Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 118 от 25.03.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 150/2021
Вид
Решение № 118
Подписан
25.03.2021
Състав
Дария Иванова Митева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.123 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123,ал.1,т.3, б. "В" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179,ал.1,т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Плевен , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дария И. Митева Маринова при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430200150 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-003125 от 20.07.2020г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-гр.Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на Д. И. Н. от ***, ЕГН********** за нарушение на чл. 25,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДвП.

Жалбоподателят Д.Н. редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, явява се упълномощен представител адв. * И. АК-Плевен.

Поддържа искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията посочени в него.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата .

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя Д. И. Н. за това, че на 09.07.2020г. в 00:16ч. в *** с посока на движение към ***, като водач на товарен автомобил „**“ с рег.№ *** 1 извършва следното:

1. При маневра заобикаляне за обръщане на посока на движение към /***/ не съобразява разположението на паркиралият в ляво л.а ** с рег.номер ***,като го удря под ъгъл с лявата част на автомобила.Реализира ПТП с материални щети.

2. Като участник в горе посоченото ПТП, не остава на мястото, не уведомява службата за контрол на МВР, при липса на съгласие относно обстоятелствата между страните. Водачът установен в дома си заедно с автомобила в 00:10ч. на 10.07.2020г.

ЗДвП.

С което виновно е нарушил чл. 25,ал.1 и чл.123, ал.1,т.3,б. „в“ от Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 249996 от 10.07.2020г. съставен от свидетел Д. А. Х. – на длъжност ** при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля Н. З. И.служител при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, в който по идентичен начин е описано нарушението посочено в издаденото АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви имуществените вреди са причинени .Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от него и другите посочени в акта лица. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 14.01.2021г. Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 21.01.2021г.

В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят Д.Х., който сочи, че заедно с неговия колега Н.И. са посетили въпросното ПТП след подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-Плевен. Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото са пристигнали но не може да уточни в колко часа и на коя дата. На място е имало и други хора- очевидци на произшествието, като единият от тях единият от собствениците на пострадалият автомобил св .М. П. Т.. Същият им е разказал какво реално е видял като е слязъл на паркинга където е станало произшествието. Единият от свидетелите, живущ в блока, е успял да види номера и да заснеме движещото се МПС, който номер същият съобщава на дежурния в ОД на МВР-Плевен. Актосъставителят Х. пред съда твърди, че като фактическа обстановка в АУАН е отразил това, което му е съобщено от живущите в блока, интервенциите, които установил по автомобилите на подалите сигнала. След като установили собственика на автомобила, предизвикал ПТП, и адреса, на който живее, изпратили втори екип на КАТ.

След връзка със собственика на автомобила, същият заявил, че автомобилът е управляван от неговия син. Било им разпредено да пристигнат на мястото на произшествието. След като на място пристигнал собственика на товарен 2 автомобил „**“, неговият автомобил и автомобилът, който имал интервенции били огледани от органите на полицията и установили, че интервенциите съвпадат. Също така заявява,че той е поправил датата на съставяне на АУАН и е написал,че същият е съставен не на 09.07.20г, а на 10.07.20г.

В тази насока напълно идентични са показанията на другият служител на пътна полиция св. Н. З. И.,които също не е очевидец на ПТП.

Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят М.Т.,които е собственик на един от пострадалите автомобили.Твърди че това се е случило на 09.07.20г около 23,20ч.Бил извикан по телефона от комшията си .Слязъл на паркинга и видял ** ,която била перпендикулярно вече на улицата ,която е малка и тясна,мъчейки се да обърне обратно на движението и да се върне.Опитвайки се да извърши тази маневра той се е заклинил в единия от паркиралите автомобили в калника ,който автомобил е на комшията му .Той извикал на водача да спре и от колата излязло младо момче.Свидетелят с помощта на комшията му извършили маневра и обърнали в посока на движението **.Твърди, че момчето от * отричал той е да е ударил автомобила на комшията му и след това влязъл в автомобила си и потеглил. Свидетелят Т. записал номера и се обадил на тел.112. След което св. Т. като се вгледал в неговата кола ,която също била паркирана на този паркинг установил ,че и неговото странично огледало било счупено.По късно единият патрулен автомобил ,които отишъл на адреса ,казал че по номера които е съобщен на тел.112 , ** е намерена в района на *** . След локализацията на ** с ДК№ *** , огледали автомобилите установили че щетите си напасват.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената административно наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт 3 съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите Х. и И. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Х. и св. И. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като свидетел по акта И. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че на място е имало други свидетели които са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на 4 нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Посочения в акта свидетел И. е служител на Пътна полиция Плевен ,който не е очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Втория вписан по акта свидетел М.Т. е един от пострадалите - участник в ПТП, и като такъв също не може да бъде свидетел по АУАН, тъй като се явява заинтересован от изхода на случилото се.

АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Х., който заявява,че на място са установили само единия автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се върне на място. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че единият водач е участвал в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят е извършител нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл.

179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/.

В случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.