Определение № 1805 от 08.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1805 гр. София, 08.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501718 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба от А. А. Д., с ЕГН: ********** против Определение с № 1836 / 30.04.2025г. по т.д. № 20251100900436 по описа за 2025 година TO VI-9 състав на СГС в частта му,с която жалбоподателката А. А. Д., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д. 51 - А. Д.“, ЕИК 206373104 е осъдена да заплати на „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 1000 лева – разноски по делото. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение. Иска се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото в полза на „ЛЕНО“ АД адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465, с който се оспорва същата по подробно развитите съображения.

По делото е постъпила и частна жалба от „Лено“ АД, ЕИК 203217465 против Определение № 1836/ 30.04.2025 г., постановено по т. д. № 436/ 2025 г., Софийски градски съд, VI-9 с-в в частта му,с която е искането на този жалбоподател обективирано в молба от 31.03.2025 г. за присъждане на разноски за адвокат над 1000 лева до 4500 лева. В жалбата са развити подробни съображения по отношение на неправилността на определението в обжалваната му част.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение бъде уважено за сумата над 1000лв. до 4500лв.

Въззиваемата по тази частна жалба А. А. Д.,уведомена за същата,не е представила отговор.

1

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред СГС е образувано по искова молба от 05.03.2025 г., с която са предявени искове от А. А. Д., действащ като ЕТ „Д. 51 - А. Д.“, срещу „ЛЕНО“ АД, както следва: 1/ по чл. 38 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП за прогласяване нищожността на договор за заем бизнес кредит № 6924/ 05.02.2021 г., сключен между страните; 2/ по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД вр. чл. 27, ал. 2 ЗКНИП за прогласите нищожността на клаузата oт посочения договор. С определение от 06.03.2025 г. съдът е отхвърлил искане по чл. 389 ГПК, а с разпореждане от същата дата е изпратил исковата молба за отговор. Съобщението до ответника по чл. 131 ГПК е изпратено на 10.03.2025 г. /л. 108/ и връчено на ответника на 21.03.2025 г. На 06.03.2025 г. е постъпило искане от ответника за електронен достъп до делото и такъв е предоставен на негов пълномощник – адвокат Ц. К. . С молба от 12.03.2025 г. е направено изявление за оттегляне на исковете, като производството е прекратено с определение от същата дата, връчено на ответника на 25.03.2025 г. На 25.03.2025 г., в 13,10 ч. е подаден отговор на исковата молба.

Към него са приложени договор за правна защита и платежно нареждане от 25.03.2025 г.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съдът е приел,че такова право ответника не би имал, само ако определението по чл. 232 ГПК му е било връчено преди исковата молба, какъвто не е процесният случай. Според удостовереното в съобщенията, преписът от исковата молба е бил връчен на ответника 4 дни преди датата на връчване на определението за прекратяване. Дължимата грижа, която следва да положи ответникът при организиране на защитата си, не включва проверка за евентуални изявления за оттегляне на иска. Поради това,че производството е прекратено преди подаване на отговора,съдът е приел,че е без значение за основателността на претенцията за разноски. В рамките на тези 4 дни /от получаването на препис от ИМ до получаване на препис от определението за прекратяване/ ответникът е ангажирал защитата си, изготвен е отговор, който е подаден в съда. Съдът е приел,че точният час на получаване на препис от определението по чл. 232 ГПК и дали той предхожда часа на подаване на отговора в случая не е от значение. След като адвокат е ангажиран и е изготвил отговора /без значение в кой точно момент от деня го е подал/, то той има право на възнаграждение и при оттегляне на иска.Съдът е приел,че в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане,а в представения документ е удостоверено заверяване на сметката на адвоката, посочена в договора, със сумата 4500 лева,поради което е доказано заплащането на възнаграждението в претендирания размер. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът е приел,че при извършване на преценката съдът не е обвързан от предвидените в Наредба 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения /предвид практиката на СЕС/, а следва да прецени предпоставките на база фактическата и правна сложност на делото.Съдът е приел,че следва да бъдат намалени разноските за адвокат до 1000 лева, като е съобразил материалния интерес, както и че 2 делото не се отличава с фактическа сложност – фактите, на които се основават претенциите, не са спорни,а по спорните правни въпроси има установена съдебна практика.

При изложената по-горе фактическа обстановка съдът счита следното:

По частната жалба от А. А. Д.

Подържа се в частната жалба,че незаконосъобразно СГС приел,че по делото са ангажирани доказателства,че договорената и наредена сума е получена по сметката на процесуалния представител на ответника.Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която „когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора" и на аналогичната разпоредба на чл. 305 от Търговския закон.

Съдът счита,че становището на жалбоподателката,което е по принцип правилно,не държи сметка за представените по делото доказателства.Видно от представения договор за правни услуги от 25.03.25г. ответното дружество и неговия процесуален представител адв.Ж. са договорили по делото адвокатско възнаграждение в размер на 4 500лв. платимо по посочената банкова сметка.Видно от представеното на лист 129 преводно нареждане ответното дружество е превело по посочената в договора за правна помощ банкова сметка на адв.Ж. 4500лв.Видно от отбелязването за „статус“ върху преводното нареждане е посочено,че „преводът е изпратен успешно с вальор от 25.03.25г.,бордеро 3256653“.С оглед на последното отбелязване съдът счита,че по делото на налице доказателства,че преводът е изпратен по банковата сметка на получателя адв.Ж..Съдът счита,че посоченото отбелязване за „статус“ е достатъчно доказателство,от което може да се направи извод,че преведената сума е постъпила по сметката посочена в преводното нареждане.С оглед на горното съдът счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното ,от жалбоподателката Д.,определение следва да бъде потвърдено.

Съдът счита,че искането на същата жалбоподателка за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно.Въпреки,че по делото не са провеждани съдебни заседания,то видно от отговора на исковата молба,процесуалния представител на ответника е положил усилия за изясняване на спора и е организирал защитата на неговия доверител.Тези усилия са предизвикани от подадената от жалбоподателката искова молба,която впоследствие е оттеглена.Съдът счита,че стойността на положения от адвоката на ответника труд е правилно оценен от съда в обжалваното определение.

По частната жалба от „Лено“ АД

Подържа се в жалбата,че макар и да не е необвързан от разпоредбите на Наредба №1 от 3

09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа при преценката си досежно справедливият размер на разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят по конкретно дело, то съдът следва да прецени дали претендираното възнаграждение отговаря на заложените в Наредбата критерии и на примерните възнаграждения, заложени в същата. В настоящия случай материалният интерес по предявените отрицателни установителни искове, а именно 124 093,90 и в съответствие с чл.

7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1 дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 9 613,76 лв. В случая претендираното по делото адвокатско възнаграждение е в размер над два пъти по-нисък от предвиденото такова, което би било дължимо за процесуално представителство по делото.

Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно,с оглед обема на положения за подготовката на отговора труд.Както правилно е приел СГС в обжалваното определение, касае се за дело,което не се отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност,липса на спор по фактите и е налична непротиворечива съдебна практика,поради което цената на иска в тази връзка е без значение.

С оглед на горното обжалваното определение,в частта обжалвана от този жалбоподател, следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното и по двете жалби обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава изцяло Определение с № 1836 / 30.04.2025г. по т.д. № 20251100900436 по описа за 2025 година TO VI-9 състав на СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4