Решение № 4439 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4439 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330115081 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. П. И., ЕГН ********** против ГОСПОДИНОВИ СТРОЙМАРКЕТ ООД, ЕИК 124708749, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ – да се признае уволнението на ищцата за незаконно и с е отмени Заповед №**** г., с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, да се възстанови ищцата на предишната му работа на длъжността „*******“ в отдел П. и място на работа в гр. ************** и се осъди ответника да заплати обезщетение за оставане без работа след незаконното уволнение на ищеца в размер на 13 140 лева за шест месеца.

В исковата молба се излага, че ищцата е работила при ответника по трудов договор на длъжност „*****", КИД: 4*****, в отдел П. и място на работа в гр. ******. Твърди се, че със Заповед № *******г., връчена на ищцата на 04.07.2024 година трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Сочи, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност /болничен/ в периода от 27.05.2024 година до 03.07.2024 година. Посочено е, 1 ч е работодателят е връчил на ищцата Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на 27.06.2024 година, чрез ЧСИ ******, в периода на ползването на отпуск, поради временна неработоспособност /болничен/.

Излага се, че ищцата е била под предварителна закрила като към момента на връчване на предизвестието нямало разрешение от Инспекцията по труда.

Твърди се, че извършеното съкращаване на щата било фиктивно, доколкото била премахната щатната бройка за длъжността „*****" в отдел П. но бил запазен характера на извършваната работа.

Счита, че работодателят не е извършил подбор на основание чл. 329 от КТ, доколкото длъжността „******" е била заета от други служители в структурните звена в гр. С., гр. Ш. гр. Д., гр. К.а и гр.В., като било извършено съкращаване на щата за длъжността „*****" единствено и само в структурното звено в гр. Пловдив, с което ответникът целил да се прекрати именно трудовия договор с ищцата, а не да съкрати заеманата от същата длъжност, като счита, че е налице злоупотреба с право, недобросъвестност на работодателя в разрез с принципите на чл. 8, ал. 1 от КТ и чл. 21 от Закона за защита от дискриминация. Ангажира доказателства и претендира разноски за платено адв. възнаграждение.

В отговора на исковата молба се излага, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на заеманата длъжност „*******“ в ******в гр. П., като длъжността на ищцата била съкратена със заповед № ******г., трудовите функции на длъжността били премахнати, като длъжността не съществувала като съвкупност от трудови функции, задължения и отговорности.

Посочено е, че ищцата е заемала длъжността ****** в град *******, представляващ най- малкото обособено звено в дружеството по критериите персонал и приходи ( по щатно разписание общата численост е 16 длъжности, от които са заети 10 бройки), като в магазина се продавали, съответно в склада се съхранявали материали за мебелното производство и ламинат и затова нямало нужда от ******.

Останалите обособени звена на дружеството, находящи се в гр. С. гр.

Ш., гр. В., гр. Д. и гр. К. съставлявали големи по площ търговски бази и складове за строителни материали и продукти, с много повече персонал и приходи (общата численост на длъжностите за базата в гр. Ш. е *** за гр. С.2 69, за гр. Д. - 71, за гр. В.- 79). казано е, че длъжностите за ******* в тези бази, макар и да са идентичен код по НКПД, са с различни по същество трудови функции, защото естеството на складираните стоки било специфично - там се разполагали и съхранявали строителни продукти и материали, условията за съхранение и опазване на строителни материали значително се отличавали от това на материали за мебелното производство. Длъжностите *******в тези териториални звена не били идентични, нито сходни по функции и отговорности с тези на заеманата от ищцата длъжност.

Освен това заеманата от ищцата длъжност **************** била единствена такава в обособеното звено, поради което не съществувало задължение за извършване на подбор. Ищцата нито било по-квалифицирана от други служители, нито изпълнявала работата си по-добре.

Със заповед № *****г. на ищцата били наложени дисциплинарни наказания за различни нарушения на трудовата дисциплина и за неизпълнение на възложената работа.

Излага се, че ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ, в уверение на което същата била представила декларация от 27.06.2024г., а отпускът по болест в периода бил до 03.07.2024г., като към 04.07.2024г. датата на издаване и връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нямало основание за закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ.

Счита, че липсва причинна връзка между уволнението на ищ цата и оставането й без работа, доколкото ищецът бил останал без работа не поради незаконното м у уволнение, а по други субективни причини, свързани с нежеланието м у да търси и намери работа до изтичането на 6 месечния период, въпреки голямото търсене на работна ръка в град П.

Настоява, че при изчисляване на брутното трудово възнаграждение, базата при определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ не следва да се включват начислените във фиша на ищцата за месец април 2024г. суми с код ДМС в размер на 115,98 лева и ваучери за храна в размер на 200 лева.

В условията на евентуалност, в случай че искът по чл. 225, ал.1 от КТ бъде уважен се релевира възражение за прихващане с вземането към ищеца за връщане на платените му във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение суми в общ брутен размер на 5589,63 лева, включващи изплатените му суми за обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен 3 годишен отпуск за 2023г. в брутен размер на 764,21 лева, обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. в брутен размер на 1091,72 лева, обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие в брутен размер на 1659, 42 лева и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за оставане без работа в брутен размер на 2074,28 лева (1885,71 лева +188,57 лева), като получени на отпаднало основание. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед на работодателя № ******г., връчена на ищцеа на 4.07.20204г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на длъжността „*****“ в **** в гр. П..

Видно от представената Заповед № *****г., единствената длъжност „*****“ в **** в гр. П. е съкратена. Според представеното щатно разписание /л. 27/ общата численост на **** гр. П. е съставено от 16 длъжности, от които заети са 10, като това обособено структурно звено в дружеството съставлява най-малкото като персонал и приходи. Дружеството притежава и други обособени звена като търговски бази и складове, ситуирани в С. Ш., В., Д. и К., които според представеното щатно разписание са с по-голям персонал.

Следва да бъде посочено, че в посочените по-горе обекти също съществуват длъжностите за ****, но в тези магазини и складове се съхраняват строителни продукти и материали, за разлика от съхраняваните в магазина на ищцата материали за мебелно производство. Когато се съкращава единствена длъжност в съответното териториално звено, макар и да има длъжности със същото наименование, в други обособени звена в други населени места в страната, работодателят не е длъжен да извършва подбор – в тази насока е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 74 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3413/2017 г., III г. о. Работодателят обаче не е длъжен, нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа в различни населени места, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа. В мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГК е казано, че при полагане 4 на труд в различни населени места работодателят не може да упражни правото си подбор, тъй като той не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор по аргумент от чл. 118, ал.

2 и чл. 120 от Кодекса на труда.

С оглед изложеното съдът приема, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор и възражението на ищцата в този смисъл се явява неоснователно.

Неоснователно е виждането на ищцата, че не е налице реално съкращаване в щата, доколкото трудовата функция на съкратената длъжност продължавала да се изпълнява. Съкращаването на щата е реално когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържане на отделна длъжност. Не се установява от данните по делото трудовите задължения на премахнатата длъжност да са прехвърлени в новосъздадена длъжност, такава няма, а се установява, че част от задълженията на началник склад са били поети от останалия персонал в мебелния склад.

На следващо място, не се установява ищцата да се е ползвала от предварителната закрила по смисъла на член 333 КТ, тъй като от представените към исковата молба болнични листове /л. 10 и 11/ се оказва, че ищцата е била в болнични в периода от 27.05.2024 г. до 03.07.2024г., като към 04.07.2024г. – датата на издаване и връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата няма основание за закрила по чл. 333, ал.

1, т. 4 от КТ, защото според член 333, ал. 7 от КТ закрилата по чл. 333, ал. 1, т.

4 КТ е относима към момента на връчване на заповедта за уволнение .

По изложените от ищцата твърдения за дискриминационен подход и злоупотреба с право от работодателя при прекратяване на трудовото й правоотношение.

Злоупотребата с право се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на ищеца, в качеството му на работник, пострадал от уволнението. Вината не се предполага, защото се предполага единствено небрежната вина, а следва да се докаже умисъл с превратно упражняване на работодателска власт с цел – прекратяване на ТПО с ищцата. Интересът на ищеца от доказване на злоупотребата с право е да не бъде допуснато настъпване на правните 5 последици от упражненото право.

Ищцата е изложила твърдения относно това, че работодателят казал, че ще „измете“ всички стари служители и ще назначи нови, а освен това работодателят й не й бил направил предложение да започне работа в новостроящия се *****в гр. П., както сторил това с други служители на дружеството.

По делото са разпитани свидетели на ищцата, които споделят, че били чули как Д. Ф., преди да се извърши уволнението на ищцата казала, че ще бъдат изметени старите служители като на тяхно място ще бъдат назначени нови. Обратно на казаното от тези свидетели, тези на ответника казват обратното, че такова нещо не е казвано. Съдът намира, че и че дори да се приеме, че работещата в дружеството Д. Ф. е направила тези изявления, то това не обвързва дружеството –работодател, доколкото не се установява същата да е била овластена за тези действия от работодателя.

По нататък, съдът намира, че определеното в заповедта за уволнение основание за уволнение -съкращаване в щата – не е свързано с нови и стари служители, а се основава на субективната преценка на работодателя, продиктувана от финансова обосновка. Според изводите в изслушаното заключение на вещото лице С. продажбите на продуктите от **** в П.не покрит извършените разходи за функционирането му, за разлика от останалите обособени структурни звена в другите градове. Вярно е, че със съкращаване на длъжността на ищцата финансовото състояние на това звено ще е отново на загуба, но след прекратяване на правоотношението с ищцата, друг такъв щат не е бил разкрИ.н, като дейността на звеното е продължило с оставащия персонал. Защо работодателят не е закрил всички длъжности в мебелния склад, а е съкратил само заеманата от ищцата длъжност, е преценка по целесъобразност на работодателя, който е преценил, че няма необходимост от тази длъжност, като трудовите функци на закритата длъжност могат да бъдат изпълнявани от останалите служители, като тази преценка е негово суверенно право и съдът няма правото да го преценява.