Решение № 483 от 20.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Плевен, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500779 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 304/24.09.2024 г., постановено по гр. дело № 923/2024 г. по описа на РС– Ч. бряг е отхвърлена молбата на М. Н. Д., ЕГН **********,гр.

Ч.Б., обл.П., ж.к. „П.“ *** и адрес за призоваване: с. Ч., обл.П., ул. „Г.Б.“ ***, подадена чрез адв. Ц. Ц. от Пл.АК против Н. Ц. Д., ЕГН ********** , гр. Ч.Б., обл.П., ж.к. „П.“ *** и адрес за призоваване: гр. Л., обл. Л., ул. „С.С“ *** ,за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, като неоснователна и недоказана.

Със същото решение ЧРС е осъдил на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН М.

Н. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса в размер на 25,00 лв.

Осъдил е на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на Н. Ц. Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600,00 лв.

1

Постъпила е въззивна жалба от М. Н. Д., чрез пълномощника й адв. Ц.

Ц. от Пл.АК срещу постановеното решение от ЧРС, в която се изразява становище, че същото е неправилно, необосновано, явно несправедливо и незаконосъобразно, както и че липсват мотиви за неговото постановяване.

Въззивницата посочва, че разпитаният в първоинстанционното производство свидетел Г.Н.Г., който е присъствал на телефонния разговор, осъществил се на 25.07.2024 г. към 12,00 часа в неговия апартамент в гр.

Червен бряг, където е била молителката, е чул на телефона на същата, че бащата й я нарича „боклук", тъй като телефонът е бил на високоговорител по време на разговора и той е разпознал гласа. Въззивницата посочва, че в разпита си свидетелят е заявил, че бащата на молителката и друг път я е заплашвал, тъй като искал да ходи в апартамента, а тя не му давала.

Тълкувайки неговите показания превратно, РС е посочил и коментирал негови показания, които той не е изричал, като в тази връзка счита, че в постановеното решение на ЧРС липсват мотиви, което е достатъчно основание за неговата пълна отмяна.

Според въззивницата, дори да не са налице доказателства или приложени такива към молбата, с която се иска издаване на заповед за незабавна защита до приключване на делото, то Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗНД е достатъчно основание да бъде издадена исканата заповед за незабавна защита до приключване на делото на основание чл.18 ал.1 вр. чл.8 т.2 и т.3 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН с мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 за срок от 18 месеца, както и да бъде наложена глоба в размер на 1000,00 лв., т.е максималният по закон размер.

Моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на РС Червен бряг като явно несправедливо, недопустимо, необосновано и незаконосъобразно. Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Н. Ц. Д..

В съдебно заседание, въззивницата М. Н. Д. не се явява и не се представлява. В депозирана молба, пълномощникът й адв. Ц. Ц. от Пл.АК 2 поддържа подадената въззивна жалба, като претендира направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият Н. Ц. Д. не се явява и не се представлява. В депозирана молба пълномощникът му адв. И. В. моли да бъде потвърдено обжалваното решение на Районен съд – Червен бряг, като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е неоснователна.

Решението на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно.

Пред ЧРС е постъпила молба от М. Н. Д., ЕГН **********,гр.Ч.бряг против Н. Ц. Д., ЕГН ********** ,гр. Ч.Б., обл.П., за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, включваща мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН. С молбата е направено и искане за налагане на глоба на извършителя на домашно насилие Н. Ц. Д. в размер на 1000,00 лв. В молбата се твърди за проведен телефонен разговор между молителката и ответника, в който той я е заплашил, че ще отиде до собственото си жилище, което в момента се ползва от молителката без правно основание, ще го разбие и ще прави каквото си иска, както и я е нарекъл, с думата „боклук“. Според молителката, това представляват данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето й. Освен това, молителката твърди за многократни случаи на психически и физически тормоз още от детството й, без да се сочат конкретни периоди, деяния и т.н.

Във връзка с искането на молителката за налагане на глоба, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН /ДВ бр.102 от 2009 г./, предвиждаща, че във всички случаи съдът с решението си по чл.15 ал.1 налага на извършителя и глоба в размер от 200,00 лв. до 1000,00 лв. е отменена, като в последната редакция на ЗЗДН /ДВ бр.69 от 11.08.2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ не се съдържа разпоредба, предвиждаща налагане на глоба на извършителя на домашно насилие.

С определение № 366/26.07.2024 г., постановено по гр. дело № 923/2024 г. по описа на ЧРС, не е уважена молбата на М. Н. Д. против Н. Ц. Д. за издаване на заповед за незабавна защита.

3

По делото е безспорно установено, видно от приложеното Удостоверение за раждане № 073568/25.03.1986 г., издадено от Общински народен съвет – Враца, че молителката М. Н. Д. е дъщеря на ответника Н. Ц.

Д..

В първоинстанционното производство е приложена Декларация за извършено домашно насилие по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за изложените в молбата факти и обстоятелства, представляващи акт на домашно насилие, извършен на 25.07.2024 г. от страна на Н. Ц. Д..

Приложено е Експертно решение № 91258 от 02.12.2021 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, от което е видно, че молителката М. Н. Д. е освидетелствана с 50%ТНР и водеща диагноза:

Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – тежък без психотични симптоми.

Съгласно чл.9 ал.4 от ЗЗДН, първоинстанционният съд е изискал Справка за съдимост на Н. Ц. Д., от която е видно, че същият не е осъждан.

В производството пред РС е изискана информация от РУ – Червен бряг досежно подадени сигнали на 25.07.2024 г. от М. Н. Д., както и досежно подаден сигнал вх. № 374000-4704/24 от Н. Ц. Д. срещу М. Н. Д.. Във връзка с изисканата информация, в ЧРС е получено писмо вх. № 4063/23.08.2024 г. на Началника на РУ–Ч.бряг, в което е посочено, че в РУ – Ч.бряг не е постъпвал сигнал от М. Н. Д., а сигнал с вх. № 374000-4704/24 от Н. Ц. Д. е постъпил на 26.07.2024 г. в деловодството на РУ – Червен бряг, като с писмото са представени копия от документите по преписката.

За изясняване на обстоятелствата по делото, пред ЧРС е разпитан свидетеля Г.Н.Г.. В показанията си, свидетелят посочва, че на 25.07.2024 г. около обяд си е бил вкъщи, като молителката случайно е отишла у тях, на телефона й е звъннал нейния баща, който е започнал да я обижда с думите „боклук“, казал е, че ще разбие апартамента и че ще има събрание на входа.

Свидетелят твърди, че ответникът Н. Д. няма право да ходи в апартамента, като М. Д. се е притеснила, станало й е зле и си е пръснала нещо в устата, защото е с епилепсия, като е казала, че ще ходи в полицията, където, според свидетеля, е пускала жалба. Свидетелят твърди, че се познава с ответника Н.

Д., като не е говорил с него по телефона, а го е разпознал по гласа, тъй като телефонът е бил пуснат на високоговорител. Свидетелят заявява, че М. Д. му е 4 споделяла и друг път за такива случаи, като заплахите са били по същия повод, а именно, че ответникът е искал да ходи в апартамента, а тя не му дава.

Твърди, че и друг път М. Д. му се е оплаквала от тормоз. В показанията си, свидетелят заявява, че при този телефонен разговор е чул, че Н. Д. ще дойде да си влезне в апартамента, да си направи ремонт и да си седи той в него.

Спорният по делото въпрос е осъществено ли е от ответника домашно насилие спрямо молителката на посочената дата – 25.07.2024 г. и законосъобразно ли първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на М. Н.

Д. за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН.

За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното:

Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в чл.3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят от съда и получат защита на правото си на лична неприкосновеност чрез налагане на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали спрямо него е извършен акт на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.

Няма спор, че ответникът Н. Ц. Д. попада в кръга от лицата, посочени в чл.3 т.4 от ЗЗДН, като баща на молителката М. Н. Д., видно от приложеното Удостоверение за раждане № 073568/25.03.1986 г., издадено от Общински народен съвет – Враца.

Няма спор, че за описания в молбата акт на домашно насилие на 25.07.2024 г., извършен спрямо молителката М. Н. Д., същата е подала Декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която го е описала. На тази Декларация по чл.9 от ЗЗДН, с оглед специфичния характер на отношенията, за които се търси защита, законодателят, в чл.13 ал.3 от ЗЗДН, е придал особена доказателствена сила в процеса. Тя представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, както е в случая - посочване на датата, мястото и конкретните действия, с които е извършено домашното насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и няма други събрани преки доказателства.

Настоящата съдебна инстанция

5 споделя доводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява причинено насилие по отношение на молителката М. Н. Д. от страна на ответника Н. Ц. Д. в описания в молбата случай на 25.07.2024 г.

На първо място, следва да се посочи, че във връзка с твърдяния в Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН акт на домашно насилие на 25.07.2024 г. няма данни да е подаван сигнал до органите на полицията, видно от изпратеното писмо от РУ – Червен бряг.

В приложената Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е посочено, че ответникът Н. Ц. Д. е заявил на молителката, че ще присъства на общо събрание на входа на 27.07.2024 г., след което ще отиде до апартамента, където тя живее, ще го разбие и ще прави каквото си иска, както и че ще се самонастани, както и че никой не може да го спре, че молителката е боклук и ненормална и че ще й се случи случка, ако не го допусне в жилището. По отношение на тези твърдения, следва да се има предвид, че от приложените писмени доказателства по преписка № 374000-4704/26.07.2021 г. – сигнал от Н. Ц. Д. и дадените в тази връзка сведения от същия и от молителката М. Н. Д. е видно, че ответникът е подал сигнал във връзка с теч в апартамента, находящ се в гр. Ч.Б., ж.к. „П.“ ***, който е собственост на ответника и съпругата му Ц.П. Д. и който след развода е предоставен за ползване на същата. Сигналът е подаден, с оглед осигуряване на служител на РУ – Червен бряг, в присъствието на който да се влезне в апартамента и да се извършат ремонтните дейности. Освен това, по делото няма доказателства ответникът де е предприел действия за влизане в апартамента, които да представляват целенасочено въздействие върху психиката на неговата дъщеря и пораждане на негативни преживявания и емоции. В приложеното сведение от М. Н. Д., същата заявява, че не желае баща й да посещава апартамента, като прави впечатление заявеното от нея, че само като чуе гласа на ответника по телефона и получава психическо разстройство. Във връзка с подадения сигнал от ответника, с Протоколи за полицейско предупреждение от 26.07.2024 г. молителката М. Н. Д. е предупредена да не отправя закани и заплахи и да не нанася физически и психически тормоз на ответника Н. Ц. Д., както и Н. Ц. Д. е предупреден да не отправя закани и заплахи и да не нанася физически и психически тормоз на М. Н. Д..