Решение № 541 от 08.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Русе, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520103532 по описа за 2024 година

Ищецът С. Г. В. твърди, че на *** г. сключил с ответното дружество „КРЕДИРЕКТ“ЕООД договор за кредит № ****, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 2400 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50 % и годишен процент на разходите - 63,41 %. Съгласно чл.6 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. При неизпълнение от кредитополучателя на условията по чл.6 от договора, същият дължал неустойка, визирана в чл.18, на кредитора в размер на 943,29 лева, която следвало да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащания за неустойка. Твърди, че за да заoбиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.19, ал. 4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения, те включили в договорите за потребителски кредит санкции заплащането на неустойки или на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите.

1

Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми-гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09. Предвидената неустойка от 943,29 лева загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото била близо 50 % от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнението, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, в противоречие с добрите нрави. Предвидени били ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение за поръчител.

Поставени били неизпълними изисквания, за да се обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Неустойката била уговорена и в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Нормално и логично било, след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит и е поставил неизпълними условия и кратък срок-едва три дни, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Кредиторът в настоящият случай поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя били самопричинени, тъй като той не бил спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка.

Моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на чл.18 от договора за кредит № **** от *** г., предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 943,29 лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща 2 материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като предявени в условията на злоупотреба с права и неоснователни. Аргументите му за това са следните: Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № **** произтичал от това, че били съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по реда на който бил сключен процесният договор. Твърди, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия, като сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по договора се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител. Ищецът е разполагал и с цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора, съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ. При формирането на ГПР били спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр, ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формирал същият, а именно от посочените в чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,95 % и ГПР, определен в процесния договор, в размер на 63,41 %, видно било, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в ГПР. Тя била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона ставало ясно, че изначално било невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Оспорената неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от посочените обезпечения. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране била съобразена със закона практика, която не водела задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се задължил да върне заетата сума и договорената лихва.

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който договарял недобросъвестно, в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Неустойката е имала предварително определен начален 3 и краен момент, била е и с фиксирани параметри за срока на договора.

В разглеждания случай противоречие с добрите нрави не било налице. При сключване на процесния договор кредитополучателят С. Г. В. не предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че между страните били налице общо 6 договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

От неоснователността на установителния иск за недействителност на неустоечната клауза следвало и неоснователност на иска за връщане на даденото по нея. В случая договорът и отделните му клаузи били действителни, поради което всички платени от ищеца суми били получени на валидно правно основание и не подлежали на реституция. В случай, че осъдителният иск бъде уважен, ответникът прави възражение за прихващане на вземането на ищеца по настоящото дело с вземането на ответното дружество срещу него, в размер на 2400 лева.

Предявява насрещен иск да бъде осъден ответника на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен на осн. чл. 23 от ЗПК, да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ЕООД сумата 2400 лв., представляващо незаплатено задължение по главница по Договор за паричен заем № **** от *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск 26.08.24 г., до окончателното плащане.

С писмен отговор по насрещната искова молба С. Г. В. възразява срещу дължимостта на претендираните суми. Счита, че договора за кредит е изцяло нищожен поради противоречие с добрите нрави, и поради това, че е сключен при неспазванена нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК. Прави възражение за прихващане на осн. чл. 103 ал. 2 от ЗЗД между главницата по кредита в размер на 2400 лв. със сумата от 3234,40 лв., представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 54,56 лв, възнаградителна лихва в размер на 854,99 лв. и неустойка в размер на 2324,85 лв., включени във всяка една от погасителните вноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

4

На *** г. между С. Г. В. и „Кредирект“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № **** със следните параметри: размер на кредита - 2400 лева; ГПР – 63,41 %; фиксиран лихвен процент - 50 %; размер на погасителната вноска - 3 х 867.57 лв., обща сума за плащане – 2602,71 лв.; обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Приложеният погасителен план съдържа: главница, лихва, вноска, неустойка, вноска с неустойка. Срокът за изпълнение на договора е изтекъл на последната падежна дата 26.04.24 г.

В чл.6 от контракта е посочено още, че страните се споразумяват договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на конкретно посочени условия. Обезпечението следва да бъде предоставено в срок до 2 дни от сключване на договора. Член 18 от договора сочи, че с подписването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при непредставяне в 2-дневен срок на договореното обезпечение, същият дължи неустойка в размер на 949,29 лв., която може да бъде заплатена разсрочено. Съгласно погасителния план, месечната погасителна вноска по кредита с добавена неустойка от 316,43 лв. е в размер на 1184 лв. или общата сума за плащане възлиза на 3546 лв. вместо посочената в контракта 2602,71 лв.