Решение № 1166 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100506932 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20060296 от 04.10.2022 г. СРС, 73 с-в, по гр.д.№ 28232/20 г. е признал за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът А. И.

И. е задължен да плати на ищеца „Софийска вода“ следните суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД-1 476,79 лв.-възнаграждение по договор при Общи условия за доставка и пречистване на вода през периода 08.01.2017 г.22.02.2019 г. за собственика на апартамент в гр.София жк **** със законната лихва за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 541/20 г. на СРС, 73 с-в-08.01.2020 г. до изплащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД-158,89 лв. за периода 08.01.2017 г.-22.02.2019 г., като е отхвърлил частично иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 1 938,14 лв. и за периода 25.01.2016 г.-07.01.2017 г., както и частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 184,55 лв. и за периода 25.02.2016 г.-07.01.2017 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. И. И. в частта, с която са уважени исковете срещу него.Въззивникът излага оплаквания, че в посочената част решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Твърди, че от приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза е установено, че за периода 23.03.3017 г.-22.02.2019 г. консумацията на студена вода е определяна на база и служебно начисленото количество питейна вода е в размер на 631 куб.м., но излага доводи, че не е спазена регламентираната процедура по чл.39, ал.5 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.Излага твърдения, че подобно служебно начисляване въпреки липсата на предпоставките за това, 1 респ. тяхното недоказване би позволило на В и К оператора да получи цена за недоставена и неизползвана от потребителя услуга, каквато не е целта на закона и е в явно противоречие с припципа за забрана за неоснователното обогатяване.В случая не е установено реално потребеното количество вода след отчет на общия водомер на водопроводното отклонение и на индивидуалните водомери, монтирани в имота, нито са надлежно установени основанията за служебно начисляване.Не е ясно и по какъв критерий е определено количеството доставяна питейна вода, след като за част от периода /25.01.2016 г.-22.02.2017 г./ консумацията е определена на 158 куб.м., за друга част-18 куб.м., а за трета-631 куб.м.Поддържа, че съдът не е длъжен да възприема експертното заключение безкритично, а го преценява в съвкупност с всички доказателства по делото.Твърди, че изчисленията, взети от представената от ищеца справка за формирани задължения и извършени плащания са за период, който надхвърля исковия-09.01.2017 г.-08.01.2020 г.Поддържа становище за неравноправност на клаузата на чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Софийска вода“ АД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за устновено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Софийска вода“ АД твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 541/20 г. СРС, 73 с-в е разпоредил ответникът А. И. И. да му заплати сумата от 1 753,59 лв. за доставена и потребена вода за периода 25.03.2016 г.-22.02.2019 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, 184,55 лв.-мораторна лихва за периода 25.02.2016 г.-22.02.2019 г. и разноски по делото.Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и с разпореждане на ищеца е указано, че може да предяви иск относно вземането си.Ищецът твърди, че между него и ответника е налице договорно отношение по предоставяне на В и К услуги за имота, представляващ ап.№ 40 в гр.София, жк ****, като за задълженията в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка № 2800029375 към клиентския номер за имота.Съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл.2 от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК на оператор „Софийска вода“ АД в сила от 28.08.2016 г. /чл.8, т.8 от ОУ /отм./ ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за имота и е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните от него услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране.Моли съда да постанови решение, с което да признае за у становено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 753,59 лв. за доставена и потребена вода за периода 25.01.2012 г.-22.02.2019 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, 184,55 лв.-мораторна лихва за периода 25.02.2016 г.-22.02.2019 г. и разноски 2 по делото

Със заявление вх.№ 3000860/18.01.2020 г. „Софийска вода“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу А. И. И. за процесните суми.На 15.01.2020 г. СРС, 73 с-в, по ч.гр.д.

№ 541/20 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 08.06.2020 г.Исковата молба е подадена на 08.07.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че той е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове и че не е в облигационно отношение с ищеца.Оспорва да е ползвал предоставени от ищеца услуги и размера на претенциите по изпратени му фактури.Направил е възражение за погасителна давност.

Видно от нотариален акт № 163 по н.д.№ 1466/2008 г. на 25.07.2008 г.

С.Г.З. е продала на А. И. И. апартамент № 40 в гр.София, жк „****.

Според заключението на приетата по делото комплексна СТЕ и ССчЕ на вещите лица С.М. и С.С. ищцовото дружество е доставяло В и К услуги през исковия период за процесния имот с фиксирани два водомера за определен период и извършени месечни изчисления за целия процесен период.Количеството доставени услуги за процесния период, определяни по изчислителен път, еднократно от проверител и на база, възлиза общо на 807 м3 /158 м 3 по изчислителен път, 18 м 3от проверител и 631 м 3 на база.Стойността на предоставените услуги за периода 25.01.2016 г.-22.02.2019 г. възлиза на 1 753,59 лв. и е в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени.Лихвата за процесния период възлиза на 184,55 лв. при главница от 1 753,59 лв. и на 158,89 лв. върху главница в размер на 1 476,79 лв.В съдебно заседание в.л.Милчев е заявил, че за определена част от процесния период количеството доставени услуги е начислявано на база, веднъж проверителят е присъствал и е фиксирал показателите на водомера, след това е започнало отчитането на база.Няма данни и документи, от които да може да установи защо се е случило това.Видно от изготвената от вещите лица таблица за периода 23.03.2017 г.-22.02.2019 г. количеството доставени услуги е начислявано на база.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.4 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител на В и К услуги съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за 3 присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги и е уважил иска за главница за периода 08.01.2017 г.-22.12.2016 г. за сумата от 1 476,76 лв. и за мораторна лихва за сумата от 158,89 лв. за периода 08.01.2020 г.-22.02.2019 г. /изчислен по реда на чл.162 ГПК/, като е уважил възражението за погасителна давност.

Настоящият съдебен състав счита, че видно от представения нотариален акт за покупко-продажба ответникът има качеството на потребител на В и К услуги.Установи се, че имотът е бил водоснабден през процесния период.Спорен между страните е размерът на потребената вода.

От приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводната експертиза е видно, че за част от процесния период-от 23.03.2017 г. до 22.02.2019 г., консумацията на студена вода е начислявана на база.

Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, ЕГН и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.В случая по делото не са ангажирани доказателства за съставен протокол за отказ на потребителя да осигури достъп до водомера, съставен по надлежния ред.Вещото лице по приетата техническа експертиза е заявило, че липсват данни и документи за основанието за начисляване на потреблението на студена вода на база.

Поради изложеното съдът счита, че за периода 23.03.2017 г.- 22.02.2019 г. ищецът не е доказал количеството на потребена студена вода, поради което искът за посочения период следва да се отхвърли.Видно от заключението на комплексната експертиза размерът на сумата за потребена студена вода за периода 08.01.2017 г.-22.03.2017 г., възлиза на 46,87 лв., а размерът на мораторната лихва за периода 08.02.2017 г.-22.02.2019 г., изчислен по чл.162 ГПК, възлиза на 9,71 лв., за които суми исковете се явяват основателни, а за разликата до уважените им размери и периоди исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Съдът намира за неоснователно възражението за недействителност на клаузата на чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на 4 потребителите от гр.София от „Софийска вода“ АД по съображения, че поставя потребителя в икономически неравностойно положение доколкото противоречи на принципа за недобросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните /чл.143, ал.1 ЗЗП/.Въззивникът излага доводи, че в случая се касае за безсрочно задължение и съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 вр. чл.84, ал.2 ЗЗД падежът настъпва след изпратена от кредитора и получена от длъжника покана за изпълнение.Съгласно цитираната клауза от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания, тъй като се касае за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения /в този смисъл са разясненията на ТР № 3/12 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.Съобразно разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно.Поради изложеното предвиждането на срок за плащане 30 дни от датата на фактуриране не създава твърдяното от въззивника неравновесие между правата на страните и клаузата не може да се квалифицира като неравноправна.