Решение № 469 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20215300900634 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове от А. Ш. Х., ЕГН **********, от гр. *** и Д. Р.

Х., с ЕГН **********, от гр. ***, чрез процесуалния си представител адв. Р. М., срещу Гаранционен фонд, ЕИК 121446665 с адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, за заплащане на сума в размер на по 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществените вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря им А. А. Х., настъпила в резултат на ПТП на 08.10.2020 г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег.№ ****, за който не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на произшествието 08.10.2020 г. до окончателното и изплащане.

В подадената искова молба ищците твърдят, че на 08.10.2020 г., около 14:00 часа, на път Н-66, на км. 117, водачът на лек автомобил „БМВ 316 И“ В. Т. С., движейки се с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферните условия, губи управление над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря странично в движещия се срещу него лек автомобил марка и модел „Фолксваген Шаран“, с рег. № ****, управляван от Л. Н. Р., с което нарушава правилата за движение и реализира ПТП, при което била причинена смъртта на дъщеря им А. А. Х., на ** години, която е била пътник на задна седалка в лекия автомобил „БМВ 316 И“. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/2020г, от който се установява, че автомобилът на С. нямал валидна задължителна застраховка 1

„Гражданска отговорност”, било образувано и досъдебно производство № 375 ЗМ 311/2020г по описа на РУ - Чирпан. Ищците посочват, че в съответствие с чл. 558, ал. 5 от КЗ и чл. 380 от КЗ са отправили претенция за обезщетяване пред Гаранционен фонд молба с вх. № 24-01-605/18.11.2020г, по която са образувани щета № 20210287/18.11.2020г и щета № 20210286/18.11.2020г, но ищците получили отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за което били уведомени с писмо с изх. № 24-01-605-1/20/12.02.2021 г., изпратено от ответника. Поради това предявяват претенциите си за обезвреда по исков ред, тъй като смъртта на дъщеря им изцяло е променила живота и на двамата, те загубили смисъла на живота си, ищцата Х. изпаднала в депресия и направила опит да сложи край на живота си, а ищецът Х. се затворил в себе си, станал мрачен и апатичен.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който, освен възраженията по редовността на исковата молба, по които съдът се е произнесъл с определението за насрочване на делото, оспорва исковете по размер като прекомерни, с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента икономически условия в страната и трайната съдебна практика. Оспорва началния момент на дължимост на обезщетението за забава, тъй като ответникът не е застрахователно дружество, не отговаря по силата на договорна връзка и своевременно се е произнесъл по образуваните пред него щети по подадени бланкетни искания, а доколкото не са представени поисканите документи, поради което е постановен отказ, като същите не се сочат и при подаване на исковата молба, счита, че лихва се дължи от момента на предвявяване на исковете пред съда. Оспорва механизма на настъпване на процесното произшествие и прави възражение за съпричиняване от починалата, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДП и това е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

С подадената допълнителна искова молба ищците са оспорили всички възражения на ответника и са заявили, че поддържат вече казаното от тях. По отношение на възражението за съпричиняване уточняват, че поради цялостната деформация на автомобила в задната му част, в която детето е пътувало като пътник, получените травматични увреждания щяха да доведат до летален изход независимо дали е била или не е била с поставен предпазен колан.

С подадения допълнителен отговор ответникът поддържа тезата си, че с представените от ищците доказателства не се установява да е настъпил фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като в съставения констативен протокол за ПТП не се съдържат констатации за механизма на настъпването му и поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, както и липсват данни да е ангажирана административната или наказателната отговорност на водача С..Поддържа и всички останали свои възражения и направени искания.

2

По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника - В. Т.

С., ЕГН ********** от ****. Подпомагащата страна не се явява по делото и не ангажира становище по иска.

Ищците, в писмена защита, молят да бъдат уважени предявените от тях искове изцяло, като ги считат основателни и доказани с приетите по делото доказателства, претендираният размер справедлив и съобразен с обективните обстоятелства, установени по делото, конкретните икономически обстоятелства в страната и съдебната практика, а възраженията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата – неоснователни. В писмена защита развиват подробни съображения и поддържат изцяло искането си за постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените от тях искове, ведно със законната лихва от датата на уведомлението до застрахователя – 18.11.2020 г. до окончателното издължаване на сумите.

Ответникът, в хода по същество, също поддържа становището си за отхвърляне на предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани, претендира разноски, съгласно представен списък. В писмена защита развива съображенията си, като твърди, че е доказал в пълен обем възражението си за съпричиняване на вредите от постарадалата и моли евентуално, при присъждане на обезщетение, същото да бъде намалено с 50%, предвид степента на допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Намира претенциите изключително завишени, като в случай, че бъде присъдено обезщетение, то същото счита, че не следва да е по-високо от 120 000 лв., каквато сочи да е практиката на ВКС за определяне на такива обезщетения при ПТП към 2020 г.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

С влязла в сила присъда № 37/11.11.2022 г. по НОХД № 753/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора, приложена по делото в заверен препис, В. Т. С. е признат за виновен в това, че на 08.10.2020 г., около 13,50 ч., на главен път ІІ-66, при км. 117, между селата Плодовитово и Мирово, община Братя Даскалови, обл. Стара Загора, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 316 И“ с номер на рама WBACA11050AJ13660 – без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение, а именно чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДП, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗДП, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на А. А. Х., ЕГН **********. Присъдата е влязла в сила на 04.07.2023 г.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че ищците са нейни родители и единствени наследници.

С молба с вх. № 24-01-605/18.11.2020г., чрез пълномощника си, ищците са поискали от ответника заплащане на обезщетение за причинените им от смъртта на 3 дъщеря им, вследствие ПТП, причинено от водач с автомобил, за който не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, неимуществени вреди от по 200 000 лв. на всеки от тях, по която са образувани щета № 20210287/18.11.2020 г. и щета № 20210286/18.11.2020 г., като изплащане на обезщетение е било отказано, поради непредставяне на поискани доказателства.

От приетата без възражение на страните по делото КСМАТЕ, възприета изцяло от съда, се установява, че при процесното ПТП, станало на 08.10.2020 г на пострадалата А. А. Х. е било причинено разчленяване на лонното съчленение на таза с масивно кръвонасялане в околните меки тъкани и набиране на кръв в коремната кухина, малокръвие на трупа и вътрешните органи, гръдна травма /счупване на второ ляво ребро. контузии на белите дробове/, черепномозъчна травма /кръвонасядания на меките черепни обвивки, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/, охлузвания и кръвонасядания по лицето и крайниците, които травматични увреждания са причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, както и от действието на предмет с остър връх и или режещ ръб. Причина за смъртта на А. А. Х. е травматичен шок в резултат на тежки и множествени травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

От същото се установява и най-вероятната причина за ПТП от техническа гледна точка, която е навлизането на л.а. „БМВ 316И“ в лентата за насрещно движение на място, по начин и момент когато това не е безопасно, без водачът му В. Т. С. да се съобрази с приближаващият л.а. „Фолксваген Шаран“. Установен е и най-вероятния механизъм на ПТП от техническа гледна точка, а именно предпримане на маневра изпреварване от водача на л.а. „БМВ 316И“, отклоняване на автомобила наляво към насрещната (южна) лента и навлизане на разстояние около 38 - 39 m от мястото на удара в лентата за насрещно движение, поради което е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а. „БМВ 316” и в предната лява част на л.а. „ Фолксваген Шаран“. Горното се подкрепя и от изслушания свидетел по делото, незаинтересован от изхода му – свидетеля Л. Р., чиито показания съдът възприема изцяло. От заключението на вещите лица по приетата КСМАТЕ се установява също, че след удара л.а. „БМВ 316” се е отклонил надясно в посока северозапад, напуснал е платното за движение, преминал е през участък с денивелация, като при движението през този участък задно ляво колело на автомобила се е откъснало, което при достигане на асфалтовата настилка на отбивката е довело до създаването на въртящ момент и завъртане на автомобила около хоризонталната му ос в посока обратна на часовниковата стрелка, преобръщането му и достигането на тавана му до земната повърхност, след което се е плъзнал до мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Налице са данни за свободно инерционно движение на тялото на А. А. Х. в купето на автомобила, както и изпадане 4 от същото, липса на характерни и специфични травматични увреждания, които да са причинени от употребата на обезопасителен колан. Вещите лица заявяват, че, ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, то доста голяма част от травматичните увреждания не биха се получили, но биха се получили други травматични увреждания. В съдебно заседание д-р Б. заявява, че черепно-мозъчната и шийна травма, които биха се получили при поставен обезопасителен колан биха били още по-тежки, тъй като би последвал удар от горната част на купето и таванът би притиснал пострадалата отгоре.

Вещите лица заявяват също, че за л.а. „БМВ 316” няма данни да е бил фабрично снабден с предпазни колани на задните седалки, тъй като автомобилът е 1992 г., 30годишен, като старите автомобили на предните седалки имат предпазни колани, но на задните седалки нямат фабрично монтирани предпазни колани, като считат, че след като такива не са описани в констативните протоколи, или ги е нямало фабрично, или са били премахнати.

По делото, за установяване на вида и интензитета на търпените от ищеца вреди, са разпитани свидетелите А., майка на ищеца Х., чиито показания съдът обсъди, с оглед евентуалната и заинтересованост, поради роднинската връзка с ищцата, но прие непосредствени, логични и истинни, с оглед обстоятелствата, че се подкрепят от останалите събрани по делото гласни доказателства и заключението на СПЕ.

Свидетелят заявява, че смъртта на внучка и е била шок за цялото семейство, като найтежко било за дъщеря и, тя припаднала и се наложило да и бият инжекции, много трудно го преживявала, като се е наложило да приема медикаменти заради травмата, спряла да се храни, да пие вода, да спи месеци наред, „отишъл и ума“, а мъжът и, който също много тежко приемал загубата, се наложило да се грижи и за нея, да ходи по болници, да я гледа, не можел да работи, за да издържа семейството. След като се родило третото им дете малко се успокоили. Свидетелката О., чиито показания съдът също кредитира изцяло като непосредствени и незаинтересовани от изхода на делото, също заявява, че след като разбрали за смъртта на дъщеря си ищците били в шок, ищцата припаднала и се наложило да и слагат инжекции, след инцидента не била на себе си, ходила през нощта на гроба, по колите, по влаковете. Ищецът се държал повече, той се грижил за ищцата, заедно с родителите им. Всички религиозни ритуали изпълнявали и все още раздавали в четвъртък, деня в който починало дето, като едва след година спрели да плачат, като се родило бебето, третото им дете.