Решение № 1474 от 13.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1474

12.10.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

11-ти търговски

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев

Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002173 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 5.06.2020 г. на ищеца „Ей Ес Пи“ ЕООД и по въззивна жалба от 4.06.2020 г. на ответника ЗАД „Алианц България“ АД срещу решението от 8.04.2019 г. по т. д.

№ 1218/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-3 състав, с което: ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 200 000 лв. , представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 09100173320000001/16.03.2017 г., за настъпило на 27.09.2017 г. застрахователно събитие – въоръжен грабеж на ценни пратки /парични средства/ в инкасов автомобил по време на разтоварване в гр. ***, ж.к. „***“ ул. „***“ № 16, ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 13 888,89 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 18.10.2018 г. – 24.06.2019 г., а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 15 858,62 лв. – съдебни разноски; са отхвърлени предявените иск по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над 200 000 лв. до пълния предявен размер от 352 666 лв., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 13 888,89 лв. до пълния предявен размер от 24 490,70 лв. и иск за заплащане на сумата 31 035,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени съдебни разноски по т.д. № 397/2018 г. на Окръжен съд – гр. Русе и по изп. дело № 20199140400397 на ЧСИ В. Н..

Жалбоподателят – ищец „Ей Ес Пи“ ЕООД обжалва решението в частта, с която исковете са отхвърлени. Твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че процесното застрахователно 1 събитие се квалифицира като риск „товаро-разтоварване“, чийто лимит за обезщетяване е до 200 000 лв. Сочи се, че неправилно са интерпретирани разпоредбата на чл. 10, ал. 4 и чл. 11, ал. 2 от Наредба № І-121/24.06.2004 г. за реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, които не били относими към случая. Твърди се, че самото разтоварване не започвало със спирането на автомобила, а това е само предпоставка, за да започне разтоварването.

Поддържа се, че този риск подлежи на определяне само според клаузите на процесния застрахователен договор, вкл. общите условия към него, като меродавна за определяне на съдържанието на уговорения риск „товаро-разтоварване“ била дефиницията на „тротоарен риск“ в т. 3 от разширение № 3 към полицата, според която рискът обхващал само процеса на физическо пренасяне на товара от началната дестинация до автомобила и от автомобила до крайната дестинация. Това в случая не било налице, тъй като при процесното събитие пратките не били извадени от автомобила. Неправилно съдът отхвърлил и иска по чл. 82 ЗЗД, като приел, че между разходите за съдебни и изпълнителни разноски и неизпълнението на ответника липсва пряка причинна връзка. Сочи се, че противно на приетото от съда в исковата молба било посочено, че ищецът не е имал възможност да заплати дължимата на взискателя сума, а единствената причина за настъпването на вредите била противоправното поведение на ответника – неговото неизпълнение. Претендира разноски.

Жалбоподателят – ответник ЗАД „Алианц България“ АД обжалва решението в осъдителната му част. Твърди, че необосновано съдът е приел, че е налице покрит риск, както и, че не е допусната груба небрежност от служителите на ищеца на служебните им задължения и на нормативните изисквания по Наредба № І-121/24.06.2004 г. Твърди се, че са били нарушени т. 11, С-3, С-2, 20 от Инструкцията на ищцовото дружество за работа на инкасовия екип, както и чл. 9, ал. 2, т. 2 и чл. 13 от Наредба № І-121/24.06.2004 г. Претендира разноски.

Всяка от насрещните главни страни оспорва жалбата на другата страна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ей Ес Пи“ ЕООД с искова молба от 2 7.06.2019 г., с която срещу ЗАД „Алианц България“ АД са били предявени обективно съединени: 1) иск за заплащане на сумата 352 666 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 09100173320000001/16.03.2017 г., за настъпило на 27.09.2017 г. застрахователно събитие, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 24 490,70 лв. , представляваща законната лихва за забава за периода 18.10.2018 г. – 24.06.2019 г.; 3) иск за заплащане на сумата 31 035,88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца съдебни разноски по т.д. № 397/2018 г. на Окръжен съд – гр.

Русе и по изп. дело № 20199140400397 на ЧСИ В. Н.. В исковата молба се твърди, че на 16.03.2017 г. между страните е бил сключен договор за застраховка „парични средства по време на транспорт“, с който ответникът е поел задължението да обезщети вреди и загуби на превозвани от ищеца парични средства в резултат на грабеж по смисъла на чл. 198 НК. Твърди, че на 27.09.2017 г. е настъпило застрахователно събитие – въоръжен грабеж по време на изпълнение на превоз на ценни пратки, превозвани от специализиран инкасов автомобил, за което било образувано 2 досъдебно производство ЗМ № 277/2017 г. на СДВР, пр.пр. № 21345/2017 г. на СГП, като наказателното производство било спряно. Ответникът отказал заплащане на застрахователно обезщетение с писмо с изх. № ЦО053/28.09.2018 г. Ищецът счита отказът за незаконосъобразен и непокриващ основанията за отказ по чл. 408 КЗ, като излага подробно съображения. Твърди се, че застраховката покривала отговорността на ищеца към трети лица /собствениците на превозваното имущество/, а спрямо последните ищецът заплатил общо 377 666 лв. за стойността на отнетото имущество, от която сума следвало да се приспадне самоучастието в размер на 25 000 лв., уговорено в застрахователния договор. Твърди се, че едно от правоимащите лица, а именно „Еконт Експрес“ ООД е завел срещу ищеца дело за вреди във връзка с процесния случай, като с влязло в сила решение от 30.04.2019 г. по т.д. № 397/2018 г. на Окръжен съд – Русе ищецът е осъден да заплати освен главницата, но и съдебни разноски в размер на 17 391,53 лв. За събиране на присъдените суми било образувано изп. дело № 20199140400397 на ЧСИ В. Н., в рамките на което ищецът заплатил сумите по изпълнителния лист, както и изпълнителни разноски в общ размер на 13 644,35 лв. Твърди се, че тези съдебни и изпълнителни разноски представляват вреди за ищеца, причинени от виновното неизпълнение на задълженията на ответника, поради което същият дължал обезщетение на ищеца за тях.

По делото е представена застрахователна полица № 09100173320000001/16.03.2017 г., с която между застрахователя ЗАД „Алианц България“ АД и застрахования „Ей Ес Пи“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка „Парични средства по време на транспорт“ при следните условия:

1) период на застраховката – от 00:00 ч. на 15.04.2017 г. до 24:00 ч. на 14.04.2018 г., 2) самоучастие на застрахования – 25 000 лв., 3) лимити на отговорност – 2 000 000 лв. за единичен превод и 4 000 000 лв. в агрегат за периода на застраховката, 4) подлимит за риск при товаро-разтоварване – 200 000 лв., 5) подлимит за риск при нелоялност от страна на служителите на застрахования – 200 000 лв., 6) годишна експозиция /база за тарифиране/ – 250 000 000 лв. /декларирана прогнозна сума за максимален обем превозвани суми за периода на застраховката/, 7) условия за единичен превоз – до 175 000 лв. за автомобил с двама придружители, до 350 000 лв. за автомобил с двама въоръжени придружители, до 2 000 000 лв. за брониран автомобил с двама въоръжени придружители, 8) допълнителни покрития – грабеж при товарене/разтоварване с лимит 200 000 лв.; пожар на транспортното средство от всякакво естество; падане на летящ обект, части от него или товара му; стихийни природни бедствия – наводнение, лавина, свличане и срутване на земни пластове или скална маса; нелоялност от страна на служители на застрахования с лимит 200 000 лв., 9) застрахователна премия и данък по ЗДЗП – 11 563,32 лв., платима на равни тримесечни вноски от по 2 890,83 лв. в периода 15.04.2017 г. – 15.01.2018 г. Договорът е сключен при Общи условия, приети от УС на ответното дружества на 25.03.2002 г. и изменени на 27.06.2006 г. и 21.12.2010 г.

Според раздел І от ОУ предмет на застраховката са парични средства по време на превоз от каса до каса, които са собственост или за които носи отговорност застрахованото юридическо лице или едноличен търговец, а според раздел ІІ, т. 1 на обезщетение подлежат понесените от застрахования вреди и загуби на превозвани парични средства, представляващи пряк резултат от грабеж съгласно чл. 198 НК, извършен по време на превоз от каса до каса. Според т. 2 в покритието могат да се включат и други рискове при писмено договаряне, като: 2.1) грабеж по чл. 198 НК, извършен по време на приемане или предаване, пренасяне до или от транспортното средство, и товарене или разтоварване на парични средства с цел превоз или при доставка от застрахования; 2.2) пожар, вследствие ПТП, претърпяно от МПС, с което се извършва превоз. Според т. 3 страните могат да договарят покритие и извън упоменатото по т. 1 и т. 2, ако то се отнася до предмета на 3 застраховката. В т. 4 са изброени хипотези, които не подлежат на обезщетяване от застраховката, а в т. 6 са посочени задълженията на застрахования през периода на застраховката, измежду които да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на застрахователно събитие /т. 6.1/ и да спазва приложимата нормативна уредба и условията за извършване на превоз на парични средства, посочени в застрахователната полица /т. 6.2/. В т. 7 е предвидено, че ако застрахованият не изпълни свое задължение по т. 6 и в зависимост от отражението на това неизпълнение върху вероятността за вреди, застрахователят има право да изиска изменения в условията на застраховката, да я прекрати предсрочно, да намали или да откаже обезщетение. Раздел VІ от ОУ е посветен на изплащането на застрахователното обезщетение, като е предвидено в т. 9, че ако застрахованият не е собственик на превозваните парични средства, дължимото обезщетение се изплаща в полза или съгласно инструкциите на собственика.

Към договора са подписани и специални условия, както и добавък № 1, включващ разширение № 1 „Нелоялност от страна на служители на застрахования“, разширение № 2 „Лимити на събитие и в агрегат“, разширение № 3 „Промяна на изключени рискове“ и разширение № 4 „Допълнителни определения“.

В разширение № 1 е посочено, че „нелоялност от страна на служители на застрахования“, включва престъпления против собствеността и други общественоопасни деяния, включително кражба, грабеж, измама, изнудване, унищожаване и повреждане, взрив, умишлен пожар, палеж, вандализъм /злоумишлени действия/, присвояване, обсебване, вещно укривателство, злоупотреба на доверие и други подобни, извършени от или със съучастието на служители на застрахования, както и грешки и пропуски от страна на служители на застрахования при или по повод изпълнението на трудовите им задължения и в случаите на пълна имуществена отговорност по КТ, които действия не са престъпления по смисъла на НК. Според т. 1 отговорността на застрахователя се ограничава до датата на разкриването на първото такова действие и не покрива каквито и да е техни действия след тази дата, а по отношение на нелоялни действия на служители, напуснали работа при застрахования, от датата на фактическото прекратяване на трудовия или граждански договор със застрахования.

В разширение № 3 в т. 1 е посочено, че на осн. т. 3 от раздел ІІ от ОУ /погрешно посочен раздел ІІІ/ се договаря разширение на застрахователното покритие, както следва: пожар /но само вследствие на ПТП/; падане на летящ обект, части от него или товара му; стихийни природни бедствия като – наводнение, лавина, свличане и срутване на земни пластове или скална маса.