на съдебно следствие с оглед своевременното направено признание на предявения иск. В случая съдът намира, че справедлив и адекватен на 3 извършената адвокатска работа по настоящото дело е размерът на сумата от 300 лв. – адв. възнаграждение, което следва да бъде възложено в тежест на ответника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 237 ГПК и на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Й. П. И., с ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 3 368,74 лева – главница по издаден изпълнителен лист от 15.02.2011 г. по ч.гр. дело № 5479/2011 г., по описа на СРС, 43 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118530400270 по описа на ЧСИ ***.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Й. П. И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 456,72 лв. – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4