Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 178 от 30.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 329/2023
Вид
Определение № 178
Подписан
30.03.2023
В сила
30.03.2023
Състав
Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Диана Узунова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Благоевград, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно наказателно дело № 20231200600329 по описа за 2023 година Окръжният съд е сезиран с частна жалба от адвокат В С. в качеството му на защитник на подсъдимия Е. И. Я. против протоколно определение №342/09.03.2023 година по н.о.х.д. №22/2023 година по описа на Районен съд - Петрич, с което в рамките на провежданото разпоредително заседание е оставено без уважение направеното искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неяснота какво точно се вменява на дееца, както и непълноти относно повдигнатите обвинения.

В частната жалба са поставени два акцента, свързани практически с двете поддържани от прокуратурата обвинения срещу Я.. За първото от посочените в обвинителния акт престъпления – по чл.392, ал.2 във вр. с ал.1 от НК се твърди, че длъжностното качество на обвиняемия е определено на основание чл.371, б. „б“ и „в“ от НК. В словесното описание на същото качество е изтъкнато, че се касае за „длъжностно лице от състава на граничен наряд – младши инспектор, старши полицай в състава на ГКПП Кулата от ГПУ – Петрич при РДГП – Смолян…“, но не се уточнява в коя от хипотезите по цитираните възможности по чл.371 от НК попада. Въобще не става ясно дали служебното качество на подсъдимия му позволява да бъде субект на военно престъпление, което въпреки, че е въпрос по съществото на делото, 1 изисква от държавното обвинение предварително изясняване на всички елементи от същото. В този смисъл е налице неяснота в обвинението и съответно пречка за обвиненото лице да упражни пълноценно правото си на защита.

Неясноти според частната жалба са налице и за второто повдигнато на Я. обвинение по чл.279, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Според защитника не е констатирано и описано нарушение на преминаване на държавната граница от страна на подсъдимия и в двете посоки, защото същият не е напускал зоната на контрол, установена от България и Гърция на ГКПП – Промахон, където двете страни съвместно упражнявали граничен контрол при влизане и излизане в двете посоки. Липсата на ясен механизъм в обвинителния акт за извършване на престъплението не позволява на Я. пълноценно да се защити, което е самостоятелно основание за прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняване на посочените нарушения.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и съобразно правомощията си намира за установено следното:

Правното основание на депозираната частна жалба се съдържа в нормата на чл.249, ал.3 от НПК, която препраща към процедурата по глава XXII от НПК. Същата е депозирана в законния срок и е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Първото от вменените във вина на Я. престъпления в обвинителния акт е това по чл.392, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Посочената разпоредба се намира в глава тринадесета от НК, регламентираща военните престъпления, а в чл.371 в пет подточки са описани качествата на евентуалния извършител, които трябва да са налице, за да бъде деянието разгледано от военен съд. В началото на обвинителния акт /стр.1, трети и четвърти абзаци/ прокурорът еднократно е посочил, че назначеният на длъжност старши полицай на ГКПП – Кулата от ГПУ – Петрич при РДГ – Смолян Е. И. Я., в това му качество е „длъжностно лице от състава на МВР по смисъла на чл.371, ал.1, б. „б“ и „в“ във вр. с чл.93, ал.1, т.1, б. „а“ от НК“. На следващите страници са описани задълженията на полицай Я., произтичащи от заеманата от него длъжност, чрез цитиране на разпоредбите от приложимите инструкции на МВР във връзка с осъществяването на граничен контрол, включително и съвместната 2 дейност в тази насока от България и Гърция. В диспозитива на обвинителния акт тези данни са възпроизведени, но без отбелязване дали е налице връзка с някоя от хипотезите по чл.371 от НК. В тази връзка първостепенният съд разбираемо е приел, че длъжностното качество на дееца произтича от факта, че е лице от състава на граничния наряд и съответно не е необходимо да се обосновава някоя от хипотезите по чл.371 от НК, защото наличието и на една от тях, би довела до компетентност на военния съд. Въпросът дали друг субект, извън изброените в хипотезите на чл.371 от НК, може да бъде извършител на престъпление по глава 13 от НК е въпрос по същество и ще бъде решен с крайния съдебен акт. Липсва неяснота, която да затруднява защитата на подсъдимия, защото описаното в обвинителния акт очертава ясна рамка на престъплението, което се твърди, че е извършено. А дали е налице виновно поведение и как следва да се квалифицира от съда описаното деяние е въпрос, който както се изтъкна и по-горе, ще се реши с постановяване на присъдата.

Липсва неяснота и относно второто вменено на Я. престъпление по чл.279, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Прокурорът коректно е описал постигнатото споразумение между България и Гърция за извършване на съвместен граничен контрол на територията на ГКПП – Промахон, където работят и представителите на българските гранични власти. Преминаването на Я. по нерегламентиран начин в Гърция и връщането му обратно не изисква допълнително уточняване на т.нар. зона за контрол, защото видно от обстоятелствената част на обвинителния акт е, че същият е навлязъл в територията на съседна Гърция, където е бил преследван от гръцки полицаи.

Коректно са описани всички елементи от състава на престъплението по чл.279, ал.1 от НК и за подсъдимия не възниква неяснота за какво точно е обвинен и срещу какво съответно трябва да се брани. А дали изложеното от обвинителната власт е обективно вярно е въпрос по същество, който ще се реши с крайния съдебен акт.

На база изложеното Окръжният съд намира наведените оплаквания в частната жалба за неоснователни, поради което определението на първата съдебна инстанция следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.249, ал.3 във вр. с чл.345, ал.1 и ал.3, във вр. с чл.338 от НПК Окръжният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №342/09.03.2023 година по н.о.х.д. №22/2023 година по описа на Районен съд – Петрич.

Определението на съда не подлежи на обжалване и протестиране.

Делото незабавно да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4