Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6320 от 18.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7687/2023
Вид
Решение № 6320
Подписан
18.11.2024
В сила
18.11.2024
Състав
Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6320 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100507687 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство – „А.“ ЕАД, срещу решение № 5028 от 30.03.2023г. по гр.д. № 30865/2022г. на Софийски районен съд, 74 състав, в частта му, с която е признато за установено по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу „А.“ ЕАД, с ЕИК ****, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „А.“ ЕАД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 715,88 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, представляващ студио, находящо се в гр. София, ул. ****, аб. № 385411, с която сума длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на ответника, ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането.

Във възивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в неговата обжалвана част. Жалбоподателят не е съгласен с извода на районния съд, че е налице реално обогатяване от страна на ответника, доколкото това не следвало от събраните по делото доказателства. В случая ответното дружество имало качеството на небитов клиент, тъй като процесният имот съставлявал търговски обект. Субектът на обогатяването можел да е само физическо лице, тъй като само то можело да чувства топлина. В тежест на ищеца било да установи, че е доставил до имота 1 топлинна енергия в твърдяното количество и стойност, като тези обстоятелства останали недоказани. Жалбоподателят сочи, че за да възникне правоотношение по продажба на топлинна енергия за небитови нужди е нужно да бъде сключен писмен договор на основание чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, като в случая ищецът не твърдял такъв да е сключен. Спестяването на разходи можело да се счете за форма на обогатяване, ако ответникът е следвало да понесе тези необходими разходи от собственото си имущество. От представените по делото доказателства не се установявал фактът на ползване на имота, поради което искът следвало да бъде отхвърлен. Притежаването на правото на собственост не било достатъчно, за да обуслови извод за основателност на претенцията по чл.59 ЗЗД. Според въззивника, за да се ангажира отговорността му за неоснователно обогатяване, ищецът следвало да докаже, че насрещната страна е извършвала търговска дейност в процесния имот; че е доставил услуги до имота и ответникът се е обогатил, извършвайки търговска дейност без да заплаща топлинната енергия, като доказателства в тази насока липсвали. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде отхвърлен. Страната претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че решението е правилно в неговата обжалвана част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 117441/09.06.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника „А.“ ЕАД положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр.чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 715,88 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, представляващ студио, находящо се в гр.

София, ул. ****, аб. № 385411, с която сума длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на ответника, ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 132,45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2022 г., сумата в размер на 15,36 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 3,31 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5646/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.

2

Ищецът твърди, че ответното дружество „А.“ ЕАД е потребявало топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот - студио, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 385411, за посочения по-горе период. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия ответникът е ползвал и услуга дялово разпределение, като не е заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Ответникът изпаднал в забава, поради което дължал и лихва за забава върху главниците.

Извън срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „А.“ ЕАД е депозирало отговор, с който е оспорило основателността на предявените срещу него искове. Твърди, че топлоснабдяването в процесния имот е отдавна прекъснато и в обекта няма топломер, който да отчита потребление.

Процесният имот не бил част от сградата, находяща се на ул. ****, а представлявал допълнително застроен участък в парцела. През имота не минавали тръби от сградната инсталация. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

По делото е приложено заповедно дело № 5646/2022г. по описа на СРС, 74 състав, съгласно което по заявление с вх.№ 20532/04.02.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът „А.“ ЕАД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 715,88 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул.

****, студио, аб. № 385411, с която сума длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на ответника, ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 132,45 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2022 г., сумата в размер на 15,36 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 3,31 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2022г., както и съдебни разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Длъжникът е уведомен за издадената заповед на дата 14.04.2022г., като на 16.05.2022г. /първи присъствен ден/ е подал мотивирано възражение срещу задълженията по заповедта. Посочил е, че между страните няма действащ договор, а топлоснабдяването към имота е прекъснато преди повече от 10 години, като в обекта няма функциониращ топломер. Претендираната сума била начислена „на база“, тъй като топлинният счетоводител не извършвал проверки, с оглед факта, че имотът е необитаем. На 07.06.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по 3 заповедта и такива е представил на 09.06.2022г.

От представения по делото нотариален акт за собственост № 112, том V, рег. № 6882, дело № 791 от 2009г. се установява, че на 16.12.2009г. ответникът „А.“ ЕАД е придобил правото на собственост върху процесния имот – студио, находящо се в гр.София, ул. ****.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 22.11.2004г. и договор от 22.12.2004г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр.

София, ул. ****, е избрало и възложило на „Нелбо Инженеринг” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Приет е и подписан списък на потребителите на топлинна енергия в сграда с адрес: гр.София, ул. ****, в който е посочено, че „А.“ ЕАД е собственик на студио с отопляем обем от 213 куб.метра и с 1 водомер за топла вода.

Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за процесния имот в размер на 867 лева.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и третото лице-помагач е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0,00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения и са поставени оценки „съответства“. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Нелбо Инженеринг“ ООД. За периода 2018г./2019г. ответникът е осигурил достъп за отчет. Достъп не е осигурен за периода 2019/2020г. Според данни от ФДР в процесния имот е прекъсната връзката с отоплителната инсталация на сградата, като няма и топломер. Всички радиатори са отсъединени, като ответникът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. За имота се начислява топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално на отопляемите обеми на имотите. Начислявана е и топлинна енергия за БГВ по показанията на 1 брой водомер за топла вода. За периода с липса на осигурен достъп е начислена служебна енергия при разходна норма от 140 литра за денонощие за 1 брой потребител. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 860,50 лева.

Третото-лице помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че за процесния имот е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за подгряване на вода.

Представен е талон за отчет на уреди от 29.07.2019г., подписан за ответника „А.“ ЕАД, в който е отразено, че всички радиатори в имота са отсъединени, като са снети и показанията на намиращия се там водомер. Приет е и 4 констативен протокол от 12.06.2020г., от който се установява, че ответникът не е осигурил достъп за отчитане показанията на уредите в имота му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав счита, че в обжалваната част решение е правилно по следните съображения:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 и чл.

86 от ЗЗД – иск установяване на съществуване на задължение за заплащане на сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца и за обезщетение за забава на плащане на сумите.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.