Решение № 5184 от 09.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 09.07.2019 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13595 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №300235 от 21.12.2017г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №461610 от 31.07.2018г., постановени по гр.дело №30877/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ми състав, е отхвърлен предявеният от „Т.М.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.”

АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 592.42 лв., представляваща корегирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол №3016291/15.11.2016г. за периода 18.08.2016г. - 15.11.2016г.. С решението е осъден „Т.М.” ЕООД да заплати на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 460.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Т.М.” ЕООД, чрез адв.Р.А., с която се обжалва изцяло решение №300235 от 21.12.2017г., постановено по гр.дело №30877/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 157-ми състав. Инвокирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените в исковата молба доводи и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до необоснованост на постановеното решение.

Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за минал период от време - 18.08.2016г. - 15.11.2016г.. Твърди се, че ответникът няма право да извършва корекции на сметки за електрическа енергия, тъй като такова право не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят не е делегирал на КЕВР правомощия да приема правила, по които да бъдат корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че нормата на чл.48 от приложимите ПИКЕЕ е нищожна като приета при липса на законова делегация. Счита се, че неправилно съдът е приел, че е налице основание за „Ч.Е.Б.” АД едностранно да изчисли и корегира сметките на потребителя за ел.енергия за минал период, съответно че е доказан фактическият състав за ангажиране на отговорността на потребителя, тъй като по делото не е установен периодът на неточното измерване, респективно не е доказана реално консумираната ел.енергия за миналия период и виновно поведение на потребителя на ел.енергия. Излага се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се съдържа ред за уведомяване на клиента. Твърди се още, че съставеният констативен протокол не е подписан от органите на полицията, предвид на което е нарушена предвидената в чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ процедура, поради което удостоверените в него обстоятелства не могат да се кредитират от съда. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „Ч.Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт С.М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че процедурата по ПИКЕЕ е надлежно проведена, предвид на което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на потребителя на ел.енергия. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лв., съгласно списък инкорпориран в подадения писмен отговор. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани разноски от въззивника за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявен е от „Т.М.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 592.42 лв., представляваща корегирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол №3016291/15.11.2016г. за периода 18.08.2016г. - 15.11.2016г., за която е издадена фактура №**********/26.04.2017г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от „Т.М.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 592.42 лв., представляваща корегирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол №3016291/15.11.2016г. за периода 18.08.2016г. - 15.11.2016г., за която е издадена фактура №**********/26.04.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая не се спори между страните и видно от доказателствата по делото оспорената от ищеца сума от 592.42 лв. е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищеца от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 18.08.2016г. - 15.11.2016г., въз основа на съставен констативен протокол №3016291/15.11.2016г., подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Въззивният съд приема, че дължимата от ищеца сумата от 592.42 лв. е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен протокол /КП/

№3016291/15.11.2016г., съставен след извършена проверка, при която са установени нарушения, изразяващи се в осъществен достъп до вътрешността на електромера - констатирано е, че липсва пломба на щита на ел.табло; отваряна е пломба на капака на клемния блок на електромера, нарушен е холограмен стикер, което е довело до изменение на електрическата схема и до изменение на метрологичните характеристики на електромера, като в резултат на това въздействие върху СТИ преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение. С оглед констатациите, установени при проверката и обективирани в КП №3016291/15.11.2016г., установяващи неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, същият е изпратен за метрологична експертиза като е бил съставен констативен протокол №533/13.04.2017г. от Български институт по метрология /БИМ/, представляващ официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и от който се установява по категоричен и несъмнен начин извършването на манипулация върху СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребената ел.енергия. При това положение и с оглед факта, че констатираното нарушение не установява промяна в схемата на свързване на СТИ, а се касае за неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, в която хипотеза не се изисква да бъдат уведомявани органите на полицията, въззивният съд счита, че всички наведени от въззивника-ищца доводи, че е опорочена процедурата при съставяне на

КП №3016291/15.11.2016г. се явява неоснователни. В конкретния случай и с оглед характера на установеното нарушение въззивният съд счита, че е била спазена процедурата, предвидена в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Същевременно от приетото по делото експертно заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сумата, начислена с процесната фактура, е определена правилно по реда на чл.48, ал.1, т.2, б.„а“ от ПИКЕЕ, въз основа на посоченото в КП №533/13.04.2017г. от БИМ, като изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР. Ето защо законосъобразно корекцията е извършена на база КП №533/13.04.2017г. от БИМ, съгласно предвидената методика в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършената корекционна процедура, съдът приема, че ищецът дължи на ответника начислената стойност за електроенергия за периода 18.08.2016г.

- 15.11.2016г. и възраженията за липса на правно основание на извършената корекция на сметките се явяват неоснователни.

На следващо място изцяло неоснователни са релевираните доводи в жалбата на въззивника, че корекционната процедура следва да се прилага само при доказана вина на потребителя за причиняването на неточното измерване. Настоящият въззивен състав приема, че уредената в ПИКЕЕ процедура представлява способ за определяне на дължимата престация по договора, а не се касае за отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД. В случая на корекционната процедура няма нарушено правно задължение, а тя цели да установи обема на едно правно задължение, възникнало по силата на договорна връзка между потребителя и електроснабдителното предприятие, т.е. правилата създават една необорима презумпция -определят потребление, което е възможно да е възникнало наистина, въз основа на обективно налични данни, без това предположение да е възможно да бъде оборено. Тази презумпция се отнася до количеството на потребената енергия, т.е. определя /уточнява/ дължимата престация. Правилата на ПИКЕЕ целят поправяне на възникнали грешки /отклонения/ в измерването, които може да са породени от случайността, от страните по договора или от трето лице, т.е. правилата представляват нормативно установяване на съдържанието на сделката, което се определя изцяло от обективното право и обвързва страните независимо от волята им. Налице е установен специален ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на констатирана по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването на доставяната ел. енергия извън допустимата, респ. неизмерване на последната, като обективно състояние, без да отдава значение за причината за последното обективно състояние, като целта на нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената такава, при констатирано неточно измерване на последната или неизмерването на същата. Следователно се налага извода, че установената отговорност при корекция на сметка не представлява санкция за потребителя, а нормативно установен метод за справедливо разпределяне на загубата между потребителя и електроразпределителното дружество.