Определение № 1827 от 11.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1827 гр. Варна, 11.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500690 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2731/27.03.2025 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Разпореждане №1202/18.03.2025г., постановено по ч. гр. д. № 264/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление с вх. № 1767/27.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. С. С. за сумата от 38.89 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2024 г. до 01.12.2024 г.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че заповедният съд не разполага с правомощия при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Излага, че заповедният съд в нарушение на чл. 145, ал. 2 ЗЗП неправилно е извършил преценка на неравноправни клауза в договора, включвайки такива, които определят основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Поддържа, че процесният договор отговаря на всички императивни изисквания, а параметрите му са описани на разбираем и достъпен език. Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Посочва, че в чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал. 5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни.

Правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях не е дадено на нито един държавен съд.

Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран 1 лихвен процент. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, счита че процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Отправя искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част, издаване на заповед за изпълнение за претендираното договорно възнаграждение и присъждане на разноски.

Производството по ч. гр. д. № 264/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия е инициирано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Г. С. С. за следните суми: 412.18 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 40021821703/01.12.2023 г.; 38.89 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.08.2024 г. до 01.12.2024 г.; 150.00 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФАСТ“, дължимо до 01.12.2024 г.; 143.31 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „ФЛЕКСИ“, дължимо до 01.12.2024 г.; 200.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане със забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 04.10.2024 г.; 16.70 лева – законна лихва за периода от 01.12.2024 г. до 26.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумите.

В заявлението се излага, че с договор за потребителски кредит № 40021821703/01.12.2023 г. страните по него се договорили кредиторът да отпусне на длъжника заем в размер на 800.00 лева, за което последният се съгласил да заплати договорна лихва. Заемната сума следвало да бъде върната съгласно одобрен от страните погасителен план, ведно с договорна лихва на равни месечни вноски в продължение на 12 месеца. Кредитополучателят избрал да ползва незадължителни услуги „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“, за които получил приоритетно становище по искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга „ФАСТ“. Предоставена му била и незадължителна услуга „ФЛЕКСИ“, която му предоставя право за едностранна промяна на погасителния план.

Заповедният съд, след като приел, че е налице разпоредбата на чл. 23 ЗПК, е уважил заявлението за претендираната главница - само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и е присъдил разноски на заявителя в размер на 32.17 лева, като е отхвърлил заявлението в останалата му част.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор, 2 сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Следователно, в заповедното производство съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но само в рамките на конкретно твърдяно от последния правоотношение, без това да представлява разглеждане „по същество” на същото.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В процесния случай, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „ФАСТ“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „ФЛЕКСИ“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план. Уговорени в общ размер на 704.00 лева – сума, близка до сумата на отпуснатия кредит от 800.00 лева, следва, че уговореният в договора ГПР от 48,48 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и до недължимост на претендираните акцесорни вземания за лихви, такси и неустойки, на основание чл. 23 ЗПК.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед неоснователността на частната жалба, разноски в полза на частния жалбоподател не се следват.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1202/18.03.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 264/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление с 3 вх. № 1767/27.02.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжник Г. С. С. за сумата от 38.89 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2024 г. до 01.12.2024 г.

В останалата му отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4