Решение № 947 от 23.09.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Варна, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501965 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 25874/28.08.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Л... С..., рег. № ... с район на действие ОС Варна, подадена от ЗАД „А...“ АД, ЕИК ... - длъжник по изпълнително дело № 2187/2025г. по описа на ЧСИ Л... С... срещу разпореждане за разноски на съдебния изпълнител от 20.08.2025г., с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Трърди се, че адвокатският хонорар на процесуалния представител на взискателя е прекомерен. Сочи се, че делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност и не са извършвани други действия с цел удовлетворяване на парични вземания, освен образуване на ИД. Моли се разпореждането да бъде отменено, адвокатското възнаграждение да бъде намалено, както и да се преизчисли таксата, начислена по т. 26 ТТЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище по жалбата от взискателя.

Частният съдебен изпълнител Л... С... в изложени мотиви счита жалбата за неоснователна. Излагат се съображения, че след образуване на ИД взискателят е подал молба с искане за налагане на запор. Поддържа се, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минимално предвиденото по Наредба № 1/2004г. и е разпоредено таксата по т.26 ТТЗЧСИ 1 да не се начислява върху този хонорар.

Съдът, като взе предвид данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - длъжник по изпълнението, отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Изпълнително дело № 2187 по описа на ЧСИ Л... С... е образувано на 29.07.2025г. на основание изпълнителен лист, издаден в полза на В. Ж. Ш., с който ЗАД „А...“ АД е осъдено да заплати сумата от общо 27 114,99 лв.

С молба от 29.07.2025г. В. Ш. представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева в полза на адв. Д. Г..

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.08.2025г.

На 19.08.2025г. взискателят депозира молба, с която моли да се наложи запор върху банковата сметка на длъжника в ЦКО, представяйки доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер от 740лв. в полза на адв.Д.Г..

След получаване на запорно съобщение, в което е посочен размер на дължими разноски по ИД от 940 лв. ЗАД „А...“ АД възразява срещу определеното адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил възражението на длъжника без уважение.

При така установената фактическа обстановка, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

На първо място, видно от материалите по делото, на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 04.08.2025г. В предоставения двуседмичен срок ЗАД „А...“ АД не е погасило доброволно задължението си.

Това, от своя страна, е наложило предприемане на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, изразяващи се в депозиране на молба за налагане на запор. По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер от 940 лв. в полза на процесуалния представител (адв.Д.Г.) на В. Ж. Ш. – 200 лв. за образуване на ИД и 740 лв. при подаване на молбата от 19.08.2025г. Ето защо тези разноски се явяват дължими от страна на длъжника, който следва да понесе тежестта за тяхното извършване.

На следващо място, макар съдът да споделя изложените от жалбоподателя съображения за липса на правна и/или фактическа сложност на делото, определеният размер на адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен. Съдът отчита и факта, че след налагане на запор върху сметка на длъжника в ЦКБ, същият е извършил превод на цялата дължима сума, поради което не следва да се извършват допълнителни действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 2

1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер от 200 лв. В т.2 на чл.10 от същата Наредба е регламентирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, адвокатският хонорар следва да бъде в размер от 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. В случая е приложима хипотезата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата - при материален интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. Ето защо определеният размер на адвокатското възнаграждение от 940 лв. е значително по-малък от минимално предвиденото и като такъв не следва да се намалява. По отношение на възражението относно начислената такса по т.26 ТТЗЧСИ същото е неоснователно, доколкото върху разноските за адвокатско възнаграждение такава такса не е начислявана.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх. № 25874/28.08.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Л... С..., рег. № ... с район на действие ОС Варна, подадена от ЗАД „А...“ АД, ЕИК ... - длъжник по изпълнително дело № 2187/2025г. по описа на ЧСИ Л...

С... срещу разпореждане за разноски на съдебния изпълнител от 20.08.2025г., с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3