Решение № 3400 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3400 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110203257 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. А. С. (чрез процесуален представител) срещу НП № 24-4332-027257 от 12.11.2024 г., издадено от Г.В.Б., началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателката за нарушеН. на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (пункт 1 от постановлението) и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт 2 от постановлението) на основание съответно чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказаН. глоба в размер на 20 лева (по пункт 1) и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец (по пункт 2). От страна на жалбоподателката се иска отмяна на НП и присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като се излагат редица конкретни доводи за нарушаване на процесуалН. и материалН. закон.

Наказващият орган чрез процесуален представител с писмено становище (възражение срещу жалбата, имащо – съгласно служебно известното на съда – бланков характер) претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, излагайки конкретни доводи за доказаност на претендираните административни нарушеН., респективно за процесуална и материална законосъобразност на НП.

От показаН.та на разпитаН. в съдебно заседание свидетел и отчасти (виж по-долу!) от писмените доказателствени материали (приобщените такива въз основа на определеН. с правно основание съответно чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП, респективно оправомощаването на конкретН. наказващ орган за издаване на НП по ЗДвП, с писмена заповед на министъра на вътрешните работи към датите на съставяне/издаване съответно на процесните АУАН и НП, както и освен това, че срещу жалбоподателката (родена през 2000 г.) към процесната дата 29.06.2024 г. нямало нито едно влязло в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР - еднозначно се установява, че по времето и на мястото, посочени в НП, въззивничката С. е управлявала посочеН. също там неин собствен 1 автомобил, като е навлязла в съседна пътна лента (вдясно), при което нейН.т автомобил се е ударил в намиращия се във въпросната съседна лента лек автомобил марка „,,***''“, също посочен в процесното НП, в резултат на който удар е била механично увредена задната лява част на автомобила марка „,,***''“ (пазарната стойност за възстановяване на щетата била приблизително 100 лева и при всяко положение значително под 5000 лева), като след удара С. изобщо не спряла, а продължила движението си, отдалечавайки се от мястото на произшествието.

Декларираното от страна на жалбоподателката по преписката в смисъл, че тя не е участвала в подобно произшествие не следва да бъде кредитирано. Така изложеното изхожда от заинтересовано от изхода на производството лице. На практика заинтересован от изхода на производството е и св. С., но следва да се има предвид, че неговите показаН., респективно изложеното в писмената му декларация по преписката, са логични, подробни и не съдържат признаци на недобросъвестност. Липсва и логика в това г-н С. да сътвори една своеобразна конспирация предвид много сериозН. риск тя да бъде разкрита (например ако органите на МВР скоро след подадеН. сигнал до тях спрат за проверка сочеН. като напуснал местопроизшествието автомобил и установят, че по него липсват съответстващи следи от удара, твърдян от свидетеля). Така се стига до извода, че показаН.та на св. С. и неговата декларация по преписката подлежат на кредитиране по въпросите, по които е налице противоречие с декларираното от С. по преписката.

За сметка на показаН.та на св. С. в съдебно заседание в частта относно това видял ли е последН.т водача на другия автомобил вяра следва да се даде – за сметка на тях – на получената също от г-н С. по преписката по същия въпрос информация, препредадена в докладната записка на младши автоконтрольор И.И., в смисъл, че визираН.т друг автомобил, напуснал местопроизшествието, е бил управляван от млада жена.

От фактическа страна извод в смисъл, че ударът между двата автомобила е бил причинен от загубен от страна на въззивничката контрол върху управляваното от нея превозно средство определено не може да бъде направен (например за някакво поднасяне и други подобни).

В наказателното производство (съобрази и чл. 84 от ЗАНН!) доказателствата, за разлика от доказателствените средства, не са ограничен кръг. Поради това, доколкото липсва и задължителна съдебна практика в противН. смисъл, изхождайки и от принципа по чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът не следва да изключва нито една от наличните по преписката докладни записки от кръга на доказателствените материали, включително доколкото по този начин не се стига в конкретН. случай до заобикаляне на процесуалН. закон.

Имайки предвид изложеното преди малко досежно установяващото се от фактическа страна, нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП липсва. С оглед това, което е релевирано като факти в АУАН и НП, липсва възможност в тази връзка за процедиране по реда на чл. 63, ал.

7, т. 1 от ЗАНН, включително чрез прилагане на съобщената като възможна в съдебно заседание с оглед евентуално преквалифициране разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото всяко евентуално преквалифициране (имайки предвид това, което съдът установява от фактическа страна по въпроса за механизма на настъпване на произшествието) би било неразривно свързано с внасяне на съществени нови факти, по които въззивничката не се е защитавала (съдът приема наличието на такива факти, но от тях не следва извод за виновност на С. именно предвид извличащата се еднозначно от чл. 63, ал.

7, т. 1 от ЗАНН забрана за съществено изменение на обстоятелствата на административното нарушение при евентуалното изменение на НП). Поради така изложеното НП следва да бъде отменено в частта по първия му пункт на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. Безпредметно е при това положение да се обсъждат останалите въпроси, които иначе биха били релевантни във връзка с обжалването на тази 2 част от постановлението.

Компетентността на актосъставителя и наказващия орган, включително местната такава, в случая се основава съответно на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 189, ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съобразявайки и съответната приложена като копие заповед на министъра на вътрешните работи.

Описанието на административното нарушение по втория пункт съответно от АУАН и НП е напълно достатъчно, за да даде възможност за упражняване на процесуалното право на защита по същество. Самата фактическа обстановка по АУАН и НП в тази връзка не предполага някаква сериозна сложност. Независимо от това какво друго е описано в АУАН и НП, там при всяко положение е посочено съответното неспиране от страна на нарушителката след произшествието, което неспиране отговаря на нарушаване на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Действително при издаване на НП не е съобразена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, но нарушението на процесуалните правила при всяко положение не е съществено, доколкото – както ще бъде посочено по-долу – така или иначе съдът намира, че на въззивничката се следва най-лекото предвидено в закона (в приложимата съгласно чл. 3 от ЗАНН редакция – виж и по-долу!) наказание за нарушението по втория пункт от обжалваното постановление, а не се касае и за непълнота досежно съставомерните обстоятелства.

Липсва законово изискване в съдържанието на НП да се излагат мотиви конкретно за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН (както например и за липса на хипотеза по чл. 13 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и много други).

С оглед отбелязването в процесН. АУАН на съответните докладна записка и преписка и препращане в НП към АУАН, то липсата в постановлението на реквизита по чл. 57, ал. 1, т.

5, предложение последно от ЗАНН също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

В процесН. АУАН изрично е отбелязано съставянето на същия въз основа на конкретна преписка, по която при всяко положение е налице поне един официален документ по смисъла на чл. 40, ал. 4 вр. чл. 85 от ЗАНН вр. чл. 93, т. 5 от НК, а именно протокол за ПТП, но е вярно, че при всяко положение по тази преписка липсват такива официални документи, само въз основа на които да може да се изградят изводите от фактическа страна, намерили място в АУАН; например изводът за това кой е бил конкретН.т водач на автомобила марка „,,***''“ следва косвено, но еднозначно, от декларацията от самата М. С.

(съпоставена с останалите материали по съответната преписка). Налице е в тази връзка нарушение на уредбата по чл. 40 от ЗАНН, но така коментираното нарушение при съставянето на акта попада в хипотеза по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН касателно обстоятелствата, които съдът приема за установени и които в крайна сметка обуславят търсенето на административно-наказателна отговорност от въззивничката по втория пункт на постановлението.

Изобщо, липсват такива нарушеН. на процесуалните правила, допуснати в предсъдебната (същинската) фаза на административно-наказателното производство, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Независимо от това дали изобщо въззивничката е възприела признаците на ПТП (каквото има по смисъла на пар. 6, т. 30 от ДР към ЗДвП и липсва каквото и да било логическо основание за съмнение, че обвинението включва при всяко положение наличието на някакви материални щети, породени пряко от съответН. инцидент), същата е могла и е била длъжна да ги възприеме, изводимо от чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, поради което при всяко положение е налице най-малкото форма на вина непредпазливост (съобрази чл. 7 от ЗАНН 3 вр. чл. 11 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН!). С. изобщо не е спряла (за да установи какви са последиците от произшествието), поради което материалН.т закон по пункт 2 от НП досежно изводите за наличие на административно нарушение и на основание за наказване (тук не става въпрос за съответН. размер на санкцията) е приложен правилно.

ВизираН.т в жалбата тримесечен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН (който съгласно задължителната тълкувателна съдебна практика се явява давностен, а не преклузивен) започва да тече от откриване на нарушителя и това в процесната хипотеза се е случило едва след депозирането на декларация от страна на С., а тази декларация, анализирайки цялостното съдържание на материалите по изпратената на съда преписка, включително имайки предвид приложените писмо до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич и докладна записка до началника на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, не е била депозирана преди 09.07.2024 г., а АУАН е съставен на 08.10.2024 г. До момента на декларирането известен е бил само автомобилът марка „,,***''“, между който автомобил и автомобила марка „,,***''“ е настъпил съответН.т сблъсък, респективно бил е известен неговият (на автомобила „,,***''“) регистриран собственик, но не и конкретН.т водач.

Случаят при всяко положение не се отличава така от обикновените случаи на извършване на нарушение от съответН. вид, че да е налице хипотеза на маловажност по чл.

28 от ЗАНН по втория пункт на НП (съобрази и пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН!).

С оглед уредбата по чл. 3 от ЗАНН приложима за нарушението по втория пункт от НП се явява редакцията на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която е била в сила към датата на извършване на нарушението, а не последвалата редакция на същата разпоредба. Отделно, имайки предвид изложеното по-горе досежно стойността на причиненото увреждане при процесното ПТП и данните за съответната липса на предходни влезли в сила НП (виж погоре!), от гледна точка на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН се следва – включително при отчитане на обстоятелството (в имуществен аспект), че М. С. е притежавала към процесната дата лек автомобил - налагане на най-лекото предвидено в закона наказание за нарушението по втория пункт от НП съгласно редакцията на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която е била в сила към 29.06.2024 г., т. е. глоба не в размер на 100 лева, а на 50 лева, което при превалутирането съгласно уредбата по ЗВЕРБ се явява 25,56 евро; лишаването от право по пункт 2 от НП е за минималН. законов срок, в който вид и размер наказанието е и напълно пропорционално на нарушението, респективно този размер не следва да бъде намаляван. С други думи, НП подлежи на съответното изменение в частта по неговия пункт 2 на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, като бъде намален размерът на административното наказание глоба от 100 лева на 25,56 евро (без да се намалява размерът и на административното наказание лишаване от право).