Решение № 65 от 08.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Карлово, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320102070 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.

Ищецът - Г. Л. Л. твърди, че на 08.10.2024г. сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № ***, по силата на който му предоставели в собственост заемни средства в размер на 650.00лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40.32%, годишен процент на разходите – 50.06%. Съгласно чл.1, ал.3 от процесния договор, дължал еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 294.66 лв.

Твърди, че усвоил изцяло заемният ресурс, не е изплатил сумата по процесната такса, но не дължал плащания за същата на следните правни основания:

Така предвидената клауза очевидно заобикаляла закона и накърнявала правата на другата страна по облигационното отношение. Еднократната такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем била във фиксиран размер - 294.66 лв. и в случая липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото от заемателят предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на еднократната такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, което е означавало, че той не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 от ЗЗП, неравноправни били клаузи, които налагали на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП било посочено, че неравноправните клаузи били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните 1 в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП.

Оттук така предвидената клауза имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, като с нея се е целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се е целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са били известни на кредитора и които потребителят е трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е била предвидена като такса експресно разглеждане в договора, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била.

Поради невключването на еднократната такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не е съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не е отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е бил реално прилагания в отношенията между страните е представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявало един от елементите, на които е може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водела до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да е посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да е посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът не е имал правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да е било посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като 2 еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем, представлявало част от компонентите на ГПР.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № ***/08.10.2024г. сключен между страните, обективирана в чл.1, ал.3, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 294.66лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира за направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Ответникът - „ВИВА КРЕДИТ“ ООД гр. С. намира исковете за неоснователни. Посочва, че ищецът не навежда никакви доводи в тази връзка, а схематично маркира само бланкетни теоретични формулировки за неравноправност на клаузи и приложими законодателна уредба и съдебна практика, поради което отново не мога да взема отношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В процесния случай, договорът е сключен по предложение (искане) направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договорите. Същият се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са договорени клаузите от договорите. Ищецът не е бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря. Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. В разглеждания този принцип не е нарушен, тъй като в договора между страните са защитени правата и на двете страни. Правото на заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до получи плащането, разсрочено на ежемесечни вноски. Волята на страните в договорите е изразена ясно и недвусмислено при сключване сделките.

Договорът не е сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установява волята на страните при сключване на договорите да е била различна от отразената в съставените писмени 3 документи.

Несподелено оставало и становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Видно от чл. 1, ал. 2 от договора, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, от която клиентът доброволно избира да ползва, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването и управлението на кредита и няма задължителен характер. Предвид доброволния характер на услугата по експресно разглеждане, неправилно е ищецът да се позовава на неравноправност, именно защото оспорваната клауза фигурира в договора по изрична нейна заявка, а не е едностранно наложена от ответното дружество, без той да има възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за нея. Предоставянето на финансови услуги от дружеството не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

По отношение твърдението на ищеца, че договорката за такса експресно разглеждане е нищожна, тъй като с същата представлява скрит разход и е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита твърди, че разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ЗПК, при изчисляване на ГПР изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Цитираната разпоредба идва да покаже, че освен да защити потребителя, законодателят е пожелал да насърчи добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение. Засилената защита на потребителя като по-слаба страна се простира дотам, докъдето от негова страна също е налице добросъвестност и своевременно и точно изпълнение. Когато такова липсва, както е в настоящия случай, то той не следва да се ползва от допълнителна закрила. Счита, че уговорената такса за експресно разглеждане не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да поставя в риск.

В настоящия случай, размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин - чрез посочване на реда и начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Тоест, налице е пълна прозрачност по отношение на въпросния коефицент. Ето защо, несподелена оставала и позицията на ищеца, че „записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП“, доколкото няма наведени каквито и да било доводи в тази връзка, а само схематично маркиране на бланкетни формулировки за неравноправност.