Решение № 7279 от 28.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 74746/2021
- Вид
- Решение № 7279
- Подписан
- 28.06.2022
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 53 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 61 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 7279 гр. С., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110174746 по описа за 2021 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 117449/31.12.2021г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12117/20.09.2021г., издадена по ч.гр.д. № 48832/2021г. на СРС.
Ищецът „*********“ ЕАД чрез юрк. Б.А. е предявил срещу В. М. Д. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „*********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "*******", бл. 606, вх. А, ап. 2, аб. № 359651, както следва
3611,13 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.08.2021г.) до окончателното им изплащане;
892,10 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-12.08.2021г.;
27,50 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2018г.м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.08.2021г.) до окончателното им изплащане;
6,98 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018г.-12.08.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им 1 приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Ответникът В. М. Д. чрез адв. Р.Н. - АК-С., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 47358/11.03.2022г. на СРС. Доколкото исковата молба е връчена за отговор на 10.02.2022г., като не са представени доказателства и данни, позволяващи прилагането на чл. 62, ал. 2 ГПК, то едномесечният срок за подаване на отговор е изтекъл на 10.03.2022г. (четвъртък, работен ден).
Доколкото отговорът е подаден на 11.03.2022г., след изтичане на законоустановения срок, то за същия е настъпила преклузията по чл. 133 ГПК. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
Третото лице – помагач „**********“ ООД е депозирало молба, вх. № 85380/28.04.2022г. на СРС, в изложение към която изразява становище, че при определяне на разходите за топлинна енергия в топлоснабдения имот са спазени законовите изисквания. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и изявленията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, с Договор за покупко2 продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 55/20.08.1993г., т.
ІV/1993г., Румен Любенов Ананиев е закупил от Столичната община недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "*******", бл. 21-27, вх. А, ет. 1, ап. 2. Видно от Писмо, вх. № 104727/25.05.2022г. на СРС, от Столичната община - Направление "Архитектура и градоустройство", блокът е понастоящем с номер 606, като по този начин се установява и идентичност с топлоснабдения имот. По делото не са ангажирани преки доказателства за правоприемство между Румен Любенов Ананиев и ответника В. М. Д..
Доколкото обаче, видно от Писмо, вх. 97210/16.05.2022г. на СРС, Д. е декларирал по реда на чл. 14 ЗМДТ пред Столичната община за целите на облагането с местни данъци и такси право на собственост върху 1/2 част от топлоснабдения имот през 1998г., то съдът намира, че така, обективирайки изявление в неблагоприятна за него с оглед настоящото производство насока, следва да се приеме за доказано, че ответникът е собственик на 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот. Няма данни след 1998 г. имотът да е бил отчуждаван, поради което следва да се приеме, че и за процесния период ответникът е негов собственик - на 1/2 идеална част.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Доколкото ответникът е собственик на топлоснабдения имот, то същият през процесния по делото период е имал качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от „*********“ 3
ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за заплащането на половината от потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия съобразно дела си в него.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.
Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума 4 за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.