Решение № 3930 от 02.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3930 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100508940 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20092184/30.05.2023 г., постановено по гр.д. №26097/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав са отхвърлени предявените от ищцата И.

К. И. искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминацията за установяване осъществена от служител на ответника „Университетска агенция за франкофония“ – международна организация, регисрирана в регистъра на Квебек, Канада с рег. №1141339334, дискриминация основана на признаците „увреждане“, „лично положение“ и „обществено положение“ чрез осъществен психически тормоз за периода 2015-2017 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата И. И., в която се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда.

Правилно районният съд бил определил предпоставките, при които можело да се приеме, че е налице твърдяният от ищцата тормоз на работното място, но неправилно бил приел, че същите не били налице. По делото била представена и-мейл кореспонденция между страните, от които се виждало, че г-жа М.Н. имала системно негативно отношение спрямо ищцата, изразяващо се в психически тормоз и упреци, 1 изтъквало се, че отсъствията на ищцата били пречка за нормалното функциониране на училището. В отговор на системното лошо отношение спрямо нея, в и-мейл от 06.07.2017 г. ищцата ясно била демонстрирала своето огорчение, като от нейната реакция се установявало, че това далеч не бил първият път, в който ищцата била принудена да се чувства виновна и да търпи психическо напрежение от страна на своя пряк ръководител. Установявало се, че ищцата била обект на неуместни и неучтиви критики, в това число касаещи личния й живот. Обстоятелството, че един безупречен служител се осмелявал да даде гласност на тормоза, който бил осъществяван спрямо него, било ясна индиция, че това било продължаваща ситуация. Неправилно съдът бил приел, че съобщенията не съдържали некоректни изрази и словесни нападки от професионален и личен характер. Неоснователни били и изводите на съда, че липсвала предубеденост в отношението на г-жа Н. към ищцата, доколкото Н. първоначално стимулирала ищцата да направи конкретни предложения за оптимизиране на работния процес, а впоследствие „бичувала“ същата пред целия екип, като определяла предложението като неадекватно.

От приетото по делото писмено доказателство – писмо от К.К., също се установявало наличието на множество ситуации, които сочат на системно лошо отношение спрямо ищцата. Същият сочел, че е присъствал на изказвания, които са имали цел да внушат чувство за вина у ищцата във връзка с отсъствията й, с цел да я представят пред лицето на екипа като товар за ВФУАМ и пречка за нормалното му функциониране, като директорът на ВФУАМ стигал дотам, че да твърди, че ищцата се възползвала от „фалшиви“ отпуски. По делото било прието като писмено доказателство и писмо от Б.Г., в което се споменавал случай, в който ищцата И. излязла от кабинета на г-жа Н. видимо разстроена, трепереща и плачеща, като ищцата му била споделила, че директорът (г-жа Н.) й отправял критики, държал се авторитарно, унижаващо и по накърняващ достойнството й начин. От приетия по делото Одиторски доклад от дирекция „Човешки ресурси“ при ответника се установявало, че работодателят целял да прекрати трудовото правоотношение с ищцата предвид нейните отсъствия. Това намерение се потвърждавало и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Н. И., съгласно които целта била чрез осъществяване на тормоз върху ищцата, същата да бъде принудена да напусне по нейна инициатива, което не се осъществило.

По делото били събрани гласни доказателства, от които се установявало негативното отношение, както и създалата се враждебна и унизителна работна обстановка. Неправилно съдът не бил кредитирал показанията на св. И. – сестра на ищцата, с мотиви, че същата възпроизвеждала факти и обстоятелства, които ищцата й била споделила. Дори да не кредитира показанията на св. И. относно работната обстановка на ищцата, съдът е следвало да ги кредитира относно посоченото от нея емоционално състояния на ищцата, което пък било породено от напрежението и 2 тормоза на работната среда от страна на прекия ръководител на ищцата – г-жа Н..

Житейски оправдано и очаквано било ищцата да споделя своите проблеми и терзания с човек от своето най-близко обкръжение. Неправилно съдът не бил кредитирал и показанията на св. Г., който сочел конкретни данни и лични впечатления за осъществения от работодателя тормоз.

По делото безспорно се установило и наличието на неравно третиране между служители, поставени в сходна ситуация (ползващи отпуск по болест и майчинство), което обстоятелство не било съобразено в обжалваното решение. Установявало се, че друга служителка – А.Д. се ползвала с по-добро отношение от г-жа Н. в своето отсъствие от ищцата. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св.

Г. и св. Т.-Г. се установявало, че са липсвали негативни коментари по отношение на отсъствието на Д., която отсъствала за по-продължителен период поради отпуск по болест и майчинство. Били установени и различията в начина, по който била организирана работата на двете служителки по време на тяхното отсъствие. Това било важно, доколкото именно отсъствията на ищцата са били изтъквани като причина за разваляне на работата в колектива. Не били направени никакви стъпки работата на ищцата да бъде трайно разпределена между останалите служители или да й се намери заместник, а й се внушавало чувство за вина, за разлика от ситуацията със служителката А.Д., на която бил намерен заместник. Предвид това, безспорно било установено, че спрямо друг служител отношението е било съвсем различно.

Първоинстанционният съд изобщо не бил обсъдил писмата от К.К. и Б.Г., което било съществено процесуално нарушение. Не била обсъдена и представената с исковата молба и-мейл кореспонденция. Съдът не бил обсъдил и възражението на ищцата за липса на предприето разследване от работодателя съгласно изискванията на чл. 17-18 ЗЗДискр. Освен проведения разговор от 02.08.2017 г. други мерки не били предприети.

Съдът не бил съобразил и доказателствената тежест в производството по установяване на дискриминация, а именно – ищецът следвало само да създаде предположение у съда за вероятна дискриминация, а не категорично убеждение, което можело да бъде осъществено и чрез косвено доказване. Счита, че по делото е налице система от множество безпротиворечиви косвени доказателства, които дават основание за съмнение или подозрение, че вероятно е извършена дискриминация, което прехвърляло доказателствената тежест върху ответника. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, в който се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. От цялостната интерепретация на фактите, извършена във въззивната жалба, се 3 установявало, че ищцата неоправдано вижда неравноправно третиране в ситуации, в които обективно се касае за обикновени професионални спорове на работното място, а често самото поведение на ищцата било злепоставяло колегите и работодателя й. Във въззивната жалба се оспорвало единствено решението в частта, с която съдът е установил че спрямо ищцата не е бил налице твърдения психически тормоз, поради което счита, че решението не се обжалва в частта за проява на пряка и непряка дискриминация от работодателя. Правилно съдът бил приел, че не са налице дори индикации ищцата да е била неравно третирана от директора в сравнение с всички останали служители с място на работа във ВФУАМ. Правели се внушения, че за евентуално различно отношение в сравнение с друг служител на ответника – А.Д., но същата била излязла в болничен в края на 2014 г., т.е. преди процесния период. От доказателствата по делото било установено, че всички ръководители на ищцата, включително г-жа Н., са оценявали високо работата на ищцата. С Решение №5204/10.07.2019 г., постановено по гр.д. №1115/2019 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав били потвърдени като клеветнически и неверни твърденията на ищцата за осъществен спрямо нея психически тормоз на работното място. По отношение на претенциите за системност на осъществявания тормоз ответника сочи, че през 2015 г. ищцата е била на работа едва 55 дни, през 2016 г. - 1 ден, а през 2017 г. само 60 дни. Изразеното в жалбата, че ищцата се чувствала виновна, за преживяното от нея психическо напрежение и това как се били формирали нейните емоции били неотносими към процесния спор обстоятелства. Това били субективни изживявания на ищцата относно критики и несъгласие на ръководството с нея по организационни въпроси. Професионалната критика на директора на ВФУАМ не можела да се приеме за предубеденост или преднамереност. С писмото си от 06.07.2017 г. ищцата не твърдяла да е жертва на тормоз от страна на г-жа Н., а само че евентуалното поведение на директора можело да се счете за тормоз, от което можело да се заключи, че към онзи момент ищцата не била убедена дали е била подложена на тормоз или не. Едва на 13.07.2017 г. ищцата за пръв път била подала писмо-сигнал до своя работодател, в отговор на предходно писмо на г-жа Л. до ищцата от 12.07.2017 г., като с писмото на гжа Л. била открита защитна процедура спрямо ищцата. От това ставало ясно, че ищцата едва към 13.07.2017 г. се била почувствала жертва на тормоз, която дата обаче била извън процесния период. На следващо място, от писмото на г-н К. се установявало, че самата ищца е изискала той да го представи като свидетелски показания, за да се използват в производството по разследване от работодателя на твърдения тормоз. Посоченото писмо не съдържало нито едно пряко свидетелство за евентуални дискриминационни действия, а само преразказвало косвени впечатления на ищцата. В т. 1 от писмото се споменавало лично възприятие на г-н К. за това как адресирани към г-жа И. изказвания, направени от неназовани лица от екипа на ВФУАМ , субективно се възприемат от г-н К. като целящи да внушат чувство за вина у 4 ишцата във връзка с отсъствията й от работа. Впечатленята на г-н Г. в писмото му от 29.07.2017 г. относно емоционалното състояние на ищцата стъпвали единствено на думите на самата ищца. Относно одиторския доклад, на който се позовава ищцата, ответникът посочва, че същият е изготвен от чуждестранни одитори, ангажирани от работодателя УАФ в Канада и изводите били предназначени за работодателя, а не за директора Н. в България. Правилно не били кредитирани показанията на св. И. поради това, че впечатленията на същата били косвени, тя не присъствала на преразказаните от сестра й срещи с г-жа Н.. В показанията на същия свидетел имало противоречия и неяснота относно кога във времето се били служили разказаните от сестра й влошени отношения и напрежение – първоначално твърдяла, че това станало преди 5 г. (т.е.

2018 г.), след това посочила, че това се случило средата или края на 2017 г., т.е. когато ищцата вече не била част от екипа на ВФУАМ. Показанията на св. И. се различавали драстично от тези на св. Г., който настоявал, че до началото на 2015г. Директорът е одобрявала отсъствията на ищцата по медицински причини и била съпричастна с цялостната причина, поради която те се налагали. Според св. Г. влошаването на отношенията с директора било започнало около вотрата третина на 2015 г., а собствената сестра на ищцата нямала спомен за нищо такова по-рано от средата на 2017 г. Св. Г. споделял за спомени за обиди и коментари по адрес на външния вид на ищцата. Въззиваемата страна сочи, че дори да е имало такива забележки за носени от нея „,мъжки обувки“, които не били за жени, това не представлявало тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминацията, а можели да целят съблюдаване на професионален етикет. Не следвало да се кредитират показанията на св. Г. и поради това, че същият не владеел добре френски език, а цялата комуникация в института, и най-вече с директора Н. се осъществявала на френски език. Позоваването на г-жа А.Д. като лице в сходно положение не било коректно, тъй като се установявало, че същата имала усложнения в бременността си през 2014г., поради което била хоспитализирана преди полагащия й се 45 дневен болничен рпреди термина, а след като това е станало същата е излязла в отпуск по майчинство. За разлика от бременността и планирания в тази връзка отпуск по майчинство, отпуските на г-жа И. били по болест и поради естеството им тя твърдяла, че не могли да бъдат планирани, заявявани са в последния момент, което създало несигурност и констатираното напрежение в работата на екипа на ВФУАМ. Ето защо моли съда да потвърди атакуваното решение.