Определение № 1177 от 06.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1177 гр. С.З., 06.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500640 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Й.Б.” ЕАД, гр.С., чрез адв. Л. Г., против разпореждане № 900/09.02.2023 г. по ч.гр.д. № 552 /2023 г. по описа на Районен съд - С.З., в частта му, в която е отхвърлено заявлението на „Й.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника В. Т. Д., за 368.03 лева неустойки за предсрочно прекратяване по вина на длъжника съответно на договор за мобилни услуги от 03.07.2020 г., по който е начислена неустойка в размер на 100.62 лева, представляваща три месечни такси, и на договор за мобилни услуги от 30.09.2020 г., по който е начислена неустойка от 267.41 лева, от която 100.26 лева три месечни такси и 167.15 лева разлика между цена на устройства без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези две суми. Претендира и за разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „Й.Б.” ЕАД, гр.С., чрез адв. Л. Г. срещу В. Т. Д. за издаване на заповед за изпълнение. за сумата 1010.15 лв., която представлява неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договори между него и „Й.Б.“ ЕАД, договор за мобилни услуги № 622202946 от 1

14.09.2019г.; договор за мобилни услуги № 048174008 от 08.02.2021г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 048174008 от 08.02.2021г. и договор за лизинг от 08.02.2021г., договор за лизинг на базови аксесоари от 08.02.2021г. за което са издадени 4 бр. фактури.

С обжалваното разпореждане съдът е намерил, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника за 368.03 лева неустойки за предсрочно прекратяване по вина на длъжника съответно на договор за мобилни услуги от 03.07.2020 г., по който е начислена неустойка в размер на 100.62 лева, представляваща три месечни такси, и на договор за мобилни услуги от 30.09.2020 г., по който е начислена неустойка от 267.41 лева, от която 100.26 лева три месечни такси и 167.15 лева разлика между цена на устройства без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, защото тези неустоечни клаузи противоречат на добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно и в настоящото производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).

Въззивната инстанция намира, че частната въззивна жалба е неоснователна, макар и по други съображения.

Едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите към тях) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги, развалянето има действие занапред - чл.

88, ал. 1 ЗЗД. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Допустимо е страните да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.

Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл.288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

В настоящия случай се претендира уговорена неустойка за разваляне на договор, поради неизпълнение на същинското задължение на длъжника по него, която по характер не е компенсаторна. Компенсаторна би била, ако се 2 претендира неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, а в случая се претендират неустойки в размер на три такива такси. Не може да се приеме, че неустойка в размер на 3-месечни абонаментни такси излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, нито, че накърнява добрите нрави. Обстоятелството, че размерът й се определя от размера на абонаментните такси, не означава, че операторът на мобилни услуги получава нещо, без да е предоставил услуга.

Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора се отнася и до начина, по който се изчислява размерът на неустойката. Именно принципът на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. А законът в случая признава правото на кредитора да търси неустойка при разваляне на договор поради неизпълнение на същинско задължение на длъжника.

В случая обаче, в самото заявление не са посочени размерите на неустойката, представляваща три месечни абонаментни такси по двата договора за предоставяне на услуги с потребителя – длъжник.

Претендираните суми за неустойки – 368.03 лв., неустойки за предсрочно прекратяване по вина на длъжника съответно на договор за мобилни услуги от 03.07.2020 г., по който е начислена неустойка в размер на 100.62 лева, представляваща три месечни такси, и на договор за мобилни услуги от 30.09.2020 г., по който е начислена неустойка от 267.41 лева, от която 100.26 лева три месечни такси и 167.15 лева разлика между цена на устройства без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена, не става ясно как са изчислени и какво включват. В мотивната част на заявлението са посочени данни за размера на месечните абонаментни такси по двата договора – 29.99 лв., но размерът на претендираните суми за три месечни неустойки по двата договора – 100.62 лв. и 100.26 лв. не съответства на така посочените месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги. Не става ясно какъв е размерът на неустойката в размер на тримесечните абонаментни такси и на неустойките на други основания.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането, в обжалваната част, в която заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите 368.03 лева неустойки за предсрочно прекратяване по вина на длъжника съответно на договор за мобилни услуги от 03.07.2020 г., по който е начислена неустойка в размер на 100.62 лева, представляваща три месечни такси, и на договор за мобилни услуги от 30.09.2020 г., по който е начислена неустойка от 267.41 лева, от която 100.26 лева три месечни такси и 167.15 лева разлика между цена на устройства без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена е 3 отхвърлено, е правилно и следва да потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 900/09.02.2023 г. по ч.гр.д. № 552 /2023 г. по описа на Районен съд - С.З., в частта му, в която е отхвърлено заявлението на „Й.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника В. Т. Д., за 368.03 лева неустойки за предсрочно прекратяване по вина на длъжника съответно на договор за мобилни услуги от 03.07.2020 г., по който е начислена неустойка в размер на 100.62 лева, представляваща три месечни такси, и на договор за мобилни услуги от 30.09.2020 г., по който е начислена неустойка от 267.41 лева, от която 100.26 лева три месечни такси и 167.15 лева разлика между цена на устройства без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4