Решение № 69 от 19.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Благоевград, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200501231 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба с вх.№7288/20.08.2025 г. е подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.“Московска“ №19, чрез юрк. Р. М., против Решение №240/08.07.2025г., постановено по гр.д.№105/2025г. по описа на РС-Петрич в отхвърлителната част.

В срока по чл. 259, ал.1 ищецът обжалва решението в частта, с която съдът отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 818,33 лв., представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. Г. З. (като кредитополучател), считано от 21.08.2024г. до погасяването; ОТХВЪРЛЯ искането, на основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на сумата от 171,96 лева, представляваща съдебни разноски по делото; ОТХВЪРЛЯ исковете за 263,20 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, представляваща възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 10.02.2023г. до 23.06.2024г., по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за 1 физически лица от 22.06.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. Г. З. (като кредитополучател); 17,99 лв., на основание чл.

415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта на вземането, за периода от 24.06.2024г. до 20.08.2024г. и 90,20 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗЗД, представляваща такси по кредита.

В жалбата се излагат подробни доводи по същество срещу решаващите изводи на първоинстанционния съд. Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове.

Навеждат се твърдения за процесуални нарушения в първоинстанционното производство, а именно недопускане събирането на писмени доказателства по искане на ищцата.

По така депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба подадена от “БАНКА ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. ’’Московска” № 19, представлявана от Д.Д.М. и С.Л.С. изпълнителни директори, чрез старши юрисконсулт Р. М. М., със съдебен адрес гр. **, против В. Г. З., ЕГН: **********, с адрес гр. **.

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 1332 по описа на Петричкия районен съд за 2024 г., че ищецът е подал заявление вх. № 7189/21.08.2024 г. по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, като е поискал да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. Г. З.. В т. 9 от 2 заявлението е отразено, че се претендира главница в размер на 818,33 лева, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 263,20 лева, обезщетение за забава в размер на 17,99 лева, заемни такси по договора в размер на 90,20 лева, ведно със законната лихва от 21.08.2024 г. до изплащане на вземането.

С Разпореждане № 799 от 23.08.2024 г., постановено от заповедния съд, потвърдено с Определение № 1329 от 26.11.2024 г. на Окръжен съд Благоевград по в. ч. гр. д. № 1051/2024 г., Районен съд - Петрич е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

Представени и приети като доказателства по делото са копия на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2021 г., Общи условия по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, Погасителен план и ГПР, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти Maxi Go на Банка ДСК, както и извлечение от счетоводните книги по кредитна сметка № 13/30050676 от 21.08.2024 г.

Районният съд е приел, че договорът е потребителски. Посочил е, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, договорът е недействителен. Посочил е, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Първоинстанционният съд е приел, че в процесния договор има дописване на ръка на променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95 % годишно, референтен лихвен процент дописан на ръка и нечетлив, фиксирана стандартна надбавка също дописана на ръка и нечетлива, както и ГПР, като срещу това дописване няма подпис на кредитополучателя. РС е приел, че изписването на ръка на важни и съществени елементи от договора, влече извод за недействителност на целия договор, тъй като е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. С оглед на това е счел, че кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита.

Пред ОС е допусната съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че кредитът е усвоен за първи път на 01.11.2021г. Последното револвиране е на 26.10.2022г. 11 месеца не е роволвиран.

Въззивният съд споделя мотивите на районния съд и във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да добави, че в съответствие с цитираните разпоредба на Законът за потребителския кредит, с който се 3 въвеждат разпоредбите на Директива 2008/48, нарушението на предписанието досежно размера на шрифта води до недействителност на договора за потребителски кредит и за него кредиторът се санкционира с лишаване от лихвите и другите разходи по кредита /чл. 23 ЗПК/. С Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 е прието, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Изяснено е, че доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на договора и последиците от сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на посочената в член 10, параграф 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин; Уредбата в ЗПК, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, е преценена от СЕС като гарантираща, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и като възпрепятстваща използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.

Изтъкнато е, че уредбата в ЗПК се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано установената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48.

Посоченото тълкуване на СЕС, направено по повод преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., изискване по отношение на размера на шрифта и при отчитане последиците от неспазването му /недействителност на договора съгласно чл.

22 ЗПК/, има задължителен характер по силата на чл. 633 ГПК, като в случая районният съд се е съобразил изцяло с това тълкуване /Определение № 419/10.02.2025г., по к.т.д. № 2069/2024г. второ ТО, ВКС/.

Въззивният съд следва да посочи, че има и разминаване между договора за кредит и погасителния план относно падежа. В договора е посочено 10 –то 4 число, а в погасителния план 22 – ро число.

Предвид гореизложеното, крайните изводи съвпадат, поради което решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но същата не претендира такива и не следва да й се присъждат.

Воден от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №240/08.07.2025 г., постановено по гр.д.

№105/2025 г. по описа на РС-Петрич, в обжалванатата част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Благоевград, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200501231 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба с вх.№7288/20.08.2025 г. е подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.“Московска“ №19, чрез юрк. Р. М., против Решение №240/08.07.2025г., постановено по гр.д.№105/2025г. по описа на РС-Петрич в отхвърлителната част.

В срока по чл. 259, ал.1 ищецът обжалва решението в частта, с която съдът отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 818,33 лв., представляваща невърнатата чиста стойност от главницата по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 22.06.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. Г. З. (като кредитополучател), считано от 21.08.2024г. до погасяването; ОТХВЪРЛЯ искането, на основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на сумата от 171,96 лева, представляваща съдебни разноски по делото; ОТХВЪРЛЯ исковете за 263,20 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, представляваща възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 10.02.2023г. до 23.06.2024г., по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за 1 физически лица от 22.06.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ АД (като кредитодател) и В. Г. З. (като кредитополучател); 17,99 лв., на основание чл.