Определение № 2492 от 27.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2492 гр. София, 27.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002901940 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. И. А. чрез нейната майка и законен представител П. С. Г. и И. А. А. срещу решение № 116 от 22.06.2023 г. по в. гр. д. № 137/2023 г. на Великотърновски апелативен съд.

В. И. А. чрез нейната майка и законен представител П. С. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 18 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 381/2022 г. на Ловешки окръжен съд, с което А. е осъдена да заплати на И. А. А. сумата от 10 816, 25 лв., представляваща дължимо по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.06.2021 г. до окончателното изплащане.

Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи за необоснованост и несправедливост на определения от съда размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на ищеца от малолетната ответница. Счита, че с осъждането да заплати определения от съда размер на адвокатското възнаграждение понася прекомерна индивидуална финансова тежест, която надминава необходимия и справедлив баланс между интереса на обществото и 1 основните права на индивида. Моли атакуваното решение в обжалваната от нея осъдителна част да бъде отменено. Твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по обсъдената касационна жалба И. А. А. изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ответницата част, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът И. А. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения иск за разликата над уважения размер от 10 816, 25 лв. до пълния предявен размер от 86 530 лв. Твърди, че атакуваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният акт е постановен в противоречие с разпоредбите на чл. 36, ал. 2, изр. 2 и ал.3 ЗА вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага доводи, че съгласно посочените норми при липса на договор за правна защита и съдействие, какъвто е настоящият случай, по искане на адвоката адвокатският съвет определя възнаграждение, чийто размер не може да бъде по-нисък от предвидения в тази наредба. Счита, че в атакувания съдебен акт е допуснато и нарушение на правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Изразява становище за необоснованост на въззивния акт с оглед приетото от решаващия състав на апелативния съд, че на двамата адвокати, осъществили процесуално представителство на ответницата по ч. т. д. № 100/2018 г. на Плевенски окръжен съд, се дължи общо възнаграждение. Същевременно намира за абсолютно необоснован и размера на присъденото от съда възнаграждение, като сочи, че в тази част липсват каквито и да било мотиви за обективния критерий, от който се е ръководил съдът. Моли въззивното решение да бъде отменено. Достъпът до касация касаторът И. А. А. обосновава с наличието на предпоставките по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответницата по тази касационна жалба В. И. А. не е депозирала отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на основанията за 2 допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Великотърновски апелативен съд е приел за установено, че В. А. е единствен законен наследник на Илиян Любенов Андронов - неин баща, починал на 18.09.2017 г., който е бил съдружник в „Агротрейд Комерс“ ООД с 50 % участие в капитала на дружеството. Констатирал е, че на 23.05.2018 г. пред Плевенски окръжен съд е депозирано искане по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение на предявим от А. срещу „Агротрейд Комерс“ ООД бъдещ иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за изплащане на сумата от 15 000 000 лв., представляваща паричната равностойност на дружествения дял на починалия съдружник. Установено е, че молбата изхожда от адвокат В. Ч. от АК - Враца и адвокат И. А. от АК - Плевен като пълномощници на молителката; към молбата е приложено пълномощно от майката на малолетното дете П. Г. само за адв. Ч., ведно с договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.05.2018 г. със същия адвокат, с предмет образуване на производство по чл.

390 ГПК вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ, като пълномощното е до приключване на делото във всички инстанции и е договорена безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗА. Съдът е посочил, че към молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск е бил приложен изготвен въз основа на справки в Имотния регистър към АВ опис на недвижимите имоти на дружеството бъдещ ответник. Изложил е, че съдът е уважил частично молбата по чл. 390 ГПК, като е допуснал запор на банкови сметки. Констатирал е, че молителката чрез адв. Ч. е обжалвал акта на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част и Великотърновски апелативен съд е отменил отказа, като е постановил допускане на обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на поисканите обезпечителни мерки с предмет недвижими и движими вещи на дружеството. Съдът е установил, че обезпечителните заповеди са получени от адвокат А., въпреки че по образуваното по молбата за обезпечение ч. т. д. № 100/2018 г. на Плевенския окръжен съд липсва пълномощно за този адвокат.

Констатирал е, че допуснатите обезпечения са отменени поради непредставяне на доказателства за предявяване на бъдещия иск, което според събраните по делото гласни доказателства е следствие от постигнатото извънсъдебно споразумение за уреждане на спора между ответницата и посоченото търговско дружество.

В обжалваното решение е обсъдено представеното в настоящия исков процес пълномощно, с което ответницата чрез своята майка и законен представител е упълномощила адвокат А. да депозира молба с правно основание чл. 390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск срещу „Агротрейд Комерс“ ООД пред Плевенски окръжен съд и да я представлява пред този съд с правото да получава издадените обезпечителни заповеди, като е изтъкнато, 3 че по делото не съществува спор, че между страните няма сключен писмен договор за оказване на защита и съдействие.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства решаващият състав на въззивния съд е установил, че в края на 2017 г. майката на ответницата е потърсила за съдействие адвокат Минко Русинов и го е упълномощила да води преговори за уреждане на отношенията на А. с три дружества, в които починалият баща на ответницата е бил съдружник, като договор за правна помощ не е сключен, но са проведени срещи за обсъждане на възможната защита; по препоръка на адвокат Русинов майката на ответницата ангажирала адвокат И. А. да изготви необходимите документи за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ; между адвокат А. и майката на ответницата били проведени срещи във връзка с приемането на наследството под опис и обезпечение на бъдещия иск, като подготовката на документите и в частност на справките за недвижимите имоти на „Агротрейд комерс“ ООД отнела време, доколкото това дружество притежавало 6092 бр. недвижими имоти, което се удостоверявало и от приложенията към молбата по чл. 390 ГПК. Съдът е приел, че събирането на данните за имуществото на дружеството е било от значение и за приемането по опис на наследството от страна на ответницата, като за това правно действие бил упълномощен адвокат А. и образувано ч. гр. д. № 1936/2018 г. на Плевенски районен съд.

Въз основа на свидетелските показания решаващият състав е достигнал до извод, че молбата за допускане на обезпечение е изготвена от адвокат Ч., като по настояване на майката на ответницата в нея като пълномощник на молителката фигурирал и адвокат А.. Отразено е, че частната жалба срещу частичния отказ на съда за допускане на обезпечение е изготвена и подадена само от адвокат Ч. като представител на В. А..

Решаващият състав на въззивния съд е приел, че с адвокат А. не е постигнато съгласие за заплащане на парично възнаграждение по сключения с него договор за защита във връзка с допускане обезпечение на бъдещия иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, като по искане на последния Адвокатският съвет при АК – Плевен с решение от 23.07.2020 г. на основание чл. 36 ЗА му е определил адвокатско възнаграждение в размер на 86 530 лв. за оказаната помощ и съдействие по ч. т. д. № 100/2018 г. на Плевенски окръжен съд. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че защитата на малолетната В. А. в обезпечителното производство по ч. т. д. № 100/2018 г. на Плевенски окръжен съд е осъществена съвместно от двама адвокати – адвокат Ч. и адвокат А., като представителната власт на последния по отношение на ответницата е удостоверена с представеното в настоящия исков процес пълномощно.

Изложил е аргументи, че в периода февруари – март 2018 г. адвокат А. е провеждал множество консултации на законния представител на ответницата малолетно дете във връзка със защита на наследствените му права, в това число и за необходимостта от обезпечаване на бъдещ иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, като именно във връзка с ангажираността му с казуса е събрал информация за имущественото състояние на наследодателя Андронов и дружествата, в които 4 той е бил съдружник. Приел е, че без описа на имуществото на дружеството „Агротрейд Комерс“ ООД, приложен към молбата за допускане на обезпечение и изготвен от сътрудниците на адвокат А., не биха могли да се индивидуализират поисканите обезпечителни марки.

Съдът е мотивирал разбиране, че едно лице е свободно да възложи извършването на правни действия на няколко адвоката, ако счита това за необходимо с цел защита на правата и интересите му, като няма законова пречка да се постигне съгласие между клиента и адвокатите те да го представляват съвместно срещу общо възнаграждение. Счел е, че в конкретния случай не е налице такова съгласие, тъй като адвокат Ч. е приел да окаже правна помощ безплатно, а с адвокат А. възнаграждение не е договаряно. Изтъкнал е, че съгласието на единия адвокат да осъществи защитата безплатно не рефлектира върху правата на другия адвокат да получи възнаграждение. Намерил е обаче, че по делото е установено, че всеки един от двамата адвокати не е осъществил правна защита по ч. т. д. № 100/2018 г. на Плевенски окръжен съд в пълен обем, за да му се следва отделно възнаграждение по правилата на Наредбата № 1/2004 г., а работата е била разпределена между тях.

Съдът е намерил, че при определянето на дължимото на адвокат А. възнаграждение с решението на Адвокатския съвет при АК-Плевен е подходено формално, без да бъдат изяснени релевантни обстоятелства, като възнаграждението е определено само въз основа на предмета на делото и материалния интерес в минималния предвиден в Наредбата № 1/2004 г. от 86 530 лв. Решаващият състав на въззивния съд е счел, че в конкретния казус размерът на възнаграждението, дължимо на адвокат А., следва да се съобрази с извършената от него работа в екип с адвокат Ч.. Мотивирал е становище, че възнаграждението не може да бъде разделено поравно между двамата адвокати, защото естеството на извършената от тях работа в производството по чл. 390 ГПК е различно. Направил е заключение, че ищецът следва да получи 1/8 от размера на възнаграждението, определен от АС при АК Плевен, а именно сумата от 10 816, 25 лв., съответстваща на действително извършената от него работа в производството по ч. т. д. № 100/2018г. на Плевенски окръжен съд.