Акт от 28.01.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№1 гр. Велико

Търново, 28.01.2022 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М.и прокурора Невена Орманджиева, като разгледа докладваното от председателя адм. дело №411 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищцата Д.Т.Н. ***, чрез представителя си адв. П. от ВТАК, е предявила искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Агенция “Митници”, като претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №1457/2020 година на началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Дунавска” в главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ, което е отменено по надлежния съдебен ред. В първоначално предявената молба се сочи, че ищцата е претърпяла стрес, пост невротичен синдром, безсъние, тревожност и апатия, унижение на работното място именно в следствие на това наказателно постановление. Твърди се, че тези вреди са в пряка и непосредствена връзка именно с това отменено от съда наказателно постановление. Впоследствие, в открито заседание прави изявление чрез процесуалния си представител адв. Б. от ВТАК за изменение на иска, като след дадените от съда указания изменя иска си, като претендира и обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на посоченото постановление, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат, който я е представлява пред районният съд и пред административния съд при обжалването на въпросното наказателно постановление.

Размерът на тези вреди е от общо 1100 лв. Претендира се и законната лихва върху обезщетението за претърпените неимуществени вреди, считано или от 16.03.2020 година или от датата на издаването на наказателното постановление.

На практика, с оглед изменението на иска по реда на чл.214 от ГПК, ищецът предявява искове за обезщетяването му за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, като се претендират лихви върху обезщетението за претърпените неимуществени вреди.

В открито заседание, чрез адв. Б. от ВТАК поддържа така предявените искове. Претендират се и сторените по делото разноските.

Ответникът по иска – Агенция

“Митници”, чрез процесуалния си представител отрича допустимостта и основателността на исковете, както в подадения писмен отговор /лист 19 от делото/ така и в отговора си по повод на молбата на ищцата, с която на изменен иска и чрез добавяне на искане за обезщетяване и на претърпените от нея имуществени вреди. В отговора се сочи, че в частта за търсените вреди, които представляват разноски за водени съдебни дела иска е недопустим с оглед прилагането на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Аргументира в тази връзка, че в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН е предвиден специален ред за отговорността за разноски, като пропускът на ищеца да поиска разноски по този ред не води до прилагането на реда по ЗОДОВ. Поддържа се, че претенцията за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие на описаното по-горе наказателно постановление е неоснователна. Сочи се, че липсват каквито и да било доказателства за такива причинени вреди. Всъщност според ответника от изложените обстоятелства е очевидно, че психическите притеснения на ищцата не са следствие на издаденото наказателно постановление, а от действията по претърсване и изземане. В това отношение се поддържа, че тези действия по претърсване и изземане не са част от процесуалните действия по издаването на наказателното постановление. Освен това според ответника в молбата се претендира, че вредите са настъпили от постановлението, като от друга страна се сочи, че всъщност те са следствие от действия на длъжностни лица. Недоказан е според ответника и размера на вредите. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение от 600 лв.

Прокурорът дава заключение за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди и за неоснователност на претенцията за имуществени вреди. Аргументира, че няма доказателства за неимуществени вреди с интензитет, който да обосновава претендирания размер на обезщетението, а и част от негативните изживявания на ищцата произтичат не от наказателното постановление, а от действията на органите на МВР, извършени по време на претърсването и изземането. Предлага на съда иска за неимуществени вреди да се уважи частично. По отношение на претенцията за имуществени вреди прокурорът поддържа неоснователност на исковата претенция. Сочи, че тези претенции е следвало да се предявят в производството по ЗАНН, а не по реда на ЗОДОВ.

По допустимостта:

Искът за присъждане на обезщетение в размер от 1100 лв. за претърпени от ищцата имуществени вреди е недопустим. Видно от приложеното АНД №1139 от 2020 година по описа на ВТРС, последното открито съдебно заседание по това дело е проведено на 21.01.2021 година /лист 61 от това дело/, като в него е взел участие процесуалния представител на настоящата ищца адв.С.П.. Същият не е поискал присъждане на сторените разноски, въпреки, че по това време в сила е била разпоредбата на чл.

63, ал.3 от ЗАНН в редакцията и, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г. Видно от съдебното решение по това дело, съдът не е присъдил разноски, като в мотивите към съдебния акт е изрично посочено, че жалбоподателката /понастоящем ищца/ и процесуалния и представител не са поискали присъждане на разноски. Съответно, видно от касационното производство, проведено по КНАХД №10086/2021 година по описа на АСВТ, настоящата ищца, като ответник по това производство, е била представлявана от адв.П., като същият е поискал присъждане на разноски по това дело. Касационната инстанция е отхвърлила това искане, но не защото е недопустимо, а защото не са били представени доказателства за сторените разноски. Както правилно поддържа ответника по иска в отговора на исковата молба, предявяването на искане за обезщетяване на вреди, които представляват разноски по АНД №1139/2020 година по описа на ВТРС и по КНАХД №10086/2021 година по описа на АСВТ по реда на ЗОДОВ, при наличие на процесуален ред за присъждане на разноски, предвиден в ЗАНН, е недопустимо с аргумент от чл.81 ал.3 от ЗОДОВ. Според тази разпоредба “Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.”. Предвидената в разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН правна възможност разноските да се присъждат по реда на предвидените в този закон производства пред районният и административният съд изключва приложимостта на процесуалния ред за присъждането им като обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ. При това положение следва иска за присъждането на обезщетение в размер от 1100 лв. за претърпени от ищцата имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление №1457/2020 година на началник отдел “Митническо разузнаване и разследване Дунавска” в главна дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в ЦМУ да се остави без разглеждане, като производството по делото да се прекрати в тази му част.

В частта на иска, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер от 2000 лв. в следствие на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление, исковата молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В процесния случай се претендират вреди от наказателно постановление, за което се твърди, че е отменено като незаконосъобразно, като адресат на неблагоприятните последици, предвидени от това наказателно постановление, е именно ищцата.

От друга страна исковете, са насочени срещу надлежен ответник по разума на чл. 205 от АПК, предвид специалната разпоредба на чл. 7, ал.1 от ЗМ. Исковете за отговорност на държавата за вреди са допустими с аргумент от чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като е налице отменено наказателно постановление.

Най-сетне, исковата молба е предявена пред родово и местно компетентния съд – АСВТ, при съобразяване с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС. Тъй като ЗАНН не предвижда способ за обезщетяване на адресата на незаконосъобразното наказателно постановление за причинените му неимуществени вреди, то по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ приложение намира редът за обезщетяване по ЗОДОВ досежно претендираните неимуществени вреди.

По същество претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна по съображенията, изложени по-долу.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:

По делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АНД №1139/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е видно, че ищцата е адресат на Наказателно постановление №1457/2020 от 15.06.2020 година, издадено от началника на отдел “Митническо разузнаване и разследване Дунавска” в ГД “Митническо разузнаване и разследване” В Централното митническо управление, като с него и е наложена глоба от 608 лева, и е отнето в полза на държавата предмета на нарушението - акцизни стоки, представляващи тютюневи изделия в обем от два килограма. След проведен съдебен процес, с решение №73 от 17.02.2021 година на Горнооряховският районен съд по АНД №1139/2021, издаденото на Д.Т.Н. наказателно постановление е отменено в частта му, с която и е наложена глоба от 608 лева, като постановлението е потвърдено в частта му, с която от ищцата е отнет предмета на нарушението, представляващи акцизни стоки. Това решение е обжалвано от Агенция “Митници” пред Административен съд Велико Търново в частта му, с която е отменено посоченото постановление, като с решение №116 от 26.05.2021 година, постановено по КНАХД №10086/2021 година по описа на АСВТ, касационната инстанция е оставила в сила решението на районният съд.

Отмяната на посочената част от наказателното постановление е станала по жалба срещу него на настоящата ищца, като видно от приложеното дело на районния съд, жалбата е била подадена чрез ***С.П.Х. от ВТАК. Към жалбата са представени договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 г. и пълномощно от същата дата. Според съдържанието на договора, настоящият ищец, в качеството си на жалбоподател, е договорил адвоката правна защита и съдействие, състоящи се в изготвяне на жалба и пълно процесуално представителство по образуваното дело пред РС – Велико Търново. Договорено и ефективно е заплатено възнаграждение от 300 лв., като в частта му относно заплатената сума, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за получаването ѝ. Освен това, пред настоящата инстанция е представено и пълномощното на адв. П. да представлява ищцата в качеството и на ответник по касация по КНАХД №10086/2021 година на АСВТ, както и договора за правна помощ, въз основа на който е дадено пълномощното, според който е заплатена сума от 400 лв.

От материалите по АНД №1139/2020 г. по описа на ВТРС съдът констатира, че на 16.03.2020 година разузнавач при РУ - Велико Търново при ОДМВР - Велико Търново, в присъствието на Н. К. и на ищцата, е извършил преглед в помещение на сградата на телевизия “Евроком Царевец”, като е установил наличие на кутия, съдържащи 2 килограма тютюн без бандерол. Съставен е бил констативен протокол. Ищцата е заявила, че стоката е закупена онлайн и доставена до адреса с наложен платеж.

На същата дата е съставен протокол за доброволно предаване, като въпросната кутия, съдържаща два пакета кафява на цвят листна маса с мирис на тютюн, е предадена на органите на МВР. Снето е обяснение на ищцата, която е заявила, че като пушач е попаднала на електронен магазин за продажба на тютюн, който е на изгодни цени, като е звъннала на телефона.и след седмица е получила тютюна чрез наложен платеж. Посочила е и стойността на пратката от 77, 30 лв.