Присъда № 10 от 06.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда № 10/06.07.2023 година по ВНОХД № 350/2022 година по описа на Апелативен съд Варна

Въззивното производство, развило се пред този състав на Варненския апелативен съд, има за предмет проверка правилността на присъда № 61/17.10.2022 година, постановена по НОХД № 366/2022 година от Окръжен съд - гр.Варна. С атакувания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на Е. Е. Е. за осъществени в условията на реална съвкупност две престъпления, наказуеми по чл. 246, ал. 3, пр. 4 и 5, вр. чл. 243, ал. 2, т.3 от НК и по чл.244, ал.2, пр.ІІ, вр.ал.1, вр.чл.243, ал.2, т.3 от НК. За всяко престъпление ВОС на осн.чл. 54 от НК е наложил на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от по ДВЕ ГОДИНИ; по реда на чл.23 от НК е групирал наказанията и за изтърпяване е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години при първоначален СТРОГ режим;

На основание чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието, наложено на подс.Е. с присъда по НОХД № 114/2012 г. на Силистренския окръжен съд, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по съдбата на веществените доказателства и деловодните разноски, чието заплащане е възложено на подсъдимия Е..

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв.П. Д. защитник на подсъдимия Е., в която се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите по фактите. Мотивира се довод, че подсъдимия не е осъществил нито от обективна, нито от обективна страна съставите на инкриминираните престъпления, т.к. не е налице каквато и да е връзка между вещите установени в мазето, чужда собственост, и личността на подсъдимия. Претендира се за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.

В срока по чл.320, ал.4 от НПК са депозирани подробни писмени допълнения към въззивната жалба, в които защитата отново аргументира становището си за липсва на осъществени от обективна и субективна страна състави на престъпления и от подсъдимия. В апартамента на подсъдимия, в негово отсъствие е иззет хард диск. На него е била и криптиращата програма, за чието притежание съда го е признал за виновен и го е осъдил, без да съобрази, че тя е свободно достъпна. На следващо място защитата оспорва законосъобразността на извършеното претърсване в мазето. Твърди се, че процесуалното действие не е извършено съобразно изискванията на НПК. В протокола не е отразен номера на мазата, която се претърсва, а в този жилищен блок всички избени помещения са номерирани. Претърсването и изземването на процесиите вещи е станало в маза №14, а мазата собственост на подсъдимия е №17. Според защитата по делото не са налични други доказателства, които да свързват подс.Е. с процесиите вещи. Твърди се, че присъдата се основава на подозрения и предположения. По изложените 1 съображения се прави искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС или за постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият Е. Е. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото и поддържано обвинение от ВОП.

Въззивният прокурор поддържа и пред този състав на ВАпС становище за правилност на проверявания съдебен акт, акцентирайки върху предходната съдимост на подс.Е. и на факта, че сред множеството вещи, установени в мазето е била и карта на Шел, собственост на съпругата на подсъдимия.

В съдебните прения, а и в рамките на цялото наказателно производство, подсъдимият поддържа единна и неизменна линия на защита за липса на каквато и да било връзка с вещите, установени в негово отсъствие в чуждо мазе на кооперацията Защитата счита, че обвинението не се подкрепя от нито едно доказателство, въпреки проведеното въззивно следствие.

В личната си защита подс.Е. заявява, че няма нищо общо с „тези неща“.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт за законосъобразност, обоснованост и справедливост, произтичащо от нормата на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Съдебното производство пред първата инстанция е било образувано по внесен обвинителен акт вх.№ 9186/14.04.2022 г. по досъдебно производство № 70/ 20 г. по описа на ОСлО при ОП- Варна, вх. № 11488/19 г. по описа на ВОП, ЕИСПП на НП ГБМ21827667ГКЕ срещу три лица:

Е. Е. Е. ЕГН: ********** - за престъпления по чл. 246, ал. 3, пр. 4 и 5 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и по чл. 244, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК

Л.И. Д. ЕГН: ********** - за престъпления по чл. 246, ал. 3, пр. 1, 4 и 5 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК; по чл. 244, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 243, ал. 2, т.

3 от НК и по чл. 249, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 3 от НК и С.В. Д. ЕГН: ********** - за престъпления по чл. 246, ал. 3, пр. 4 и 5, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и по чл. 249, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 3 от НК По отношение на Л.И. Д. и С.В. Д. наказателното производство, със съгласието на подс.Е. Е., е било прекратено на 01.06.2022 г. по одобрено от ВОС споразумение, постигнато между защитниците им и ОП Варна – л.61, от ВНОХД.

По отношение на Е. Е. първата инстанция е провела съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва показанията на свидетелите С.В. Д., Л.И. Д., М.С.Г., Д. С. Д., Г.И.К., П.Ц.П., А.Е.Д., Д. Г. Д., Д.И.Д., О.Ю.Д., и заключенията на вещите лица А. А. Г., Р.В.Б., К.Д.Ц.,, И. А. А. и В.Т.Т. и лице без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт.

Тук следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е извършил непълноценна проверка, дължима по силата на чл.372, ал.3 от НПК, която изобщо не е отчела, че по делото липсват оригинали на протоколите от разпитите в качеството на свидетели на лицата О.Ю.Д. (т.7, л.94) М.С.Г. (т.7, л96, т.11, л.54) Д. С. Д. (т.7, л.98, т.11, л.68) Г.И.К. (т.7, л.100, т.11, л.92), П.Ц.П. (т.7, л.105, т.11, л.140), А.Е.Д. (т.7, л.108, т.11, л.72). Всъщност първата инстанция не е уточнила кои показания е приобщила – не е посочена дата на провеждане на разпита, органа, който го е извършил, досъдебното производство по което е извършен. В материалите по делото са приложени няколко разпита на някои от тези лица – в т.11 и т.7, което е налагало първата инстанция ясно да заяви кои са онези гласни доказателства, които намира за валидно събрани в хода на досъдебното производство и относими към предмета на делото. Нещо повече, приложените в том 7 незаверени ксерокопия на тези протоколи обективно не могат да бъдат разглеждани като официални писмени документи, които да послужат за попълване на доказателствената съвкупност. От приложените в т.11 протоколи за разпити, извършенти през 2021 г от следователи Н. и С. по дп. 70/20 г. на ОСлО-ОП Варна може да се заключи, че показанията на тези лица (М.Г., Д. С. Д., А.Е.Д., Г.И.К., П.Ц.П.) нямат никакво касателство към инкриминираната като обвинение деятелност на подс.Е., затова и въззивната инстанция изключи от доказателствената маса, въз основа на която изгради вътрешното си убеждение, тези източници.

Първата инстанция е декларирала, че приобщава протокол за разпит на свидетеля Д. Г. Д.. Очевидно става въпрос за приложеното в т.7 л.112 ксерокопие на първата страница на протокол за разпит на свидетел от 21.05.2014 г., извършен от следовател Вл.Ц. в Специализираната прокуратура София по досъдебно производство № 8/2013 г, който съдържа единствено информация относно самоличността на лицето. Доколкото липсват останалите страници от протокола, въззивният съд призова лицето и извърши негов непосредствен разпит, който включи в подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност.

Първата инстанция е декларирала, че включва в доказателствената маса по делото и протоколи от разпити на досъдебното производство на свидетелите С.В. Д. и Л.И. Д.. В хода на досъдебното производство обаче тези лица са били привлечени в качеството на обвиняеми и именно в това качество са били разпитвани. С.В. Д. и Л.И. Д. са били предадени на съд заедно с подс.Е., макар и дейността им да не е съучастническа. След прекратяване на наказателното производство по отношение на Л.И. по реда на глава 29 от НПК, разпитването му в качеството на свидетел е допустимо (чл.118, ал.1, т.1 от НПК), поради което и въззивната инстанция извърши негов разпит в рамките на въззивното производство в с.з. на 25.05.2023 г., за да провери твърдението на св.С. М., че инкриминираните вещи са били оставени в мазето именно от него. Именно фактите, съобщени от св.Л. Д. пред въззивния съд този състав цени като годен източник на информация, върху която да гради 3 вътрешното си убеждение.

Всъщност единствените валидно събрани доказателства по делото от първата инстанция са извършените от нея непосредствено разпити на свидетелите Р. А.П. (съпруга на подс.Е.), И.И.Б. и К.С. К. – поемни лица на извършеното претърсване и изземване на 20.05.2014 г., и заключенията на компютърно –техническата експертиза, изготвена от изслушаното вещо лице Ц. А., както и заключението на дактилоскопната експертиза с вещо лице № 14/ДКТ-207/24.10.2014 г. (т.3, л.2 и сл).

В пределите на очертания от прокуратурата чрез фактическото и юридическо обвинение, въззведено срещу подсъдимия Е. на първа инстанция, очертаващо иредмет на доказване и в настоящото наказателното производство, въззивната инстанция положи дължимото усилие и проведе въззивно следствие, в рамките на което попълни доказателствена съвкупност с разпитите на редица свидетели – К. Е., Д. Г. Д., С. М., Д. К., Б. Е., Л. Д., назначи и изслуша заключението на дактилоскопна експертиза с вещо лице Е.

А.. След анализ на годните доказателства по делото, настоящият въззивен състав възприема част от изложените от окръжния съд фактически положения, като различията се дължат на различна интерпретация на доказателствената маса.

По фактите:

Наказателното производство е било образувано по сигнал от френските полицейски органи до компетентните власти на Република България относно деятелност по чл.243, чл.249 и чл.321 от НК, осъществявана на територията на Франция от български граждани. По този повод е било поискано съдействие за осъществяване на процесуални действия в България. Било образувано наказателно производство с постановление от 27.02.13 г. на Специализирана прокуратура-гр. София срещу неизвестни извършители, които за периода от 01. 02. 2012 г. до месец юни 2012 г. на територията на страната, а така също и на територията на други държави - членки на ЕС, участвали в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления срещу паричната и кредитна система, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК.

Разследването било възложено на следовател при Следствен отдел към СПСофия под № 8/13 г. В хода му са извършени множество претърсвания и изземвания, технически експертизи и др., вследствие на което били привлечени към наказателна отговорност лицата С. П.Д., А. Т.А., С.В. Д., Л.И. Д., К.Д.С. и Е. Е. Е. за престъпления по чл.321, ал. 3, пр. 2 и пр. 6, т. 2 вр. с ал. 2 НК, по чл. 246, ал. 3 от НК, по чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 3 от НК.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 29.10.18 г. наказателното производство било частично прекратено спрямо всички 4 обвиняеми лица досежно обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 6, т. 2 вр. с ал. 2 НК, материалите били разделени и изпратени по компетентност за останалите обвинения съответно на ОП- Варна за Св. Д., Л. Д. и Е. Е., и на ОП- Силистра за обвиняемите С.Д., А.А. и К.С..

С. Д., Л. Д. и Е. Е. се познавали помежду си. През 2014 г. и тримата живеели в гр.Варна. Подсъдимият Е. и св.Р.П. (негова съпруга) живеели в апартамент, находящ се в гр.Варна, ***, ет.4, ап.13. Прилежащото избено помещение било мазе 17. В същата кооперация живеели и други родственици на подсъдимия – неговия брат св. Б. Е., както и техните родители в предходен момент. На 20 май 2014 г. подсъдимият Е. отсъствал от дома си и гр.Варна. Там била неговата съпруга св.Р.П. и 6 месечното им бебе.