Определение № 2386 от 25.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2386 гр. Бургас, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501323 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба вх.№ 33619/13.08.2024г. на БРС от И. В. В., ЕГН: ********** от гр.Бургас, чрез адв. Маргарита Александрова, служебен адрес: гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, против определение № 4674/02.08.24г. по гр.д.№ 5288/2024г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на БОС. Твърди, че неправилно са приложени правилата за определяне на цената на иска, поради това, че преценява спора като трудов, а не като облигационен. Поддържа, че договорът, от който произтича твърдяното й вземане, представлява допълнително споразумение към сключен трудов договор и само формално е именуван като „договор за поръчка“, но видно от самия него, съставлява неделима част от трудовия й договор. Ето защо счита, че на основание разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК, е родово подсъден на районен съд. Ангажира писмени доказателства и моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждането му по съществото на спора. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, че спорът е трудов.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

1

Съдът, след като се запозна с частната жалба и преписката по делото, приема жалбата за основателна. В подкрепа на горния извод съобрази следното:

Производството по гр.д.№ 5288/2024г. БРС е образувано по искова молба от И. В., чрез адв. М. Александрова, против нотариус Н. Ников, с предявен иск за заплащане на дължимо възнаграждение по сключен между двамата договор, именуван като „договор за поръчка“ и, както е вписано в самия договор, съставляващ неделима част от сключения през 1998г. между двамата трудов договор (неприложен по делото). Твърди, че й се дължи годишна сума в размер на 40 500лв., свързана с декларирания от нотариус Н. финансов резултат за 2021г., както и договореното „възнаграждение за придобит ценз“ в размер на 2 400лв., също за 2021г., ведно с мораторна лихва върху двете цитирани възнаграждения, така, както е посочено по периоди и размери в исковата молба и законна лихва върху двете главници, считано от депозирането й в съда, до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото. Моли исковете да бъдат уважени. Ангажира доказателства.

При запознаване с исковата молба, Бургаският районен съд е приел, че претенциите произтичат от граждански договор, а не от трудов. С оглед цената на иска е приел за родово компетентен съд окръжен съд и е прекратил производството, а преписката е изпратена на горната инстанция. Изложил е подробни мотиви за крайния си извод.

Основните възражения по настоящото дело се свеждат до характера на договора, от който произтичат претенциите и който договор е подробно обсъден от първоинстанционния съд. В мотивната част на обжалваното определение съдията-докладчик е изложил пространни аргументи в подкрепа на извода защо приложеният договор следва да се счита за граждански, а не за трудов. Обсъдени са клаузите му, описани са основни характеристики на трудовите договори, коментирано е наличието им в настоящия и прочее.

Изложението на районния съд се оспорва с настоящата частна въззивна жалба и се сочат доводи за неговата неправилност, като се излагат отново съображения за наличието на трудово правоотношение, ерго – твърди се неправилност на прекратителното определение.

Както настоящият състав посочи по-горе, определението е преценено 2 като неправилно по причина, че всички по-горе описани съждения, както на съда, така и на частната жалбоподателка, са насочени към разрешаване на спор налично ли е трудово правоотношение или изложените факти сочат на сключен на граждански договор.

По този повод настоящият състав, след като взе предвид разпоредбите на чл.124, ал.1 ГПК и чл.235 ГПК, приема следното:

Съдът е сезиран с искова молба, с която частната жалбоподателка твърди наличието на трудово правоотношение между нея и ответника (понастоящем прекратено), по което е налице изменение, извършено с договора за поръчка.

Съгласно трайно и безпротиворечиво поддържаната от Върховната инстанция практика, „Предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения“ Решение № 359 от 16.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 1209/2013г., IV г.о., ГК.

Последователно и в множество други съдебни актове: Решение № 45 от 20.04.2010г. на ВКС по т.д. № 516/2009г., II т. о., ТК, Решение № 71 от 2.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 138/2009г., III г.о., Решение № 494 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 165 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1580/2023г., ІV г.о., Върховният касационен съд приема, при зачитане на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, че съдът извършва квалификация на иска на базата на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и търсената с иска съдебна защита.

Предметът на делото, съответно - квалифицирането на предявения с искова молба вх.№ 32140/02.08.2024г. на БРС иск, следва да бъде извършено съобразно правозащитните твърдения на ищцовата страна, съдържащи се в исковата молба. Ответната страна и съдът не са оправомощени да внасят изменения на търсената защита.

Ето защо, като се е запознал с исковата молба и е преценил, че с нея е въведен облигационен, а не трудов спор, районният съд е постановил определение в противоречие с принципа на диспозитивното начало, правната теория – Българско гражданско процесуално право, проф. д-р Ж.Сталев, § 45 и 3 безпротиворечивата съдебна практика, което обосновава изначално приетия от настоящия състав извод.

По изложените мотиви, обжалваното определение се явява неправилно.

С оглед всичко описано, следва съдебен акт в горния смисъл.

Водим от това БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4674/02.08.24г. по гр.д.№ 5288/2024г. по описа на БРС и В Р Ъ Щ А делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4