Решение № 147 от 07.05.2026, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 796/2024
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 07.05.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.296, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1*7 гр. Смолян, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 202*5**0100796 по описа за 202* година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата твърди, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том IV, рег.№ ***, дело № 5*9/2007г. на Нотариус М.К. - № 166 в РНК, с район на действие - Районен съд-гр.Смолян, е собственик на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от застроен и незастроен недвижим поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.Смолян, Община Смолян, област Смолян, одобрена със Заповед № *00-5-66/11.10.200*г. на Изпълнителния директор на АГКК- гр.София, адрес на поземления имот: гр.Смоян, п.к.*700, ул.“**“ № *, площ *67 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), съседи: имоти ***, *, * и *, който имот участва в УПИ *, *, **, в кв.** по устройствения план на гр.Смолян, кв.*, идентичен с имот пл.№ *, участващ в УПИ *, *, **, в кв.** по стария план на гр.Смолян, квартал *, ведно с втори жилищен етаж със застроена площ 76 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.* и 1/2 идеална част от избено помещение, находящи се в Жилищна сграда с идентификатор **.1, застроена площ: 89 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, ведно с 1/2 идеална част от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда, сервизно помещение (тоалетна и баня) със застроена площ 6 кв.м и ведно с 1/2 идеална част от построената в имота стопанска сграда с идентификатор **.* застроена площ: * кв.м.
С влязло в сила Решение № 6*7/1*.0*00*г. по гр.д.№ 1*95/2001г. по описа на 1
Районен съд-гр.Смолян, е извършено разпределение между Л.Ф. К. (баща на ищцата) и ответника А. Н. К. на правото на ползване на незастроената част от поземлен имот, представляващ застроено и незастроено дворно място с площ * кв.м, съставляващо имот пл.№ *, участващ в парцел *, *, **, целият с площ от 712 кв.м, с неуредени регулационни сметки, в кв.** по ЗРП на кв.*, гр.Смолян, при граници на имота: улица, имот пл.№ ** - А. К., Я. К., И. К.; имот пл.№ ** - * Г.*; имот пл.№ ** - Х.Л. К., при равни квоти по ВАРИАНТ ВТОРИ от заключението на вещото лице като: Л.Ф. К. ползва частта, оцветена в жълт цвят на скицата на вещото лице и А. Н. К. ползва частта, оцветена в зелен цвят на скицата на вещото лице, която да се счита неразделна част от Решението.
Видно от графичната част - ВАРИАНТ ВТОРИ на съдебното Решение Скица № 1*57/0*.12.2000г. на Община Смолян, подходът покрай североизточната страна на Жилищна сграда с идентификатор **., с площ 17 кв.м, оцветен със син цвят, е определен за общо ползване от съсобствениците на имота.
С Протокол за въвод във владение от 0*.02.200*г. по изп.д.№ *6/200*г. по описа на ДСИ при Районен съд-гр.Смолян са материализирани границите на обособените части за ползване по влязлото в сила съдебно Решение.
Независимо от горното ищцата не може да ползва общия подход покрай североизточната страна на жилищната сграда, тъй като ответникът е заключил преградната врата към него от към ул.“**“ и не дава възможност на ищцата за достъп през него до частта от съсобствения имот, която да ползва по силата на посоченото по-горе съдебно Решение за разпределение правото на ползване.
Отделно от това, в края на този подход от югоизточната страна на жилищната сграда ответникът незаконно (без съгласиетго на ищцата и без каквито и да са строителни книжа) е изградил масивна тераса към първия жилищен етаж, негова собственост, която заема изцяло площта на подхода от тази страна на сградата и препятства достъпа на ищцата до нейната част от съсобствения имот, разпределена за ползване с посоченото по-горе съдебно Решение. Незаконността на така извършения строеж е констатирано и от органите на общинската администрация, видно от Писмо № УТ 002092/*0.09.2019г. на Община Смолян. През годините ищцата е подавала многобройни жалби до различни институции по повод на ограничения й достъп до имота и извършеното незаконно строителство, но до настоящия момент въпросът остава нерешен.
Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Трайната съдебна практика приема, че предмет на искова защита по чл.109 са всички неоснователни действия, които препятстват упражняването на правото на собственост в пълен обем. Материално легитимирано да отговаря по негаторен иск е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователното действие, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост - решение № **0 от 25.05.199*г. по гр.д. № 918/9*г., IV г. о., решение № 1019 от 21.0*010г. на ВКС по гр.д.№ 2*5/2008г., I г. о., 2 решение № 215 от 26.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 87*/2010г., I г.о., решение № 1*7 от 2.07.2012г. на ВКС по гр.д.№ 9*7/2011г., I г. о.
В случая е извършените от него противоправни действия - преграждане на общ подход и изграждане на незаконна тераса към първия етаж на жилищната сграда, ответникът пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху съсобствения й недвижим имот.
С Тълкувателно решение № * от 6.1*017г. на ВКС по т.д.№ */2015г., ОСГК, е прието, че правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействия върху нея, а ако са осъществили такива въздействия - да ги преустановят за в бъдеще и да възстановят вещта в предишното й състояние.
Предявени са искове на основание чл.109 от ЗС ответникът А. Н. К., с постоянен адрес: гр.Смолян, ул.“**“ № *, да бъде осъден да преустанови неоснователните си действията, с които пречи на Ц. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Смолян, ул.“**“ № *, вх.*, ап.*, да упражнява правото си на собственост върху 1/2 идеална част от застроен и незастроен недвижим поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.Смолян, община Смолян, област Смолян, одобрена със Заповед №*00-5-66/11.10.200*г. на изп.директор на АГКК- гр.София, адрес на поземления имот: гр.Смолян, п.к.*700, ул.“**“ № *, площ: *67 кв.м, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 m), съседи: имоти 6**, *, * и *, който имот участва в УПИ *, *, **, в кв.** по устройствения план на гр.Смолян, кв.*, като премахне преградната врата от ул.“**“ към общия подход от североизточната страна на построената в имота жилищна сграда с идентификатор **, респ. да предостави на Ц. Л. К. ключ от преградна врата на подхода от североизточната страна на построената в имота жилищна сграда с идентификатор **, както и да премахне изградената в края на общия подход от югоизточната страна на жилищната сграда незаконна /без съгласието на Ц. Л. К. и без каквито и да са строителни книжа/ тераса на първия етаж от сградата, негова собственост.
С внесения в срока по ГПК отговор от ответника А. Н. К. предявеният иск по чл.109 от ЗС се оспорва. Заявява, че не се оспорват твърденията, че страните са съсобственици при равни квоти на недвижим имот с идентификатор ** по КККР на гр.Смолян, като ищцата е собственик на втория етаж от построената в имота жилищна сграда, а ответникът- на първи жилищен етаж. Двете страни са съсобтвеници също при равни квоти на общите части на сградата. Не се оспорва също, че с цитираното по- горе Решение е разпределено ползването на незастроената част от поземлен имот с идентификатор ** между Л. К. и А. К. съобразно скицата към Решението. Не се оспорва и обстоятелството, че терасата е изградена без надлежно разрешение.
С отговора се оспорват твърденията, че ищцата е лишена от възможността да ползва общия подход покрай югоизточната страна на жилищната сграда поради препятстване от страна на ответника , което препятствие се изразява в 3 заключване на двратата за достъп към този подход.
Оспорва се изложеното, че изградената от ответника тераса към първи жилищен етаж /негова собственост/ затваря подхода от тази страна на сградата и препятства достъпа на ищцата до нейната част от съсобствения имот.
Оспорва се, че за ищцата това е единствения подход към частта й от дворното място. Оспорва и твърденията, че терасата е изградена без съгласието на ищцата.
В отговора се сочи, че вратата, разположена на ул. "**", представляваща вход към дворното място, включително това, разпределено на ищцата, не е заключена и не се заключва. Подпряна е с камък от страна на улицата, който да предотврати произволно отваряне и който може лесно да бъде отместен, за да се отвори вратата. За ищцата не съществува пречка да я ползва.
На второ място подход към дворното място на ищцата от тази врата е невъзможен, поради изградена от самата нея ограда от дървени греди и допълнително поставена ограда от мрежа по границата на разпределение.
Ищцата разполага с възможността да влезе в частта си от дворното място от вратата в югозападната част на къщата, преминаваща през избеното помещение, която врата е заключила и така е лишила ответника от достъп до същото, представляващо обща част. В изложението на ищцата удобно е пропуснато обстоятелството, че в производство, инициирано от Л. К. и Р.
К./родители на ищцата/, по което е образувано гр. дело №198/200*г. по описа на PC Смолян, е осъден ответника по посоченото дело, както и по настоящото дело-А. К., да отключи входа откъм югозападната страна на жилищната сграда, през който се влиза в приземния етаж. От този приземен етаж има изход към частта от дворното място, разпределено на ищцата, който тя ползва.
От 2006г., с влизане в законна сила на решението по гр. дело №198/200*г., А.
К. е предал ключ на родителите на ищцата, след което ищцата е предприела действия- изкъртила съществуващата врата, поставила нова, от която А. К. не разполага с ключ. От онзи момент той няма достъп до приземния етаж на къщата, който е обща част и където съхранява дърва за огрев и други вещи. За сметка на това ищцата разполага с два подхода към дворното си място- един през приземния етаж, и един от югоизточната страна на сградата- общ за нея и ответника. Изграждането на ограда от страна на Ц. К. в края на подхода от югоизточната страна на сградата е индиция, че същата не ползва и няма намерение да ползва този подход. Ц. К. не живее в имота и го посещава изключително рядко. Изградената от ответника тераса към първи жилищен етаж е направена при извършване на текущ ремонт на сградата с цел подсилването й. Депозираните в тази връзка жалби от ищцата до Община Смолян са разглеждани и след приложеното от ищцова страна предписание на Община Смолян с изх. №УТ002092/*0.09.2019г„ Общината е ревизирала становището си на база изготвено такова от инжинер- конструктор с пълна проектантска правоспособност, съгласно което премахването на новоизградените конструкции могат да доведат до разрушаване на постройката. Терасата не затваря пътя на подхода от вратата в югоизточната страна на имота и не пречи на преминаването. Ако това би било истина, самият ответник не би могъл да ползва тази врата за влизане в дворното 4 място, а той не разполага с друг път и подход към него. Къщата е стара и се е нуждаела от ремонт и укрепване. Ищцата е била уведомена за намерението на ответника да изгради тераса и е дала съгласието си за това. Впоследствие, поради очевидно влошени отношения между съсобствениците- роднини, ищцата Ц. К. залива компетентните институции с всевъзможни жалби-за бордюр, водопроводна шахта, която е неизползваема, розов храст, ремонтни дейности на ответника, включително е сезирала органите на МВР за това, че последният храни бездомна котка, която преминава през имота и за да се нахрани. Поставила е видеонаблюдение по фасадата на сградата, което, ако се съди по местонаходението на поставените камери, не служи за наблюдение на нейния вход и частта от сградата. Едната камера е поставена над спалнята на ответника. Последният счита, че действията на ищцата са продиктувани от желание за психологически натиск върху него и съпругата му, поради изложеното по-горе, че Ц. К. не живее в имота и рядко го посещава.