Определение № 274 от 29.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500072 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Боряна Димова против разпореждане № 2246 от 16.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1464/2025г. по описа на Районен съдКарнобат, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя- заявител за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Д. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Б., ж.к. И., бл. *, вх. *, ет *, ап. ** за задълженията й по договор за заем MicroCredit№9062-00204010 от 22.11.2024г. и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit№9062- 00204010 от 22.11.2024г., сключени между длъжника и „Микро кредит“ АД, което вземане се твърди, че кредиторът е прехвърлил на заявителя-цесионер на 21.05.2025 г. съгласно Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023г. изцялo с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството — кредитор, а именно: за сумата 418.83 лв. – главница, дължима за периода от 06.02.2025г. до 06.06.2025г., сумата от 43.78 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2025г. до 06.06.2025г., сумата в размер на 259.85лв., представляваща такса за допълнителни услуги, дължима за периода от 06.01.2025г. до 06.06.2025г. и сумата в размер на 38.04лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 07.02.2025 г. до 12.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата 1 от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата от 21.25 лв. за платена държавна такса и на сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително разпореждане с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита , че дадените от районния съд указания са неправилни резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като излага доводи в подкрепа на това становище. Излага подробни съображения, че непредставянето на договора за цесия не съставлява нередовност на подаденото заявление, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника В. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. И., бл. *, вх. *, ет *, ап. ** за задълженията й по договор за заем MicroCredit№9062-00204010 от 22.11.2024г. и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit№9062- 00204010 от 22.11.2024г., сключени между длъжника и „Микро кредит“ АД, което вземане се твърди, че кредиторът е прехвърлил на заявителя-цесионер на 21.05.2025 г. съгласно Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023г. изцялo с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството — кредитор, а именно: за сумата 418.83 лв. – главница, дължима за периода от 06.02.2025г. до 06.06.2025г., сумата от 43.78 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2025г. до 06.06.2025г., сумата в размер на 259.85лв., представляваща такса за допълнителни услуги, дължима за периода от 06.01.2025г. до 06.06.2025г. и сумата в размер на 38.04лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 07.02.2025 г. до 12.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата от 21.25 лв. за платена държавна такса и на сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 19.11.2025г. заповедният съдът в съответствие с чл. 410, ал. 3 2 от ГПК е дал указания на заявителя да представи договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея, с предупреждение за последиците при неизпълнение, като в предоставения срок указанията не са изпълнени.

В указания срок заявителят е депозирал писмена молба с развити доводи за неправилност на дадените указания, като не е изпълнил същите.

С обжалваното разпореждане от 16.12.2025г. заповедният съд, като е констатирал, че указанията му не са изпълнени е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното отхвърлително разпореждане е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Безспорно е, че въпреки дадените указания, нито в първата инстанция, нито в настоящото производство заявителят не е представил доказателства, от които да се установи твърдяното от него качество на кредитор по отношение на вземането, за което иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Доколкото с договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор, липсата на представени доказателства за твърдяната цесия и за факта на уведомяване на длъжника за нея води до недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане, вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано.

Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. Договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, поради което следва да се представи. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи действие спрямо трето лице - длъжник, следва цесията да му бъде съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Горното тълкувателно решение съставлява задължителна съдебна практика, поради което въззивната инстанция счита, че представянето на договора за цесия и на уведомлението за извършената цесия е нужно, именно за да се създаде яснота у длъжника относно настъпилото частно правоприемство. Затова непредставянето на доказателства за установяване на този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК, след като последиците от неизпълнението му са съобщени на заявителя, а в рамките на предоставения срок той не е изпълнил вмененето му за това 3 задължение, вкл. и не е ангажирал доказателства и в настоящото производство.

Ето защо обжалваното отхвърлително разпореждане на заповедния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2246 от 16.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1464/2025г. по описа на Районен съд- Карнобат.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4