Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 112 от 06.03.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 73/2026
Вид
Определение № 112
Подписан
06.03.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Боряна Ангелова Димитрова, Калина Стоянова Пенева, Албена Янчева Зъбова Кочовска

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 , ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1 · Закон за културното наследство
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал.1-4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал.1-4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал.1-4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал.1-4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 06.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500073 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на М. Т. С., ЕГН ********** от гр.Н. З., ул.“Б. М.“№* против Определение №73/06.02.2026г., постановено по гр.д.

№27/2026г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което производството е прекратено поради недопустимост на иска.

С частната жалба се моли за отмяната му като неправилно. Сочи се, че съдът не е следвало да коментира непосочени от ищеца правни основания, като не предприел действия да коментира посочените от него нарушени разпоредби и сам да определи правната квалификация на иска предвид твърденията в исковата молба.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, запозна се с делото и съобрази закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е допустима.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд- Ямбол е приел, че в исковата молба са изложени твърдения за пороци при постановяване на присъди от Сливенския окръжен съд против ищеца, за които се заявява, че касаят неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, несъответствия с Конституцията и при нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Приел е като твърдение на ищеца, че при постановяване на присъдите, ответникът- Окръжен съд- Сливен е тълкувал норми от Закона за културното наследство неправилно, в противоречие с Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, с което нарушил върховенството на закона.

Съдът, в определението си е посочил, че отговорността на държавата по ЗОДОВ се ангажира в две хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на ДО и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, а също така и за вредите, причинени от дейността на разследващи, прокуратура и съд.

1

Преценил е, че липсват твърдения за иск по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ; че няма такива, свързани с нарушаване на чл.5§2-4 ЕКПЧ; няма твърдения и за наличие на хипотезата на чл.2, ал.1, т.4 ЗОДОВ, а Протокол №1 към Конвенцията не гарантира експлицитно заплащане на обезщетение в случаите на лишаване от право на собственост или на мерки, ограничаващи ползването на собствеността. Преценил е, че посоченото от ищеца ограничаване на собствеността върху вещите му въз основа на влезли в сила присъди, за което се твърди, че е станало поради неправилно тълкуване и приложение на закона и Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, е свързано с контрол на актове, които вече са влезли в сила и отново не попадат в приложното поле на ЗОДОВ, поради което е прекратил производството.

Съгласно правомощията на въззивния съд, подробно разяснение в ТР 6/2017г на ОСГТК на ВКС, настоящият съд следва да се произнесе относно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, като следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата правна норма, да изрази собствено становище по предмета на производството и се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания, имащи значение единствено да ориентират съда за становището на страните.

Същевременно, компетентният по въззивната частна жалба съд, не е обвързан за произнасяне по въпроси, поставени в частната жалба, но стоящи извън предметния обхват на частното производство.

С исковата молба ищецът твърди настъпването на вреди, произтекли от постановени от Сливенския окръжен съд присъди, преминали през инстанционен контрол, като са били потвърдени с решения от БАС и ВКС. Заявява се, че Сливенският окръжен съд е постановил присъди при неспазване правото на ЕС и нормативната йерархия. Сочи се противоречие и/или неправилно тълкуване от българския съд между разпоредби на българския Закон за културното наследство и Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство от 06.05.1969г., ДВ, бр.30, в сила от 25.05.1995г и по-конкретно- чл.1§2 от нея. „Интерпретацията“ на правната норма, направена от СлОС довела до нарушаване на правната сигурност и по същността си представлявала грубо нарушение на чл.6 §1 КЗПЧОС. Обобщението, което би могло да се направи въз основа на твърденията и заявеното в обстоятелствената част на исковата молба е, че със своите актове Сливенският окръжен съд нарушил основополагащи норми на общностното право- принципът на ефективна съдебна защита съгласно чл.6 и чл.17 КЗПЧОС. Наред с това се сочи, че приетата в чл.146, ал.1 ЗКН легалната дефиниция за „археологически обект“ съществено се различава от тази в чл.1 §2 от Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, като тази в българския закон е непълна и неточна, т.е. несъответстваща на общностното право.

Неправилното тълкуван и приложение на нормата на чл.146, ал.1 ЗКН от СлОС, която е в противоречие с установената в общностното право- чл.1 §2 от Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство норма, довела до принудително отчуждаване на собствеността му. А това е довело до претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в бланкетно изброените от ищеца болки и страдания.

Задължение на съда е да изясни, при необходимост- да обобщи, изложените съображения и искания на ищеца, след което да определи предмета на иска, предявен ли е срещу надлежен ответник предвид фактическите твърдения, съотв. допустими ли са и налице ли са нередовности по смисъла на чл.129, ал.2 ГПК. Първоинстанционният съд е пропуснал тази фаза, без да укаже на ищеца да доизясни конкретните му твърдения за конкретно нарушаване от страна на ответника на правна норма от 2 правото на Съюза, както и да изясни- всъщност в исковата молба твърдения за приемане на законодателство, норми от което противоречат на норми на общностното право, ли се съдържат също. При търсене на обезщетение за причинени вреди, както те, така и обстоятелствата, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право, трябва да бъдат посочени ясно, вредите- поотделно по вид и размер, както и всяка вреда в резултат на чие деликтно поведение е и в какво се изразява то. Преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или липсата на причинна връзка между тях и вредите, които се претендират, както и тяхното обезщетяване, е по основателността на иска.

Освен това, както се посочи по-горе, в исковата молба се съдържат твърдения за приети норми в българския закон/или приет закон/ в противоречие с правото на ЕС, а всички правоприлагащи органи били овластени да преценят съответствието на приетите закони с правото на ЕС и да го приложат с приоритет пред националния закон. Следва де се изяснят тези твърдения, да се изложат обстоятелства във връзка с тях, вкл. да се насочи претенцията към надлежния ответник, ако се касае за неизпълнение на задължение за хармонизиране на националния закон в съответствие с правото на ЕС и да се формулира петитум. Освен, ако изложеното не представлява част от доводите за нарушаване от страна на ответника на разпоредба на правото на ЕС и нейното приложение от националния съд, в който случай също следва да е ясно и конкретно изложението.

Необходимо е да се обърне внимание също, че искът е насочен против ОССливен, който е първоинстанционния съд по приключилите наказателни производства, а актовете му са били предмет на инстанционен контрол от БАС и ВКС, поради което следва да се дадат указания и се конституира надлежен ответник или ответници.

Освен, ако ищецът има други съображения, насочвайки иска си само против Сливенския окръжен съд, които също следва да изложи ясно и конкретно.

Следва да се посочи също, че съобразно трайно установената практика на СЕС, силата на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на държавата да обезщети вредите от нарушение на правото на ЕС, извършено с влязло в сила решение на националните съдилища. Изрично в мотивите към решението по дело С-173/03 СЕС е посочено, че правото на ЕС се противопоставя на прилагането на национален закон, който изключва отговорността на държавите в случаите, в които нарушението произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на национален съд и неправилното упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС. Редът за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаването на правото на ЕС се реализира по чл.2в, ал.1-4 ЗОДОВ , а СЕС е извел три материални предпоставки: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябва да е „достатъчно съществено“ или „ явно квалифицирано“; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект.

Предвид изложеното, първонистанционният съд е приложил преждевременно санкцията по чл.129 , ал.3 ГПК. При връщане на делото, той следва да даде конкретни указания на ищеца в смисъла, посочен в мотивната част на настоящото определение и едва при неизпълнение, да прекрати производството. В тази връзка следва да се отбележи, че иска за вреди, основан на формално позоваване на нарушение на правото на ЕС, както и твърденията за допуснати от националния съд нарушения на националното законодателство или несъгласие с осъждането му при влязла в сила осъдителна присъда, е недопустим.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №73/06.02.2026г., постановено по гр.д.№27/2026г. по описа на Окръжен съд- Ямбол.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Ямбол за извършване на процесуални действия по предявения иск, съгласно указанията, посочени в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4