Решение № 449 от 20.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пазарджик, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200220 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. П. А., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.

„***“ №11, чрез пълномощника адв. А. Ш. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление № 13-2300655 от 14.12.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

В жалбата бланкетно се излагат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се иска отмяната му и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, сторени за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и представя писмено становище, в което са изложени доводи за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, заради което се иска неговата отмяна и е направено искане за присъждане на разноски в полза на въззивника.

Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за потвърждаване на НП, като представя писмено становище, в което са изложени аргументи за законосъобразност и правилност на санкционния акт.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява 1 за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата възражения, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето с лицето С. И. С., ЕГН **********.

Последната била заварена да бере грозде при извършена от инспектори при ДИТ- Пазарджик- Р. Т. и В. Д. на 13.09.2023 г. проверка на място в обект на контрол- лозе, намиращо се в местността „Ирините“ в землището на гр. С..

Освен С. да берат грозде били установени още няколко лица. Проверяващите инспектори съставили списък на установените на място лица, които положили подписи срещу имената си, в това число и С. С.. Пред инспекторите тя посочила, че получава 40 лева надник, има работно време от 07:00 ч. до 15:00 аса и почивка от 12:00 ч. до 12:30 часа, които обстоятелства били отразени срещу нейните лични данни в съставения списък.

По време на проверката на място присъствал сина на жалбоподателя- Е.

А., който потвърдил пред инспекторите Т. и Д., че лозето се стопанисва от неговия баща и че той му помага в гроздобера. След което се обадил на А. А., който пристигнал и пред инспекторите обяснил, че е земеделски производител. Връчена му била призовка за явяване в сградата на ДИТ, за да представи документи за ЗП и трудови договори за заварените да полагат труд лица.

В указания ден в сградата на ДИТ- Пазарджик се явил жалбоподателя А. като заявил, че не можел да представи документи за ЗП- анкетна карта и анкетен формуляр, но декларирал писмено, че е земеделски производител, като стопанисва лозе от 50 дка в местността „Ирините“ и 20 дка кромид. Той представил и пет договора за извършване на дадена работа. Единият от тези договори бил с С. С. от 13.09.2023 г., който не бил подписан от възложителя А..

За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР

2334537/29.09.2023 г., в който били отразени констатациите от проверката и дадените предписания. Протоколът бил връчен на А. А. на 29.09.2029 г.

Въз основа на събраните доказателства в хода на проверката, представените документи и изготвените справки относно действащи трудови договори в ЕИС на ИАГИТ- Регистър трудови договори, инсп. Р. Т. приела, че между ЗП А. А. и завареното да работи лице- С. С. е било налице трудово правоотношение, за което няма сключен трудов договор към момента на проверката на място в обекта.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се 2 уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор, поради което срещу ЗП А. А. бил съставен АУАН № 13-2300655/29.09.2023 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. Срещу жалбоподателя били съставени още няколко АУАН за същото нарушение по отношение на останалите установени лица, престиращи труд в негова полза. В акта нарушителят не вписал възражения. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 14.12.2023 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на наказаното лице по пощата на 25.01.2024 г., идно от товарителница на л.10 от делото., а жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез надлежно упълномощен пълномощник чрез АНО до съда на 08.02.2024 г., когато била входирана в деловодството на ДИТПазарджик, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Р.

Т., В. Д., Е. А., частично от показанията на св. С. С. и от заключението на съдебната почеркова експертиза. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и експертното заключение, както и гласните доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите Т. и Д., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя, на който е бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.

АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

Съдът намира са неоснователни, изложените в писмената защита на пълномощника на въззивника възражения по същество.

3

На първо място се оспорва, че не е доказано в пълна степен от проверяващите наличие на трудови правоотношения между жалбоподателя А. и св. С. С., а от там и необходимостта от сключване на писмен трудов договор.

От показанията на инспекторите при ДИТ- Пазарджик- свидетелките Т. и Д. категорично се установи, че на 13.09.2023 г. св. С. С. е престирала труд като е беряла грозде, т.е. работела е като работник, и то в полза на жалбоподателя А.. В този смисъл са и показанията на св. С., в които заяви, че е работила- брала грозде, на лозето на А. А.. Тя и другите жени били ангажирани от него да берат грозде. Св. С. посочи, също така че нямала работно време и почивка и че уговорката с А. била да обере за два дни 600 кг грозде, за което ще й плати 80 лева, като 40 лева й дал преди да започне да бере и другите 40 лева- след като набрала килограмите грозде, като сама решавала кога да почива, от къде да бере, носела си ножица и кофа, като А. осигурил само касетките, в които слагали обраното грозде. Тези й твърдения обаче съдът не прие за достоверни. От една страна те не кореспондират със заявеното от нея пред св. Т. и отразено в списъка на установените да полагат труд лица, а именно установено работно време от 07:00ч. до 15:00 ч., обедна почивка от 12:00- 12:30 ч. и заплащане- 40 лева надник. От друга страна тези показания на св. С. не кореспондират и със заявеното от св. Е. А., който посочи в показанията си, че цялата организация по брането на гроздето се осъществявала от неговия баща А. А.- той указвал на берачите от кой ред – от къде до къде да се бере грозде, колко е нормата за деня- според заявеното количество за деня, той посреща сутрин берачите, отключва им имота, като напълнят касетките те се събират с транспорт, осигурен от А..

От показанията на свидетелите Д., Т., С. и Е. А., както и от представената собственоръчно изготвена декларация от жалбоподателя се установява, че въпросният лозов масив се стопанисва от А. А. в качеството му на ЗП. От представения от А. в ДИТ- Пазарджик договор за извършване на дадена работа, също става ясно, че този имот- лозе в м. „Ирините“ в землището на гр. С., се стопанисва от А. А.. Ето защо съдът не споделя възраженията направени от пълномощника на въззивника, че не било установено в степен на несъмненост, че лозовият масив бил собственост и стопанисван от жалбоподателя и като аргумент се изтъква представения договор за закупуване на дружествени дялове от страна на А. А. в дружество „Ийст Уест Индъстрийс“ ЕООД, като по този начин ставало ясно, че имотът бил собственост на цитираното дружество. Следва да се посочи и това, че от представения договор се установява единствено, че А. закупува дружествени дялове на това дружество, продадени му от Е. А., но не и че въпросният лозов масив е собственост и стопанисван от това дружество.

Както се посочи по-горе в съставения списък, а и от показанията на свидетелките Т. и Д., се установи, че заварените да берат грозде лица, са посочили, че имат работно време- от 07:00 ч. до 15:00 часа и почивка от 12:00 ч. до 12:30 ч. Че са имали уговорено работно време става ясно и от показанията на св. Е. А., който заяви, че сутринта в 06:00 ч. баща му е 4 посрещал работниците на имота, отключвал го е и е създавал организация по брането на грозде. Яно е и това, че е бил уговорен и размер на заплащане на работника за свършената работа- по 40 лева надник за деня.

Всичко това показва, че преди започване на работа работодателят в лицето на жалбоподателя е посочил условията на труд- посочил е работното място, вида на работата, време на работа, размер на заплащането. Тоест уговорено е трудово правоотношение, каквото е установено при извършената проверка на място, и същото не е било уредено със сключен трудов договор в писмена форма. Такъв не е бил представен на проверяващите нито в деня на проверката, нито впоследствие в ДИТ по отношение на св. С. С..

Представен е договор за извършване на определена работа, като аргументите изложени от пълномощника на въззивника са, че между него и С. са били налице граждански облигационни отношения. Това твърдение бе прокарано и чрез показанията на св. Е. А. и св. С. С., които твърдят, че уговорката е била С. (а и другите ангажирани лица) да наберат за два дена по 600 кг грозде, за което да получат сумата от по 80 лева, изплатена им на две части- 40 лева авансово преди да започнат да берат и още 40 лева- когато наберат килограмите грозде.

Действително между трудовия договор и договорът за извършване на дадена работа (т. нар. договор за изработка) са налице прилики по отношение на техните елементи свързани с предмета и отношенията по тях, което прави „удобни“ за някои работодатели използването на създадените трудови отношения да бъдат прикрити като облигационни.

Разпечатката съдържа 39 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a93bdff-6002-47ae-9fc0-f1784bdb8625