Решение № 472 от 16.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 3243/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 5112/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от В. В. К. срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и 5 489, 74 лв., обезщетение за неимуществени вреди – разходи за лечение и пропуснати ползи, причинени от счупване на долна челюст в областта на брадичката вдясно в областта на левия ставен израстък на зъби, с твърдение за причиняването им на 06.07.2018 г., при падане на ищеца върху увредена част от настилка на алея в парк „Студентски“, кв. „Студентски град“, гр. София.

Ищецът е осъден да заплати на СО сумата от 215 лв. – разноски и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника „Пътища и съоръжения“ ЕАД и „Комунална техника“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца В. В. К., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилен, постановено в нарушение на процесуалния закон и основни принципи в гражданското право.

Счита, че неправилно решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетеля Й. К., тъй като е брат на ищеца. Същият е пряк очевидец на инцидента и е възпирал неговия механизъм. В нарушение на процесуалния 1 закон съдът не е кредитирал показанията на посочения свидетел и поради факта, че те съвпадат с твърденията на ищеца. Поддържа, че съдът неправилно е интерпретирал заявените в исковата молба твърдения на ищеца, като е приел, че не се виждала цялата плочка, а не е съобразил, че са били изпочупени, изкривени и обрасли с трева между фугите плочки, в които ищецът се спънал, която не се виждала заради тревата. Неправилно съдът не е възприел показанията на свидетеля за наличието на рана на челюстта на ищеца, както и че показанията му са противоречиви. Счита, че показанията на свидетеля К. са ясни, непротиворечиви и последователни. Същите кореспондират и с издадената от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД епикриза № КП 231. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на посочения свидетел относно механизма на ПТП, тъй като при описания механизъм ищецът е следвало да има рани по ръцете и по носа. Дори ищецът да се е опитал да се предпази с ръце, това не означава, че със сигурност ще има охлузвания на ръцете или с оглед тежестта на получените травми и интензитета на кръвотечението е обяснимо свидетелят да не обърне внимание на евентуалните охлузвания по ръцете на ищеца. По същите причини и в лечебното заведение е нормално да не се обърне внимание на евентуалните охлузвания. Счита, че тези предположения на съда са формирани в нарушение на процесуалните правила и са необосновани и неправилни. Поддържа, че при внезапно спъване и падане напред от собствен ръст главата отива назад от инерцията и е нормално при контакта със земята пострадалият да удари брадичката си отпред, в долната част, а не носа или други части на главата.

Счита, че противоречи на логиката при падането на пострадалия той да е с наведена надолу глава, за да удари носа си, както е приел решаващия съд.

Излага съображения, че решаващият съд не е обсъдил задълбочено механизма на получаване на травмите и доказателствата, които ги установяват. В мотивите на съдебното решение липсва анализ на показанията на свидетелката К.. Същата е видяла ищеца непосредствено след инцидента. Не е изследвал постъпилия оптичен диск от Национална система 112. Счита, че са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответника. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която й оспорва.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Счита, че правилно решаващият съд е констатирал наличието на противоречия в показанията на разпитания по делото свидетел К.. С изготвения доклад по делото е указано на ищеца да докаже, че инцидентът е настъпил на пешеходна алея, а не на тревиста площ. Свидетелят К. е дал показания, че е видял ръба на плочката, в която се спънал ищецът, а в исковата молба се твърди, че плочката не се виждала поради тревата. С оглед на това счита, че нито ищецът, нито свидетелят са видели в какво се е спънал ищецът.

2

Същевременно на ищеца е указано, че негова е доказателствената тежест да докаже, че е ударил челюстта си в стърчаща плочка от алея на парк „Студентски“, в резултат на спъване на друга неправомерно стояща и покрита с трева плочка. Поддържа, че ищецът не е доказал твърдението си, че се е движил в зелени площи на територията на процесния парк, които са предвидени за пешеходци. Приложеният снимков материал от ищеца не е от зона, определена за пешеходци, както и не са на място, описано от свидетеля К.. Пешеходните алеи не включват поляната до дървения монумент, за което са ангажирани доказателства с отговора на исковата молба. Същият се е движил не по определените за пешеходци места. Поддържа, че решаващият съд законосъобразно не е кредитирал показанията на свидетеля К., като е отчел неговата заинтересованост от изхода на спора, на основание чл.172 ГПК.

Вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза е установило, че механизмът на нараняване е падане от собствен ръст, без да може да уточни причината за падането – световъртеж, загуба на равновесие, невнимание и др. Пояснил е, че такива увреди би могло да настъпят и от удар с предмет по лицето. В случая е налице фрактура на долна дясна челюст и счупени 24, 25, 26, 27 и 33 зъб. Свидетелят К. е дал показания, че ищецът е паднал на лявата страна, по делото е установено, че ударът е бил в предната дясна част н а челюстта. Вещото лице е дало заключение, че констатираното счупване е възможно при удар в долната челюст отпред вдясно, а счупването на зъбите може да се осъществи след прихлъзване на долната челюст, която чупи зъбите от горната страна. Липсва обаче обяснения защо няма счупвания и на срещуположните долни зъби от лявата страна. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер. Установеното наличие на ограничение в отварянето на устата, което може да се коригира с последваща операция, която е по избор на пострадалото лице, за което ответникът не следва да носи отговорност.

Долната челюст на ищеца е напълно възстановена, а възстановителният период е продължил 35 дни. Поддържа възражението си за изтека погасителна давност по отношение перетндираната лихва за забава.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендиа сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ответника „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не е доказано наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Няма данни на мястото на инцидента да е имало твърдяните от ищеца неравности. Излага съображения, че законосъобразно решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетеля К., който е брат на ищеца, както и показанията му частично не съвпадат с посочените в исковата молба обстоятелства. При описания от свидетеля механизъм на падане не се обяснява обстоятелството, че травматичните уврежданията са само в областта 3 на долната челюст на ищеца, без нараняване на носа, нито на други части от главата. Ударът, причинил счупване на долната челюст, е бил в предната дясна част на челюстта, като не е обяснено счупването на коронките на 27, 26, 25, 24 и 23 зъби, които са в горната лява част на челюстта според вещото лице това счупване на зъбите може да се получи и след прихлъзване на долната челюст, която чупи зъбите от дясната страна. Това обаче не обяснява защо няма счупвания и на срещуположните долни зъби от лявата страна. Моли съда да потвърди ожалваното съдено решение.

Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „КОМУНАЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 06.07.2018 г., около 14 ч., по време на разходка с неговия брат в парк „Студентски“, в кв. „Студентски град“, по една от алеите, която била с изпочупени, изкривени и обрасли с трева между фугите плочки, се спънал в една от тях, която не се виждали заради тревата, която я покривала. С падането си ударил силно главата в областта на челюстта, на ръба на друга плочка, която също стърчала нагоре изкривена. Изпитал невероятно силна болка и от устата му рукнала кръв. Не може да отвори устата си и да говори. Случаен минувач, който се разхождал зад тях и видял падането му, се притекъл на помощ. Брат му се опитал да спре кръвта. Бързо се придвижили до близкия булевард, за да вземат такси, което да ги откара в болница. Таксито ги откарало до „Пирогов“. Обадили се на майка им, която тръгнала по спешност от работа и ги чакала в „Пирогов“ при пристигането им там. През цялото време стенел от болка, кръвта не спирала да тече, трудно дишал. Имало затруднения при изготвяне на рентгенова снимка заради позата, която трябвало да заем. Извикали лицево-челюстен хирург, който установил въз основа на изготвената снимка наличието на многофрагментна фрактура на долната челюст, както и счупени 24, 25, 26, 27 и 33 зъби. По спешност му извършили операция за наместване на челюстта., с цел да може да диша и да спре кръвотечението. На 09.07.2018 г. извършили повторна операция, с която поставили имплантни в челюстта, които да я държат в правилно положение, стойността на която заплатили. На 11.07.2018 г. го изписали за домашно лечение с непрекъснати консумации. За период от 45 дни не можел да се храни, да си отваря устата. Приемал само течности през сламка, отслабнал с над 10 кг. Наложило се да спазва строг режим на устна хигиена, с непрекъснато миене и гаргарене на устата със съответните медикаменти и препарати. Възстановяването след 45 дни продължило много бавно, с постепенно захранване и леко отваряне на устата. Установен бил много влошен зъбен статус в резултат на падането и ударът, тъй като голяма част от дъбите му били изпочупени. И понастоящем, повече от 4 години след инцидента, изпитвал болка, когато отварял рязко устата си, изпитвал 4 затруднение при хранене, тъй като не успявал да нормализира състоянието на зъбите си, тъй като не можело да се поставят зъбни импланти в челюстта поради липса на средства. Преживяното оставило в него силна травма, която не можело да бъде заличена. На основание чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на делената система на Столична общинна поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско предприятие.

Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен фактор, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Общинските зелени площи за широко обществено ползване се подлага на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани фондове. Прегледът и преценката се извършват от Дирекция „Зелена система“ и специализираните служби към районните администрации. Ответникът отговаря за причинените му вреди в качеството си на юридическо лице – възложител за противоправното бездействие на нейни служители и други лица, на които е възложило изпълнението на задълженията, вменени й от законодателството. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани с травматичните увреждания, вследствие на претърпения инцидент, 4 645 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди – стойност на закупени импланти за фиксация на фрактури и потребителски такси, сумата от 744, 74 лв., представляваща пропуснати ползи – разлика между получаваното месечно трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за периода на временната му неработоспособност от 06.07.2018 г. до 18.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.07.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.