Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 38649 от 20.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14040/2026
Вид
Определение № 38649
Подписан
20.10.2026
В сила
20.10.2026
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 3, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 89, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 43, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 18 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )
  • чл. 4 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38649 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110114040 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са осъдителни искове от Х. П. П. срещу Застрахователна компания „Provinzial Versicherung”, Германия, представлявана от „Авус България - регулиране на щети" ЕООД, ЕИК 130189091, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Й. В.

Гурко“ № 10, ет. 3, ап. 4, за заплащане на сумата 10737.13 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи средства за нови (последващи) дентални операции, настъпили от ПТП на 20.09.2021 г. във Федерална република Германия, причинено виновно и противоправно от водач на МПС с рег. № WAW214, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2026г., до окончателното плащане, както и сумата от 10 000 евро, предявен като частичен иск от 15 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, настъпили от ПТП на 20.09.2021 г. във Федерална република Германия, причинено виновно и противоправно от водач на МПС с рег. № WAW214, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.05.2026г., до окончателното плащане Ищецът твърди, че на 20.09.2021г., около 15:44 ч., във Федерална република Германия на 42389 Вупертал, Лангерфелд, А 1, Участък: 30, Километър: 3 500, ВКМ: 367,0, координати X/Y: 51,272695710081/7, 25530798175001, PC – Вупертал, е реализирано ПТП, вследствие на което е пострадал ищецът. Посочва, че ищецът бил водач на камион, но поради спукана гума е спрял на посоченото място и изчаквал пътна помощ извън кабината, като в този момент автокран с рег. № WAW214 го ударил и му причинил травматични увреждания, изразяващи се в спукване на черепа, като му се наложило да се постави имплант в главата, счупена очна ябълка и разместена и счупена челюст. На 06.05.2025 г. в полза на ищеца е заплатена сумата от 10 000 лева за лечение на зъбите, като останала незаплатена сума за лечението е 11 000 лева. Поддържа, че произшествието било настъпило поради виновното поведение на водача на автомобил с peг. № WAW214, като към момента на произшествието гражданската отговорност на виновния водач била обезпечена от сключена задължителна застраховка с ответника ЗК „Provinzial Versicherung“. Твърди, че на 1

10.08.2022 г. е сключено извънсъдебно споразумение между „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, като представител на ответника ЗК „Provinzial Versicherung“, и ищеца, с предмет обезщетяване на вредите от процесното ПТП към момента на споразумението.

Посочва, че след сключване на споразумението на ищеца му се наложило да извърши нови дентални манипулации, които не са включени в споразумението. Твърди се, че за периода на лечението си ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер на 10 737.13 евро и неимуществени такива в размер на 15 000 евро, като болките и страданията на ищеца продължават във времето. Поради това през 2026 г. ищецът подал до ответника две нови застрахователни претенции за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, които са вследствие на операциите, които е претърпял от процесното ПТП. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Представя доказателства и прави доказателствени искания по чл. 190 ГПК, за допускане на съдебна автотехническа експертиза, както и за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при довеждане. С молба вх. № 238426/27.07.2026г. прави искане по чл. 192 ГПК за изискване на документи служебно от съда.

Ответникът Застрахователна компания „Provinzial Versicherung”, чрез „Авус България– регулиране на щети“ ЕООД, е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е пасивно легитимиран в настоящото производство. Счита, че приложимият материален закон следва да се определи от Конвенцията за приложимото право при пътнотранспортни произшествия (Хага 1971 г.) и от последващия Регламент (ЕО) № 864/ 2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II”).

Поддържа, че приложимият закон е германският, с оглед мястото на настъпване на вредите до размера на сумите, предвидени в съответните германски правни разпоредби, както и всички предпоставки на възникването, причинната връзка, вида на вредите и размера на обезщетението се определят и установяват съгласно приложимото законодателство.

Поддържа, че отговорността на застрахователя за репариране на неимуществените вреди се съизмерява със сумата на доброволно договореното между страните и вече изплатено обезщетение за неимуществени вреди във основа на сключеното споразумение от 10.08.2022г. за сума в размер на 35 000.00 евро, като определеният размер на обезщетение в полза на ищеца изцяло покрива претърпените от същия вреди. Оспорва за ищеца да е настъпило влошаване на здравословното му състояние, така и да е налице причинна връзка между претендираните вреди и процесния пътен инцидент. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и наличието на виновно поведение на сочения за виновен водач, като излага, че последният е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП и не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Изтъква, че ударът е настъпил в опасната му зона за спиране и същият не е имал възможност да предотврати настъпването на това ПТП, както и че водачът на немския автомобил е предприел всички възможни мерки за предотвратяване на ПТП, като събитието се дължи на обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите му. Навежда да е налице съпричиняване в значителна степен на събитието и на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който като участник в пътното движение не е съобразил действията си с атмосферната и пътната обстановка и интензивността и динамиката на движението, не е предприел необходимите мерки за безопасност - безопасно установяване на пътното платно на управлявания от него камион, включване на аварийните светлини, поставяне на 2 предупредителен триъгълник съгласно изискванията, избиране на позиция на безопасно място извън пътното платно. Релевира възражение за това, че ищецът е упражнил правата си да търси компенсация за вреди след изтичане на предвидения в германския закон тригодишен давностен срок. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на исковете са неоснователни. Наличието на пасивна процесуална легитимация като предпоставка за допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца и спорното право, което се претендира от него и което предопределя рамките на правния спор. В исковата молба се съдържат твърдения, че застраховател на гражданската отговорност на виновния водач е ответникът Застрахователна компания „Provinzial Versicherung”, а „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД е представител на застрахователя в Република България, поради което именно ответникът ЗК „Provinzial Versicherung” е пасивно легитимиран да участва в производството, а дали твърденията на ищеца отговарят на обективната действителност е въпрос по основателността на претенцията, който следва да се реши с крайния акт по съществото на спора.

По предявените искове съгласно българското законодателство са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника и осъществяването на фактическия състав на процесното непозволено увреждане: противоправно деяние, извършено виновно, претърпени имуществени и неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, и причинно- следствена връзка между противоправното деяние и размер на вредите.

В доказателствена тежест на ищеца е и да докаже факти, имащи за последица спиране и/или прекъсване на давността, с оглед направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност.

Ответникът носи тежестта да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача, застрахован при него, както и да докаже наведените възражения, вкл. да докаже, че ищецът е предприел установяване на пътното платно в разрез с правилата за безопасност.

В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да докаже плащане на предявеното вземане, както и че с плащане на обезщетение по споразумението вредите са изцяло покрити.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за фактите и обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване на ищеца.

Следва да се обяви на страните, че по отношение на предявения иск съдът ще приложи германското материално право, съгласно чл. 18 вр. чл. 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ), като следва да се извърши международна поръчка по Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.

3

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъдат отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответника ЗК „Provinzial Versicherung“ е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобил с peг. № WAW214; че на 10.08.2022 г. е сключено извънсъдебно споразумение между „Авус Българиярегулиране на щети“ ЕООД, като представител на ЗК „Provinzial Versicherung“, и ищеца, с предмет обезщетяване на вредите от процесното ПТП.

Приложените от ищеца писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства, което следва да бъде уважено като относимо, необходимо и допустимо.

Следва да бъде допуснато извършването на съдебна автотехническа експертиза по формулираните в исковата молба задачи.

На ответника, съобразно искането в молба вх. № 238426/27.07.2026г., следва да бъде издадено съдебно удостоверение по представен от него проект за такова в определен от съда срок, което да му послужи пред Helios Universitatsklinikum - Wuppertal, Klinik Fur Neurochirurgie, за снабдяване с копие от цялото медицинско досие № 127/1270245470 на ищеца Х. П., роден на 27.06.1989г., доколкото за съда не съществува задължение да изисква тази информация служебно.

Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 140а от ГПК и че настоящото производство попада в разпоредбите на ГПК, предвиждащи задължително участие на страните в процедура по медиация (по арг. на чл. 140а, ал. 1, т. 10 от ГПК), намира, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за провеждане на процедура по медиация, доколкото участието на страните би затруднило разглеждането и решаването на делото в разумен срок (арг. по чл. 140а, ал. 3, т. 5 от ГПК. Независимо от това съдът, намира че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора чрез провеждане на медиация, или сключване на съдебна спогодба.

Така мотивиран, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ в срок до първото по делото заседание и на основание чл. 43, ал. 2 КМЧП да представят в превод на български език документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на правото на Федерална република Германия, релевантни към въпросите по делото.