Решение № 474 от 22.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20211001000124 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.294 ГПК, образувано след отменително решение по т.д.2739 по описа за 2019 година на Върховен касационен съд.

Oбразувано е по въззивна жалба, подадена от „Трейд Агро“ ЕООД против Решение № 142 от 27.12.2018 г., постановено по т. д. №125/2016 г. на Окръжен съд-Враца, ТО, с което е признато за установено, по отношение на „ТРЕЙД АГРО“ ЕООД вземането на ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД в размер на 50 000 лв., представляваща част от главницата по Договор за предоставяне на банков кредит срещу складов запис № 060-107/27.09.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за която по ч. гр. д. № 2809/2016 г. по описа на Районен съд – Враца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, и с което ответникът е осъден да заплати на насрещната страна разноски в производството в размер на 6 100 лв., както и такива в заповедното в размер на 2 280 лв.

Твърди се във въззивната жалба, че за да отхвърли направеното възражение за прихващане съдът е достигнал до погрешния извод, че не е налице виновно бездействие от страна на ищеца в качеството му на 1 легитимен държател на складовите записи след констатирана липса на заложеното зърно. Не са представени доказателства за уведомяване на залогодателя за липсата поради което последният е бил лишен от възможност да потърси обезщетение за нанесената вреда от публичния склад, отговорен за съхраняване на зърното. Ако ищецът бе извършил всички необходими и относими действия за получаване на обезщетение от Гаранционният фонд, същият щял да получи парично обезщетение за липсващото зърно, а оттам нямало да е налице и причинена вреда. Твърди, че е налице възможност да се потърси застрахователно обезщетение и в резултат се е лишил от възможността да получи обезщетение за липсващото количество зърно.

Като неправилен въззивникът определя извода на съда за изтичане на погасителната давност на насрещното му вземане спрямо Банката. Счита, че следва да се приеме, че вземането му е станало изискуемо от момента, в който е установил, че ищецът не е упражнил надлежно правата си на държател на складовите записи, а именно – към момента на получаване на препис от исковата молба.

В конкретният случай действието на договора за влог е прекратено не с изтичане на уговорения срок, а с волеизявление на влогоприемателя като по делото нямало данни последният да е уведомил въззивника за това, респ. за предаването на стоката на друго лице. От представените доказателства се установява обратното, а именно че ищецът, а не ответникът е бил уведомен от влогоприемателя. Съгласно чл.585, ал.1 ТЗ влогоприемателят е длъжен да уведоми и предаде стоката на държателя на складовия запис и ако той е неизвестен на влогодателя. В разглеждания случай няма данни влогодателят да е бил уведомен за предсрочно прекратяване на договора за влог, респ. за предаването на стоката на трето лице. Моли за постановяване на решение, с което да бъде извършено прихващане на установеното парично вземане на ответника срещу „Първа инвестиционна банка“ АД до размера на по-малката сума, както и за присъждане на съдебни разноски.

Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирала в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор, с който моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му бъдат заплатени направените разноски.Твърдението за внасяне на посоченото количество 2 зърно в публичния склад е недоказано, което, от своя страна, е в тежест на въззивника. Пред Гаранционен фонд „Зърно“ са предявени двукратно претенции, но същите не са уважени. Не са представени застрахователни полици, от които да стане ясно дали действително и за какви рискове е застраховано зърното. Намира за правилен извода на съда относно датата на деянието, а именно 07.09.2012 г.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата си молба ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД излага, че в качеството си на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД е сключил с „Трейд агро“ ЕООД договор за предоставяне на банков кредит срещу складов запис №060-107/27.09.2011 година, изменен и допълнен с Анекс 1, Анекс 2, Анекс 3 и Анекс 4, по силата, на който Банката е предоставила на Кредитополучателя „Трейд агро“ ЕООД банков кредит с максимален размер 236 900 лева, който е изцяло усвоен. Въпреки многократните удължавания на кредита и подписваните допълнителни споразумения от кредитополучателя не са извършвани погасявания на кредита, поради което банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2809/2016 г. по описа на Районен съд – Враца в размер на 50 000 лв., представляваща част от главницата по Договор за предоставяне на банков кредит срещу складов запис № 060-107/27.09.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 2280 лева. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява установителен иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта за незабавно изпълнение. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото разноски.

Ответникът „Трейд агро“ ЕООД е депозирал отговор в законоустановения срок /л.146/, в който оспорва предявения иск. Твърди, че вземането е погасено поради извършено извънсъдебно прихващане. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

3

Твърди, че на 15.06.2016 година „Трейд агро“ ЕООД е направило изявление за прихващане на вземането си срещу „ПИБ“ АД, в качеството и на правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД в размер на сумата от 1021339.90 лева, което представлява обезщетение за причинените вреди вследствие бездействието на банката за опазване на 1230,53 тона маслодаен слънчоглед , реколта 2011 година, собственост на „ТРЕЙД АГРО“ ЕООД, което количество е предадено като обезпечение по договор за предоставяне на кредит срещу складов запис. Твърди, че за обезпечаване на вземането по договор за предоставяне на кредит е сключен договор за цесия и е подписан Протокол от 27.09.2011 година, по силата, на който кредитополучателят предава на банката складови записи за количество в размер на 515.020 тона черен маслодаен слънчоглед, реколта 2011 година, отговаря на БДС.

Посоченото количество слънчоглед е предоставено като обезпечение, като същото е предадено по указания на банката в склад, собственост на дружеството „Агрикул ленд“ ООД, въз основа на сключен договор за влог на зърно в публичен склад 7/07.09.2011 година. По силата на този договор влогоприемателят „Агрикул ленд“ ООД е приел на склад срещу възнаграждение съответното количество слънчоглед със задължение да го пази за срок от 07.09.2011 година до 07.09.2012 година и да го върне на влогодателя или на легитимирано лице. Между страните по договора са подписани приемо-предавателни протоколи, с които се удостоверява, че влогодателят „Трейд агро“ ЕООД е предал на влогоприемателя „Агрикул ленд“ ООД маслодаен слънчоглед, реколта 2011г., чието общо количество възлиза общо на 1230,53 тона, като общото количество обезпечава освен вземането по договор за предоставяне на кредит срещу складов запис №060107/27.09.2011 година, така и вземането по договор за предоставяне на кредит срещу складов запис №060-88/12.09.2011 година. Твърди, че с уведомително писмо на „Агрикул ленд“ ООД до „МКБ Юнионбанк“ АД собственикът на публичния склад „Агрикул ленд“ ООД е предал зърното, обект на залог за разпореждане на дружеството „Тедвик сийдс“ ООД, като изрично е указал сумите да се преведат по посочената от банката банкова сметка. На 18.05.2012 година в публичния склад е извършена проверка като видно от съставения констативен протокол е, че към тази дата не е имало в склада никакви количества маслодаен слънчоглед и пшеница. От страна на банката не са предприети никакви действия за защита интересите на залогодателя, 4 като дружеството не е било уведомено за липсващото количество слънчоглед, както и не са предприети действия срещу собственика на публичния склад. Не са предприети действия срещу третото лице „Тедвик сийдс“ ООД, както и не е отправено искане срещу Гаранционния фонд. Прехвърлени са складовите записи, както и е прехвърлено вземането за обезщетение на вредите от погиване на вещта. Рискът от евентуално погиване на заложената вещ е преминал върху държателя на складовите записи, поради което вземанията за обезщетяване са прехвърлени в полза на банката. Банката не е получила надлежно обезщетение за липсващото количество слънчоглед вследствие виновното си бездействие. От датата 27.09.2011 година банката носи отговорност за предмета на учредения в нейна полза залог, като е длъжна да обезщети нейния собственик. Моли съдът ако не приеме направеното извънсъдебно възражение за прихващане да разгледа същото в съдебното производство и като го приеме за основателно да отхвърли иска, ведно със законните последици. Вземането е за обезщетение за причинени вреди от бездействието на банката по повод установената липса.

Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и се установява от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№2809/2016 г. по описа на РС – Враца, че в полза на банката и на основание чл.417, т.2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги, е издадена Заповед за незабавно изпълнение от 29.06.2016 г. и изпълнителен лист от 30.06.2016 г. против „Трейд Агро“ ЕООД за сумата от 50 000 лв. – част от главница по договор за предоставяне на банков кредит срещу складов запис №060-107/27.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението (28.06.2016 г.) до изплащане на вземането, както и за сумата от 1000 лв. – държавна такса и сумата от 1 280 лв. – юрисконсултско възнаграждение, срещу която заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК.

Липсва спор между страните, а и се установява от приложените договор за банков кредит и анекси към него, че между страните е постигнато съгласие „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е 5 ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД да предостави на „Трейд Агро“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, банков кредит в размер на 236 900 лв., като дружеството-кредитополучател се задължава да обезпечи вземанията на банката като учреди залог върху вложеното в публичен склад „Агрикул Ленд“ ООД, гр. Монтана зърно реколта 2011 г.-515 тона слънчоглед, чрез полагане на първо заложно джиро на заложни записи, представляващи част от издадени от публичния склад складови записи № 010348 А-2008; №010349 А-2008; №010355 А-2008; №010356 А-2008.

От представения договор за цесия №060-108/27.09.2011 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД и „Трейд Агро“ ЕООД е видно, че с цел обезпечаване вземанията на банката по договора за кредит №060107/27.09.2011 г., длъжникът прехвърля на банката бъдещите си вземания от Гаранционен фонд по чл.15, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.12 от Наредба за условията и реда за създаване на гаранционен фонд на публичните складове за съхранение на зърно и неговите функции. Договорът се сключва при прекратително условие –до окончателното погасяване на задълженията на длъжника по договора за кредит.

От представения на лист 152 по делото двустранно подписан протокол от 27.09.2011 г. е видно, че кредитополучателят е изпълнил задължението си по договора, а именно е предал на банката държането върху складови записи №№010348А-2008, №010349А-2008, №010355А-2008, №010356А-2008, издадени от публичен склад „Агрикул Ленд“ ООД, зърнобаза гр. Монтана, заложени в полза на банката.

Разпечатката съдържа 27 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a93719a-c7f4-494a-aba3-dc7a0bf51438