Решение № 1822 от 31.10.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1822 гр. Бургас, 31.10.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА при секретаря С. А. като разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 870 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба на С.Н.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А., против Заповед № 671/20.03.2019 г. на зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя да премахне извършения от него незаконен строеж „гараж“ с идентификатор *** по КК на гр. Бургас, разположен в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Бургас, УПИ VІІ-1125, кв.43, ж.р.

„Меден Рудник“, зона „Г“ гр. Бургас, с административен адрес гр. Бургас, ж.к.

„Меден Рудник“, ул. „Петрова нива“ 14.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на процесуалните правила по издаването й, както и поради противоречието й с материалния закон. Сочи, че още през 2004 г. е заявил процесния гараж за узаконяване пред компетентните органи и му е бил издаден акт за узаконяване, който впоследствие поради грешка и пропуск на общинската администрация бил отменен. Твърди също, че гаражът представлява търпим строеж и че не следва да бъде премахнат, тъй като отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗИДЗУТ и е ирелевантно обстоятелството, че в случая не е налице нотариално заверено съгласие на останалите съсобственици на имота за построяването му. Освен това, гаражът бил построен не само от жалбоподателя, но и от други лица, които не били адресати на заповедта за премахването му. Сочи се също, че гаражът бил допуснат до делба с влязло в сила решение по гр.д. № 1681/2016 г. на Бургаски районен съд, което още веднъж потвърждавало обстоятелството, че същият не подлежи на събаряне. Счита също, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й, т.е. че страда от липса на мотиви. Иска заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., която поддържа жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез ю.к. Т., оспорва жалбата с твърдението, че актът е законосъобразен, тъй като в случая не е налице търпим строеж, за който да са изпълнени изискванията на чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че не са налице хипотезите на §16 и §127 от ПР на ЗИДЗУТ. Сочи противоречивост на събраните в хода на делото показания на свидетелите с останалия доказателствен материал. Ангажира доказателства, моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, като съобрази представените по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и това се установява от събраните писмени доказателства, находящи се в приложената административна преписка, че поземленият имот, в който е изграден процесният гараж, който имот представлява дворно място – УПИ VІІ-1125 кв.43 по плана на гр. Бургас, м.р. „Меден Рудник/, бивш парцел VІІ-1125 кв.43 по плана на града, е съсобствен. Видно от представените нотариални актове – нот.акт за дарение на недвижим имот № 104/15.06.1998 г. на нотариус при БРС и нот.акт за дарение на недвижим имот № 113/24.06.1998 г. на нотариус при БРС, към 2000 г. съсобственици на имота – дворно място, са били Н. Н. Н. /баща на жалбоподателя/, жалбоподателят и неговият брат П. Н.Д..

Видно от приложената административна преписка, многократно жалбоподателят С.Д. е отправял искания до компетентните органи за узаконяване на построения от него гараж чрез издаване на удостоверение за търпимост /молба-декларация от 26.01.2004 г.; заявление вх.№ 94-01-34511/5/01.07.2014 г.; заявление вх.№ 94-00-20985/6/02.02.2016 г./, като всички негови искания са били отхвърляни с нарочни актове на административния орган, потвърдени с влезли в сила съдебни решения. Към момента не е спорно, че жалбоподателят не разполага с издаден акт за узаконяване на гаража, като ирелевантни са причините, довели до това.

За първи път жалбоподателят е заявил гаража за узаконяване с молба-декларация от 26.01.2004 г. В същата тази декларация лицето е заявило, че изграждането на гаража е започнало през м.юли 2000 г. и че строителството е било завършено през м.май 2001 г., без разрешение за строеж.

В настоящото производство жалбоподателят е ангажирал в подкрепа на твърденията си гласни доказателства. Със свидетелските показания на практика същият цели опровергаване съдържанието на изходящ от него частен документ /молбата-декларация от 26.01.2004 г./, доколкото цели установяването на различен времеви период на построяване на гаража, поради което и за да да бъдат такива показания допустими, следва с оглед забраната на чл. 164, ал.1, т.6 вр.ал.2 ГПК вр.чл.144, ал.1 АПК, ответната страна да е дала изрично съгласие за тяхното събиране. В производството по делото като такова изрично съгласие на ответника по жалбата за събирането на гласните доказателства може да се счита изявлението на процесуалния му представител в с.з. на 14.10.2019 г., с което се е съгласил свидетелите да бъдат разпитани, поради което съдът намира, че събраните гласни доказателства са допустими и няма пречка да бъдат обсъждани.

Със събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. Н. – майка на жалбоподателя, и Г. Г. – съсед на имота, жалбоподателят се домогва да докаже, че гаражът е построен изцяло през 2000 г., месец юли-август, в какъвто смисъл са показанията на двамата свидетели. Съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази част, тъй като същите са в противоречие с наличните по преписката писмени доказателства, видно от които сам жалбоподателят в декларацията си от 26.01.2004 г. е декларирал пред административния орган, че изграждането на гаража е приключило през м.май 2001 г., т.е. след влизане в сила на ЗУТ /ДВ бр.1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./. Така декларираното обстоятелство от страна на жалбоподателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, който следва да бъде зачетен от съда като кореспондиращ с останалите доказателства по делото.

От друга страна, св. Г. и св. Н. твърдят, че за построяването на гаража е имало съгласие на другия съсобственик – братът на жалбоподателя П. Н.Д., който също е участвал в изграждането му, но липсва по делото и в преписката нотариално заверена декларация за това по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ - действащата към датата на построяването на гаража разпоредба, съобразно която следва да се преценява законността на строителството съгласно чл.55 от ЗТСУ /отм./.

Свидетелите Г. и Н. твърдят също, че инициативата за построяването на гаража била на родителите на жалбоподателя – на Н. Н. и на св.И. Н., че гаражът бил изграден със средства на последните, а синовете им С.Д. и П. Д. само помагали с труд. Св. Н. твърди, че гаражът е разполагал с пълна строителна документация /каквито доказателства няма представени по делото/, но по независещи от тях причини им е отказано издаването на акт за неговото узаконяване от общината.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите и в тази им част, тъй като видно от доказателствата по приложената административна преписка, с нотариално заверени декларации от 11.09.2014 г. св. И. Н. и св. Г.Г. са декларирали, че гаражът е собственост на жалбоподателя С.Н.Д.. Като свой собствен гараж го е декларирал и жалбоподателят в нотариално заверена декларация от същата дата. Поради това съдът приема, че по делото безспорно се доказва, че лицето, изградило гаража, е именно жалбоподателят С.Н.Д., а не и други лица, както се твърди в жалбата.

По делото няма спор и това се установява от свидетелските показания, че през 2002 г. е починал единият от съсобствениците на поземления имот, в който е изграден гаражът – П. Н.Д..

От данните по административната преписка е видно, че Г.Д.Д. – наследник на П. Н.Д., е поискала през 2012 г. да се извърши проверка относно законността на гаража, като видно от писмо изх.№ 94-01-34511/3/17.06.2014 г. на началник отдел КСВЕ при Община Бургас, съсобствениците на поземления имот-дворно място, сред които и жалбоподателят и Г.Д., са били уведомени, че е стартирана процедура по чл.

225а от ЗУТ за премахване на гараж с идентификатор № *** поради това, че е изграден без строителни книжа. Даден им е 7-дневен срок от получаване на писмото да предприемат действия, като представят становище и документи. В отговор, жалбоподателят е подал заявление от 01.07.2014 г., че строежът е търпим и желае неговото узаконяване, като са му били дадени указания относно представянето на допълнителни документи във връзка с искането му. Тъй като не са били представени нужните документи – одобрен проект, разрешение за строеж и др. строителни книжа, е съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал.2 от ЗУТ констативен акт № 1В/12.01.2015 г. за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, с който е констатиран незаконният строеж на гаража и който е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконната постройка съгласно чл.225а, ал.3 от ЗУТ. Въпреки дадената с констативния акт възможност за възражения в 7-дневен срок съгласно чл.225а, ал.3 ЗУТ, такива не са постъпили, видно от Акт за резултатите от обявяване на КА № 1В/12.01.2015 г. В констативния протокол строежът е описан като „гараж“, намиращ се в УПИ VІІ-1125, кв.43, Зона Г, ул. „Петрова нива“ № 14, ж.к. Меден Рудник, гр. Бургас, изпълнен от С.Н.Д.; посочено е, че обектът е в съсобствен имот, видно от нот.акт № 119/24.06.1998 г. и нот.акт № 104/15.06.1988 г. В констативния акт строежът е класифициран като такъв от V категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.5, б. „в“ от ЗУТ.

Въз основа на фактите, установени с констативен акт № 1В/12.01.2015 г., административният орган е издал обжалваната заповед за премахване на незаконния строеж на осн.чл.225а, ал.1 ЗУТ вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ. В мотивите на обжалваната заповед административният орган е приел, че липсват доказателства за законосъобразното изграждане на процесната сграда, която няма никакви строителни книжа. Посочено е, че в качеството на извършител и строител, жалбоподателят без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж е извършил в съсобствен УПИ VІІ-1125 кв.43 по плана на гр. Бургас строителство на строеж „гараж“ с идентификатор № *** по КК на гр. Бургас, в нарушение на изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.137, ал.3 от ЗУТ – при липса на разрешение за строеж и на одобрен инвестиционен проект. Посочено е в заповедта, че строежът е започнат през 2000 г. и е довършен не по-рано от м.април 2004 г., без договор в нотариална форма с останалите съсобственици на имота, без разрешение за строеж и без одобрени проекти в нарушение на чл.55 ЗТСУ /отм./ и чл. 148, ал.1 от ЗУТ и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП. Посочено е също, че строежът представлява постройка от допълващо застрояване и че е от V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Административният орган е приел още, че за процесния строеж липсва и удостоверение за търпимост. С тези мотиви административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ /че се касае за незаконен строеж, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж/ и е наредил премахването на строежа съгласно правомощията си по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, предоставени му със Заповед № 490/28.02.2018 г. на Кмета на Община Бургас.