Решение № 2806 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2806 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330121285 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от "ТАШЧЪЛАР" ООД, с

ЕИК126525892, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н Тракия, бул. „Освобождение“ № 3, Хотел СПС, оф. 201, срещу "ТАНЙЕРИ" ЕООД с ЕИК: 207406144, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 98, секция Д, ет. 9, оф. 17/18, с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, по договори за покупко-продажби, обективирани в отделни фактури, а именно: 5 013,42 евро, с равностойност: 9 805,39 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******; 10 215,61 евро, с равностойност: 19 980 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******; 12 310,89 евро, с равностойност: 24 078 лева с вкл. ДДС главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******; 3 577 евро, с равностойност: 6 996 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******; 7 137,68 евро, с равностойност: 13 960,08 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******; 10 540,06 евро, с равностойност: 20 614,56 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******; 7 086,51 евро, с равностойност: 13 860 лева с вкл. ДДСглавница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******, ведно със законната лихва върху главниците, 1 считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 18.10.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № 9518/08.11.224 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17904/2024 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр.д.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

Ищецът твърди, че между страните са сключени седем договора за покупко-продажба на строителни материали, подробно описани в уточняваща молба от 03.02.2025 г. Договорите били обективирани в издадените данъчни фактури, посочени по-горе, като се твърди, че всяка от седемте процесни фактури обективира отделен договор. За настоящата претенция била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу която постъпило възражение от ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от "ТАШЧЪЛАР" ООД, с който се възразява срещу допустимостта и основателността на иска. По същество ответникът оспорва да е получавал договорените стоки по въпросните фактури. Излага фактически твърдения, че същите никога не били доставяни на адрес на ответника, нито пък лицето, което се било разписало за тяхното получаване – В. Л. било служител на "ТАШЧЪЛАР" ООД. Твърди се, че между страните действително е имало търговски отношения по повод доставка на строителни материали за нуждите на търговската дейност на "ТАШЧЪЛАР" ООД, като по повод на тези правоотношения били издадени процесните фактури, които били осчетоводени и от ответното дружество.

Дружеството било заплатило и начислените суми по първите пет фактури в общ размер от 74 809,44 лв., с равностойност: 38 249,46 евро. Изтъква се, че страните уговорили отложена доставка на стоките, до когато същите следвало да бъдат на отговорно пазене при ищеца. Посочва се обаче, че стоките изобщо не били доставени, като считано от м. декември 2023 г. окончателно за ответника станало ясно, че доставка няма да се осъществи. В тази връзка се сочи, че при извършена проверка от НАП също било констатирано издаването на фактурите, но и че по повод на същите не били извършени реални доставки на закупените стоки. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от страна на "ТАШЧЪЛАР" ООД, но насрещната искова молба по същия е върната с определение от 16.09.2025 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Поради 2 това претенцията по насрещния иск не е част от предмета на настоящото дело.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17904/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVІІІ гр. състав, за сумите, предмет на настоящото дело, е депозирано от "ТАШЧЪЛАР" ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Срещу заповедта в срок по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова исковете са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдените трайни търговски отношения между него и ответното дружество по продажба и доставка на стоки – строителни материали, за които са издадени процесните фактури; че ищецът е изправна страна – продал и предоставил посочените във фактурите стоки; следва да докаже и претенцията си по размер, както и настъпването на падежа на паричното задължение за купувача по договора.

По делото са представени процесните общо седем броя фактури, отразяващи продажба и доставка на строителни материали с издател "ТАШЧЪЛАР" ООД и задължено по тях лице - "ТАНЙЕРИ" ЕООД, а именно фактура № ****** – за керамични плочки и паркет; фактура № ****** – за керамични плочки; фактура № ****** – за керамични плочки, травертин и лепило; фактура № ****** – за гранитогрес; фактура № ****** – също за гранитогрес и лепило; фактура № ****** – за гранитогрес, лепило, клинове за нивелиране, кръстачки за фаянсови фуги, клещи и фугин; както и фактура № ****** – за естествени камъни. По повод на всяка фактура са представени и съответните седем броя стокови разписки, отразяваща продажбата и доставката на осчетоводените стоки по вид и количество съгласно фактурата, за която се отнася съответната стокова разписка. Както фактурите, така и стоковите разписки са двустранно разписани, вкл. и от лице, за което е посочено, че е представител на "ТАНЙЕРИ" ЕООД, като ответното дружество не е ангажирало доказателства, които да оборят това обстоятелство, отразено във фактурите и стоковите разписки.

В хода на съдебното дирене е прието и заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено.

Според вещото лице в счетоводството на ищеца "ТАШЧЪЛАР" ООД процесните седем броя фактури са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 411-клиенти "ТАНЙЕРИ" ЕООД и по кредита на счетоводни сметки 702-приходи от продажба на стоки и сметка 4532-начислен данък на 3 продажбите. Процесните седем броя фактури са включени в дневник за продажбите и справка декларация по ЗДДС на "ТАШЧЪЛАР" ООД в данъчен период месец октомври 2023 г. и ноември 2023 г. Вещото лице е посочило, че първите две от процесните седем броя фактури са изцяло платени, като плащането е на обща стойност 29 785,39 лева, с равностойност: 15 229,03 евро. В тази връзка се посочва в експертизата, че са представени документи за платените суми, а именно: преводно нареждане от дата 30.10.2023 г. за плащане по фактура № ****** и дневен финансов отчет от касов апарат на "ТАШЧЪЛАР" ООД от дата 28.10.2023 г. за регистрирана платена сума в брой 9 805,39 лв., с равностойност: 5 013,42 евро. Пресметнато е, че общият размер на вземането на "ТАШЧЪЛАР" ООД от "ТАНЙЕРИ" ЕООД е 79 508,64 лева, с равностойност: 40 652,12 евро посочено по фактури № ******, № ******, № ******, № ****** и № ****** При изготвяне на заключението си вещото лице не е могло да извърши справка при ответното дружество, но по данни, представени от ТД на НАП – Пловдив процесните седем броя фактури са включени в дневник за покупките по ЗДДС на ответника "ТАНЙЕРИ" ЕООД с контрагент "ТАШЧЪЛАР" ООД за данъчен период месец октомври 2023 г. и ноември 2023 г. Въпросната справка е налична по делото и подкрепя заключението на вещото лице.

С оглед на горното съдът намира за доказано по делото съществуването между страните на твърдените в исковата молба правоотношения, по повод на които са издадени въпросните седем броя фактури. В тази насока следва да се посочи, че трайната съдебна практика, обективирана в решение №

46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., решение №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. и др., възприема, че фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо търговска сделка в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката или услугата, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за страните, време и място на съставянето й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на страните, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на облигационното правоотношение, по повод на което фактурата е съставена.

При настоящия случай ищецът, с представените от него писмени доказателства, установи съставянето на фактурите и изпълнението по тях. От приетата ССчЕ е видно, че фактурите са надлежно осчетоводени и от двете дружества, което само по себе си доказва съществуването на облигационната връзка помежду им. Доказва се дори и че от страна на ответника е извършено плащане по първите две фактури № ****** и № ******, което е явна индиция за признаване на съществуването на процесните правоотношения.

Следователно исковата претенция се намира за доказана по основание.

Касателно нейния размер, то същият се подкрепя както от събраните писмени 4 доказателства, така и от заключението на вещото лице. Установи се обаче, както се отбеляза и по-горе, че е налице плащане по първите две фактури.

Това плащане, видно от експертизата, е сторено преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Поради това неоснователно се търсят по съдебен ред сумата от 5 013,42 евро, с равностойност: 9 805,39 лева с вкл. ДДС главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ******; 10 215,61 евро, с равностойност: 19 980 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща неплатена цена за доставени стоки, за които е издадена фактура № ****** За тези суми искът няма да бъде уважен и ще се отхвърли като неоснователен, а не поради плащане, доколкото същото не е сторено в хода на процеса. Досежно останалите суми претенцията като доказана по основание и размер ще се уважи. Като последица от частичното уважаване на иска ще се присъди и законната лихва върху присъдените суми за главница, считано от датата на депозиране на заявлението.