Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 512 от 25.05.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 469/2023
Вид
Решение № 512
Подписан
25.05.2023
В сила
17.10.2025
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 13, ал. 2 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 13, ал. 2 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 41, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Бургас, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120200469 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*“ ЕООД с ЕИК *, против Наказателно постановление № 664927-F673450/16.11.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 2 5, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. * от АК-Бургас, който доразвива изложените в жалбата доводи, а също така представя и писмено становище по делото.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на 06.01.2023 г., а жалбата е депозирана на 20.01.2023 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 04.08.2022 г. в 15.15 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала и св. А.

С. - инспектор по приходите, извършил проверка в търговски обект - бар и ресторант „*“, 1 находящ се в гр. *, къмпинг „*“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било установено, че в обекта са инсталирани и въведени в експлоатация два броя ПОС терминални устройства на Банка „ДСК“, както и три броя фискални устройства. В хода на проверката според проверяващите били установени несъответствия с данъчното законодателство, поради което и бил съставен протокол за проверка серия АА № 0056161, с който представител на дружеството бил поканен на 15.08.2022 г. да се яви в ТД на НАПБургас за съставяне и връчване на АУАН.

Същия ден била извършена и проверка на обект „чадър и шезлонги“ разположен на плажа пред бар и ресторант „*“, стопанисван от „*“ ЕООД. В хода на проверката били установени 85 броя бележки от ПОС терминално устройство. Било снето сведение от работещото в обекта лице - *, който заявил, че когато клиент иска да заплати за чадър и шезлонг с карта - плащането се извършва чрез ПОС терминалното устройство на бар и ресторант „*“. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № 0094313 и процесните 85 бележки били иззети.

В последствие служителите на НАП извършили детайлна проверка и установили, че ПОС терминалните бележки действително са издадени от устройството на бар и ресторант „*“, стопанисвано от „*” ЕООД, поради което и с протокол № 1307854/10.08.2022 г. тези бележки били приобщени към протокола от проверката на „*” ЕООД (протокол за проверка серия АА № 0056161).

На същата дата (10.08.2022 г.) била извършена повторна проверка в бар и ресторант „*“, за установяване на допълнителни факти и обстоятелства във връзка с бележките.

Проверката започнала в 13.50 часа и при нея било установено, че нито една от 85-те бележки от ПОС терминално устройство не били отчетени посредством ФУ на обекта (в КЛЕН липсвали записи за това). Било установено също, че във ФУ на „*” ЕООД няма отделен департамент „доверител/довереник“ с „*“ ЕООД, където евентуално да се регистрират приети техни плащания. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № 0094317, с който управител или упълномощено лице било изрично поканено на 15.08.2022 г. и 16.08.2022 г. в 09.00 часа в ТД на НАП - Бургас за съставяне на 85 броя АУАН. Бил посочен и телефон за връзка с призоваващия инспектор по приходите.

На 15.08.2022 г. представител на жалбоподателя не се явил в ТД на НАП. Бил проведен разговор от св. С. с представител на дружеството - * на тел: *, при който * помолил за отсрочка и заявил, че ще се яви на 22.08.2022 г. На посочената дата лицето отново не се явило, като обяснило, че е заето. При това положение св. С. се опитала да се свърже с управителя на „*” ЕООД, като била договорена нова отсрочка - 26.08.2022 г. На посочената нова дата представител отново не се явил. При това положение св. С. съставила протокол серия АА № 1307858, в който описала всички действия по призоваване и неявяване на лицето, и пристъпила към съставяне на АУАН по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН - в отсъствие на нарушителя.

По описания ред на 26.08.2022 г. били съставени общо 85 АУАН касателно процесните бележки от ПОС терминално устройство. Във всеки един акт била описана отделна бележка, индивидуализирана с номер, датата и час на генериране и сума на плащането. Всяко едно отделно нарушение било квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

За конкретния случай бил съставен АУАН № F673450 за прието на 12.07.2022 г. в 10:16 часа плащане с карта на стойност 26,00 лева, за което била издадена бележка през ПОС терминал с № 3288/12.07.2022 г.

На 02.09.2022 г. * се обадил на актосъставителя и пожелал да се яви в ТД на НАП Бургас, за да получи съставените актове. При явяването си * се легитимирал с нотариално заверено пълномощно като представител на „*” ЕООД, поради което и св. С. му връчила всички актове срещу подпис. Възражения не били направени. В срока по чл. 44 ЗАНН 2 писмени възражения не били депозирани.

Междувременно, на 02.09.2022 г. сутринта в гр. София (ЦУ на НАП - София) било входирано Уведомително писмо, придружено с декларация, с което „*” ЕООД заявило, че оттегля изцяло пълномощното на *.

Въз основа на всеки един АУАН наказващият орган издал отделно НП (общо 85 на брой), в който било пресъздадено съдържанието на съответния акт. АНО не съзрял пороци при провеждане на производството, а също счел че с действията си търговецът е осъществил 85 отделни нарушения, всяко едно с правна квалификация по чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил 85 отделни „Имуществени санкции” в размер на от по 500 лева.

Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства на актосъставителя, доколкото същите са ясни, логични и последователни . На практика същите кореспондират с останалия с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото. Всъщност, спорът по делото се концентрира основно върху правната преценка на осъществиолите се факти, а не върху самата фактическа обстановка.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми.

На първо място, не представлява порок на обжалваното постановление посочването на управител и правноорганизационна форма на дружеството, които вече са различни към момента на съставянето на постановлението, тъй като най-същественият индивидуализиращ белег на юридическото лице е неговият ЕИК. Именно чрез него се индивидуализира конкретния субект и той служи за база за установяване на всички други белези. В този смисъл, няма спор на кого е наложена санкцията, а именно- на дружеството жалбоподател.

Съдът също така не споделя довода за наличие на нарушение, поради това, че АУАН е състаавен в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на нарушителя. Съставът намира, че дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, видно от Протокол от извършена проверка №0056161/04.08.2022г., в който е посочено да се яви негов управител или упълномощено лице на 15.08.2022 г. за съставяне и връчване на АУАН.

Налице е и покана и в ПИП №0094317/10.08.2022 г. , като протоколите са връчени на технически сътрудник на жалбоподателя със задължение да му бъдат предоставени. В протокол №1307858/26.08.2022 г. са протоколирани от страна на актосъставителя действия по призоваване на законния поредставител на жалбоподателя по телефон, в т.ч. и с упълномощено от него лице *, като е определена трета възможна дата за явяване на законен представител или пълномощник -22.08.2022 г., на която такъв не се явява. В случая протоколите от извършената проверка, обективиращи покана за явяване на законен представител или пълномощник на дружеството не са връчени лично на управителя, но са предоставени на длъжностно лице, което с подписа си е удостоверило поетия ангажимент да приема съответните книжа от името на дружеството и да уведоми управителя. Съдът вече посочи, че кредитира показанията на актосъставителя, което включва и изложеното от нея, че се е свързала по телефон с представител на дружеството, за да бъде уговорена дата за явяване за съставяне на АУАН. При това положение съдът намира, че лицето е било надлежно поканено, но не се е явило, поради което АУАН правилно е бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя за наличие на процесуално нарушение с 3 оглед на това, че АУАН е бил връчен на лице, което към момента на връчването не е имало представителна власт по отношение на дружеството, т.е. че е нарушена разпоредбата на чл.

43, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда, че АУАН следва да се връчи на законния представител на дружеството или на изрично упълномощено от него лице. Това правило не е нарушено, тъй като АУАН е връчен на лице, легитимиращо се въз основа на нотариално заверено пълномощно рег. № 4295/22.08.2022 г. от законния представител на „*“ ООД. Представеното пълномощно с нотариална заверка от 22.08.2022 г. на нотариус * на НК и район на действие района на РС-Бургас инкорпорира учредяването в тесен смисъл на конкретни представителни права за дружеството и управителя му * от упълномощеното лице *, като в обема на мандата на пълномощника е включено изрично правото по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за получаване и приемане на наказателно постановления, протоколи и актове за нарушения, касаещи дейността на дружеството жалбоподател.

Действително, към момента на връчване на АУАН на пълномощника, пълномощното е било оттеглено по силата на нотариално заверена декларация за оттегляне на пълномощното от 31.08.2022 г. от управителя *, но това обстоятелтво не изключва редовността на връчване на АУАН, доколкото по делото остана недоказано, че пълномощникът * преди 02.09.2022 г. /датата на връчване на АУАН/ е бил уведомен, че вече не разполага с представителна власт. Доколкото липсват специални правила за изявлението по оттеглянето от представителство, следва да важи общото правило за действието на тези изявления (арг. от чл. 13, ал. 2 и 4 и чл. 14, ал. 1 ЗЗД), т.е известието ще породи действие, когато достигне получателя си. В този смисъл е и правната теория- „Доброволното представителство”, Кристиан Таков; Сиби, 2008г. (стр. 425). Обстоятелството, че пълномощщникът не е бил уведомен към 02.09.2022 г. за оттегляне на пълномощието се извлича и от представената по делото собственоръчно подписана от него декларация, че е това е станало на 03.09.2022 г., а също и от факта, че именно той е потърсил актосъставителката и е поискал АУАН да му бъдат връчени точно на 02.09.2022 г., легитимирайки се с процесното пълномощно. При това положение съдът приема, че самият пълномощник не е бил уведомен, че представителната му власт е оттеглена, поради което и е действал като пълномощник на дружеството. В този см. са и Решение № 39 от 25.03.2022 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10035/2022 г. и Решение № 258 от 11.01.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10269/2020 г.