Определение № 5252 от 07.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5252 гр. София, 07.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100506638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 –чл.278 от ГПК, вр. чл. 577 ГПК.

Производството е образувано по жалба с вх. № 18-00-48/ 09.06.2025г., подадена от Д. Б. Ч. чрез пълномощника й- адв.И. Т. срещу определение от 20.05.2025 г. на Съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на определение на СРС от 18.05.2011г., заявено с молба с вх.№ 40188/20.05.2025г., подадена от Д. Б. Ч..

Жалбоподателката заявява искане за отмяна на атакувания отказ на съдията по вписванията, като незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че незаконосъобразно с обжалвания акт от съдията по вписванията е приел, че в конкретния случай е следвало да бъде заявено искане за отбелязване, вместо отправеното искане за вписване.

Жалбоподателката счита, че в хипотезата, при която е изтекъл нормативно установеният 6 месечен срок за отбелязване на актовете на съда, постановени по вписани искови молби, тези актове на съда подлежат на вписване съгласно Правилника за вписванията, а не на отбелязване. Твърди, че в конкретния случай определението постановено от съда на 18.05.2012г. е влязло в сила на 12.06.2012г. и в нормативно установения 6 месечен срок не е заявено искане за отбелязването му , поради което и на основание Правилника за вписванията от нея е направено искане за вписването му.

Поддържа, че независимо по какъв начин е квалифицирано от молителя искането – за вписване или отбелязване, съдията по вписванията е компетентният орган, който следва да извърши преценката кое е съответното действие , което следва да бъде извършено в съответствие със законовите изисквания. Счита, че пропускането на 6 месечния срок за отбелязване в съответствие с чл.115 от ЗС, вр. с чл.14 от ПВ има за правна последица единствено посочената в ал.2, изр.2 на чл.115 от ЗС – отпадане на действието на вписването на исковата молба, което обаче не е пречка за вписване на съдебното решение по тази искова молба, но последното има действие от момента на вписването, а не от датата на вписване на исковата молба. По отношение на второто основание за отказ за вписване жалбоподателката счита, че то е несъстоятелно, предвид представеното от нея съдебно удостоверение, от което е видно, че написаното ръкописно определение от съда касае конкретно дело на СРС, а в съдебното удостоверение се съдържат всички данни , изискуеми по закон. С изложените доводи жалбоподателката мотивира искането си за отмяна на обжалвания отказ.

Софийски градски съд, като взе предвид становището и доводите на 1 жалбоподателя и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл.577 ГПК - отказ на съдията по вписванията, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.

Със заявление вх.№ 40188 от 20.05.2025г., подадено от Д. Б. Ч. чрез пълномощник – адв.И. Т. е поискано вписването на определение от 18.05.2012г. постановено по гр.дело № 5557/ 2011г. по описа на СРС, 53 състав, влязло в сила на 12.06.2012г. по вписана искова молба с рег.№ 33653 от 04.08.2011г., том 51 от 2011г., книга Искови молби.

Към молбата са приложени: Поисканият за вписване акт- 2бр. оригинал; вносна бележка за заплатена държавна такса; пълномощно, копие от вписната искова молба; схема на обекта от АГКК; данъчна оценка на имота; съдебно удостоверение, издадено от СРС, 53 състав по гр.дело № 5557/2011г.

С обжалваното определение от 28.08.2024 г. на Съдия по вписванията при СРС е отказано вписване на горепосочения съдебен акт – определение за прекратяване на делото. Отказът е мотивиран с факта, че заличаването на вписвана искова молба се извършва чрез отбелязване, а в конкретния случай с подаденото от жалбоподателката заявление се иска вписване на определението за прекратяване на производството по делото. Посочено е , че заличаването и вписването са две различни действия, а съдията по вписването с оглед диспозитивното начало е обвързан от искането така както е заявено и не може служебно да разпореди нещо различно от това, с което е сезиран.

Като допълнителен мотиви за постановения отказ е посочено, че представеният от жалбоподателката съдебен акт не съдържа необходимите реквизити, посочени в ч„л.254,ал.1 от ГПК, именно- посочване на съда, на страните по спора, номера на делото, по което е постановено определението, поради което не може да се направи извод, че това определение касае вписаната искова молба. Доколкото представеното съдебно удостоверение не е „скрепено“ към определението съдията по вписванията е приел с обжалвания отказ, че то се отнася към определението , чието вписване е поискано.

Съдът намира така постановения отказ на съдията по вписванията е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Дължимата от съдията по вписванията проверка , чиито предели са очертани при тълкуване разпоредбата на чл.32“а“,ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/ и константната и задължителна съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, Определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г., на 2-ро ГО на ВКС, Определение № 343 от 29.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4850/2024 г., 2-ро ГО на ВКС и др. е ограничена относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл.6,ал.1,б."а" от ПВ/ и идентификация на имота /чл.6,ал.1,б."в" от ПВ/.

Съдът приема, че в конкретния случай от представените от жалбоподателката доказателства пред съдията по вписванията се установява необходимото съдържанието на определението за прекратяване на производството по делото, съгласно нормативно изискуемата информация, посочена в разпоредбата на чл.12 , вр. с чл.13 от 2

Правилника за вписванията. Действително, от съдържанието на самото определението от 18.05.2012г., постановено ръкописно /в какъвто вид - ръкописно е постановено и обжалваното определение от съдията по вписванията/, за което е налице отбелязване, че е влязло в сила на 12.06.212г. , не е видна нормативно изискуемата информация по чл.12 от Правилника за вписванията – относно съда, който го е постановил и делото, което касае. От представеното към определението съдебно удостоверение с изх.№ 6461/ 13.05.2025г. от СРС, 53 състав, обаче, е видно, че това определение е постановено по гр.дело № 5557/2011г. по описа на СРС, 53 състав, като в съдебното удостоверение е възпроизведено както съдържанието на самото определение от 18.05.2012г. така е посочен и моментът му на влизане в сила – 12.06.2012г. От представената от жалбоподателката пред съдията по вписванията искова молба, по която е образувано горепосоченото дело на СРС, 52 състав под № 5557/2011г. е видно, че тя е вписана с вх.рег.№ 33 поради което влязлото в сила процесно определение, с което е прекратено съдебното производство по нея подлежи на отбелязване, на основание чл.13 от Правилника за вписванията. Правната последица на отбелязването по чл.13 от Правилника за вписванията на влязлото в сила определение за прекратяване на производството по делото е свързана със заличаване на вписването на исковата молба, по която това дело е било образувано. Съдията по вписванията не обвързан от правната квалификация на искането, отправено до него , така , както тя е извършена от молителката, доколкото тази правна квалификация /дали се касае за вписване или заличаване на вписване, което става чрез отбелязване/, е изцяло в неговата компетентност. В конкретния случай със заявлението , с което е сезиран съдията по вписванията е ясно формулирано искането на жалбоподателката – заличаване на вписаната искова молба на основание определението за прекратяване на производството по делото, а непрецизната правна квалификация на това искане – „за отписване на исковата молба“ чрез „вписване“ на определението за прекратяване на производството по делото, което е било образувано по нея както вече бе посочено погоре в мотивите не обвързва съдията по вписванията. Правилната правна квалификация, която е от компететността на съдията по вписванията не води до накърняване диспозитивното начало при произнасянето по искането, когато това произнасяне съответства на същността на искането.

Воден от горните мотиви Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 20.05.2025 г. на Съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписването на определение на СРС от 18.05.2011г., заявено с молба с вх.№ 40188/20.05.2025г., подадена от Д. Б. Ч..

ВРЪЩА преписката на Съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване на отбелязване на основание чл.13 от Правилника за вписванията на определение от 18.05.2012г. – влязло в сила на 12.06.2012г., с което е прекратено производството по гр.дело № гр.дело № 5557/2011г. по описа на СРС, 53 състав, образувано по вписана искова молба с вх.рег.№ 33653/04.08.2011г., заявено с молба с вх.№ 40188 /20.05.2025г., подадена от Д. Б. Ч. чрез пълномощника й- адв.И. Т. .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4