Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 17.01.2026, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 577/2025
Вид
Решение № 16
Подписан
17.01.2026
Състав
Йохан Мирославов Дженов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Червен бряг, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100577 по описа за 2025 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от взискателя „........., със седалище и адрес на управление – ...., представлявано от управителите Христо Маринов и Петр Валента, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т. против И. С. Х., с ЕГН **********, с адрес: .... за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по която е образувано гр.д.№ 121 по описа за 2025 г. на Районен съд – Червен бряг.

Претендират се и направените в производството деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2018 г. между ..... и ответника И. С. Х., с ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит № 1134588. По силата на договора кредиторът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500.00 лева, срещу което той се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 20.02.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. На 13.09.20218 г. ответницата и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД са сключили Договор за предоставяне на поръчителство.

Същия ден - на 13.09.2018 година „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК 203508899 и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437 са сключили договор за поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ” ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на И. С. Х., с ЕГН ********** по Договора за кредит. Така „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е изпълнило задълженията си към И. С. Х., с ЕГН ********** по Договора за предоставяне 1 поръчителство. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е погасило дължимите от И. С. Х. на кредитора суми, както следва: 1500 лева /главница/ по Договор за потребителски кредит № 1134588; 475.04 лева /договорна лихва/ за период 13.09.2018 г. до 20.02.2020 година и 951.55 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ и е встъпило в правата на кредитора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит № 1134588 и Договора за предоставяне поръчителство на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата по гореописаните вземания в общ размер на 5490,75 лева.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК процесуалния представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е взел становище за неоснователност и недоказаност на иска.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпила молба – становище чрез пълномощника- юрисконсулт Б. Т., с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба по доводите изложени в нея и моли искът да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски. Позовава се на писмени доказателства.

За ответника в съдебно заседание се явява назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. Т. В. - Т. от ПлАК, която от името на доверителката си моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен, необоснован и недоказан, като подробни съображения е изложил в отговора на ИМ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 121/2025 г. по описа на Районен съд гр.Червен бряг, от което се установява, че на 04.02.2025 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за сумата 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща главница за договор за кредит, сумата 1 665,45 лева (хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 04.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 898,71 лева (осемстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за период от 13.09.2018 г. до 21.01.2025 г., сумата 475,04 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и четири стотинки), представляваща договорна лихва върху главницата по Договор за кредит за период от 13.09.2018 г. до 20.02.2020 г., сумата 951,55 лева (деветстотин петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки), представляваща законна лихва за забава по Договора за кредит за период от 13.09.2018 г. до 21.01.2025 г., както и държавна такса в размер на 109,82 лева (сто и девет лева и осемдесет и две стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).

Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по 2 чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Същата е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите.

На 13.09.2018 г. между ..... и ответника И. С. Х., с ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит № 1134588. По силата на договора кредиторът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 1500.00 лева, срещу което той се съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 20.02.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. На 13.09.20218 г. ответницата и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД са сключили Договор за предоставяне на поръчителство. Същия ден - на 13.09.2018 година „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК 203508899 и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК 175330437 са сключили договор за поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ” ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на И. С. Х., с ЕГН ********** по Договора за кредит. Така „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е изпълнило задълженията си към И. С. Х., с ЕГН ********** по Договора за предоставяне поръчителство. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задължението си и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е погасило дължимите от И. С. Х. на кредитора суми, както следва: 1500 лева /главница/ по Договор за потребителски кредит № 1134588; 475.04 лева /договорна лихва/ за период 13.09.2018 г. до 20.02.2020 година и 951.55 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ и е встъпило в правата на кредитора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит № 1134588 и Договора за предоставяне поръчителство на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133.

По делото се събраха данни кредиторът да е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита, но не бе оспорен и по реда на чл.193 от ГПК представения като писмено доказателство договор. Освен тази сума ответника се е задължил да върне и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, договорна лихва, както и /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Общата стойност на плащанията е предвидено, че е в размер на 5 490,75 лв., като е предвидено кредитът да бъде издължен, чрез заплащане на 16 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в договора падеж на плащане.

Видно от погасителния план последната вноска е следвало да бъде заплатена на 20.02.2020 г.

В общите условия, неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. По силата на договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № 1 към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако 3 има такива. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник.

Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответницата по гореописания Договор за паричен заем № 1134588/13.09.2018 г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 4180.70 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.

По делото е прието ч.гр.д. № 121/2025 г. по описа на ЧРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото.

Исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е настъпил падежа на цялото задължение – последна падежна дата 20.02.2020 г.

Съдът счита, че е налице надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредиторът по сключения от него Договор за кредит № 1134588 от 13.09.2018 г.

Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.