Присъда № 111 от 16.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 879/2025
- Вид
- Присъда № 111
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Теодора Шишкова
Други актове по делото
- Определение № 1075 от 17.06.2026 · Теодора Шишкова
- Определение № 1076 от 17.06.2026 · Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.197, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 144, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 111, постановена на 16.04.2026г. по н.ч.х.д. № 879 по описа на Районен съд – В. за 2025г.:
Частният тъжител Т. К. Т. е депозирал в деловодството на ВРС тъжба срещу подсъдимия И. Н. А. с оглед извършени от него престъпления наказуеми по чл. 144, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 146, ал.1 НК, а именно за това, че на 10.09.2024г. в гр.
В. се заканил с престъпление против личността на Т. – причиняване на телесна повреда и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, както и за това, че на 10.09.2024г. в гр. В., публично, в приложение „Вайбър“ в присъствието на Т. Т. казал нещо унизително за честта и достойнството му, отправяйки обидни думи и изрази.
В съдебно заседание частният тъжител Т. чрез надлежно упълномощения си процесуален представител поддържа възведените обвинения, като посочва, че вината на подс. А. е доказана в производството от обективна и субективна страна от всички събрани писмени и гласни доказателства. Моли съда да даде вяра на свидетелите на обвинението, които установяват с категоричност извършените деяния по време, място и начин на извършване и обратно да не кредитира тези на свидетелите на защитата, доколкото същите не се подкрепят от други събрани по делото доказателства и на следващо място са били дадени след запознаване с писмените доказателства в настоящото производство. Наред с това, сочи, че видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза тъжителят действително изпитва страх за здравето си, като никакво отношение по делото няма обстоятелството дали тъжителят се разбира и дали е имал конфликти с други служители на работното си място в това число и с подсъдимия като нищо не е от естество да оправдае извършените спрямо личността му посегатеслтва. Поради изложеното пледира за постановяване на осъдителна присъда и по двете повдигнати обвинения, както и за присъждане на обезщетения за претърпените вреди в пълния предявен размер, в това число и за присъждане на сторените от тъжителя разноски.
Защитникът на подсъдимия на свой ред пледира за оправдателна присъда като изразява становище, че по делото несъмнено са налице две групи гласни доказателства – едната установяваща обвинителната теза и другата, установяващи защитната такава. По отношение на първата група, включваща показанията на съпругата на тъжителя Т., която е очевидно в изключителна степен заинтересована от крайния изход на производството, то същите не следва да се възприемат от съда безкритично. Що се отнася до показанията на св.
Светослав П. същият добросъвестно разказва за възникналия конфликт между Т. и А. във вайбър групата, но и заявява, че знае за конфликти на Т. и с други колеги, за обстоятелството, че същият е пускал доноси срещу тях, снимал ги е на работното им място и в това число му е известно, че в деня следващ процесния конфликт подс. А. не е бил агресивен. Отделно от това счита, че св. Л. и Н. са изложили показанията си съвсем добросъвестно като преди заседанието са си послужили единствено с бележки – съдържанието на представения чат, което според защитата е непълно (доколкото от него отсъстват реплики на Т.), което се потвърждава от показанията на свидетелите и от казаното от вещото лице И. К., който е заявил,че не е могъл да изследва дали са били изтрити съобщения от самото приложение доколкото в телефона е разполагал с екранни снимки на чата, а в самото приложение е възможно да бъде изтрито съобщение, за което да не останат следи в приложението. Наред с изложеното, моли съда да съобрази показанията на св. Д. М., който е бил ръководител и на двете страни в процеса и който на свой ред добросъвестно заявява (без да помни точното им съдържание), че провокации ( и по-специално обиди) от страна на Т. в общия чат е имало спрямо подсъдимия. Досежно престъплението по чл. 144, ал.1 НК посочва, че с поведението си тъжителят не е доказал изпитването на основателен страх от А., като констатираните от вещото лице по изготвената СПЕ негативни емоции са нормални предвид създадената ситуация, но не е установено със сигурност дали се дължат 1 само и единствено на нея. Що се отнася до деянието по чл. 146 НК намира, без да отрича същото, че по делото е доказано, че тъжителят е отвърнал незабавно на отправените му обиди с други такива, а в случай, че съдът не приеме това за доказано, то очевидно с поведението си тъжителят е допринесъл за извършване на това престъпление спрямо личността му, което обстоятелство би следвало да рефлектира върху размера на обезщетението, което съдът следва да присъди. Предвид изложеното се моли за оправдателна присъда, в условията на евентуалност за минимално наказание и редуциране на гр.иск в минимален размер. На свой ред моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Подс. И. Н. А., редовно уведомен, се явява лично и посочва, че е съгласен с казаното от неговия защитник, като на основание чл. 297 НПК моли съда да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. Н. А. е роден на ***г. в гр. В., живее в с. С. О., ул. „П.“ № *, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работи като ел.монтьор в ЕРП – Север, неосъждан, с ЕГН: **********.
Частния тъжител Т. К. Т. и подсъдимия И. Н. А. били колеги ел.монтьори в „ЕРПСевер“ АД, отдел „Извънградски-север“, в „мрежови измервателен район -7“ (МИР - 7).
Двамата не били в близки отношения, като между тях съществувало негативно отношение (преимуществено от страна на Т.), който бил местен на няколко пъти в рамките на дружеството, в което работел поради негативни взаимоотношения с негови колеги и твърдения, че същият се държи арогантно и на моменти агресивно със свои колеги, следи ги дали изпълняват изискванията на трудовата дисциплина и в случай че констатира пропуски ги докладва на преките началници.
Във връзка с работата в МИР – 7 и установената необходимост от бърз служебен контакт била създадена група в приложението „Вайбър“ с наименование МИР-7, в която Т. и А. били включени.
В групата МИР-7 били общо 16 човека, служители в този район заедно с тъжителя и подсъдимия, сред които били и св. Д. Й. М. (D. M.)- Отговорник МИР-7; св. Л. Д. Л.; св.
М.А. Н. и св. Св. В. П. и др.
Посочената група била ползвана за служебни цели, но на датата 10.09.2024г. в 20:01 часа подсъдимият И. Н. А. (I. N.) публикувал линк с клип с развлекателно съдържание, който нямал нищо общо с целта на самата група.
Подразнен от това обстоятелство, в 20:04ч. тъжителят Т. му предложил да направи друга група и в нея да публикува подобни клипове или информация, която е извън служебна такава.
Почти незабавно след това и предвид обстоятелството, че бил употребил алкохол в 20:05ч. подсъдимия отправил към тъжителя израза ,,Аве, ей тапунгер, защо пак не напуснеш“, на което тъжителя написал на отговорника на групата – св. М. да вземе отношение каквото той се опитал да стори, но тъй като подсъдимия бил улеснен от употребения алкохол и очевидно повлиян от нагативните отношения които съществували между него и Т., тези опити се оказали неуспешни.
На въпрос на тъжителя „как си позволяваш такова нещо“ последвали изявления на А. в следната насока: „Малоумнико.. Я тихо “, „Педалче тъпо... тихо казах“, „... млъквай.... тъпак..“, „малоумнико... аре напускай...“, „глупак...“, „Аве ей смешник...“, „А ти ако напуснеш енергото и започнеш нова работа ще те търпят най-много до обед и ще те уволнят без да вземеш пари защото си свикнал да лижеш задници... щото си тъп“, „…щото си путка яен“, „и си мислиш че си най-добрия но си най глупавия“, „ щото знаят колко си глупав...“ „ ей боклук тъп“, „Тъпунгерчо“, „боклук долен“, „Майка ти глупава да еба“.
2
Освен тези реплики отправени от подсъдимия през цялото време тъжителят не се опитвал сам да преустанови конфликта, а според св. М. провокирал А. (като непрекъснато настоявал и отговорника да вземе мерки), който наред с изложеното не спирал да пише изрази като „Ще те гипсирам целия", „Не пиши нищо... Щото ще ти разбия тъпата глава“ , “тихо щото ще ти разбия тъпата глава" , „Тихо ти казах млъквай...щото като те видя ще си гипсиран" , „ но теб ще ти разбия главата плешива ", „ защото и в Аспарухово ще ядеш бой и в Долен " , „ може да ме уволнят, но точно на теб аз ще ти разбия главата “, „ ще ти натроша тъпата глава “, „ обаче един шамар ще идеш от мен... обещавам ти... един хубав шамар където дясното тихо... ще се чувам тъннннн... така няколко дни" , „и го имай предвид тоя шамар" , „ ще си получи шамара който съм му обещал" , „Тебе ще те нашамаря много женското“ , „И да ме махнат, ще те бия", „просто главата ти ще стане като кошер" , „ но още един шамар ще ядеш... обещал съм ти" , „ Лека нощ ти желая любов моя подготви се за шамарите който те очакват... утре сутринта я аспарухово ще те посрещна преди да тръгнеш с колата от мир 5... миличко бъди с каска, аз на теб ще ти разкажа играта... “ Тогава се намесил и отговорника Д. М. (D. M.) да се опита, да прекрати излиянията на подсъдимия като му написал да се успокои, но подсъдимия отново не спрял и написал спрямо тъжителя „ ...Аз отдавна търпя и ще си получи шамара който съм му обещал...“. Св.
М. с отправено съобщение към подсъдимия в 20:41 часа и последващи такива, отново го помолил да се спре, вече с по-втвърден тон и да не го ядосва понеже денят бил тежък и имал нужда от почивка, след което написал текст, с който изложил вижданията си като ръководител и това, че е не правилно подобно отношение, като след известно време А. все пак преустановил писанията си.
Свидетели на общия чат във Вайбър групата на МИР-7 станали всички служители заедно с тъжителя и подсъдимия, както и съпругата на тъжителя – св. С. Т. Т.а, която била заедно с него в дома им.
Впоследствие тъжителя не се почувствал добре и се наложило да ползва болничен, като наред с това взел решение да депозира жалба за изложените изрази пред работодателя си, като наред с това сигнализирал и Районна прокуратура - В. с жалба с вх. № 13482/2024г. като приложил и снимки от чатовете към същата.
След извършената проверка по реда на ЗМВР и ЗСВ, при която подсъдимия в неговото обяснение си признал за изреченото в групата, както и бил предупреден писмено с протокол по реда на ЗМВР, прокуратурата с постановление № 13482/2024г. от дата 30.10.2024г. постановила отказ да се образува ДП.
Това постановление на ВРП било обжалвано от тъжителя и с постановление № 34/2025г. от 07.01.2025г. на Окръжна прокуратура - В. същото било потвърдено, като отново било посочено, че по казуса са налице данни за деяние от частен характер.
Постановленията били обжалвани от тъжителя пред съда, като с Определение с peг.
№ 138/29.01.2025г. по ЧНД № 365/2025г. на Районен Съд-В., влязло в законна сила на 29.01.2025г. същите били потвърдени, а в мотивите на съдебния акт отново се сочи, че са налице данни за деяние от частен характер.
В хода на проведеното съдебно следствие по делото е назначена съдебно-техническа експертиза на мобилно устройство, предоставено от частния тъжител, видно от заключението на която при извличане на комуникацията от приложението „Вайбър“ са установени два броя чатове в групата „МИР-7“ между вписаният профил „Т. Т.“ +*** и “I.
N.”+***, които при сравнение с намиращите се в материалите по делото снимки (л.23-58 вкл.) са автентични, без следи от преправки по същите, като при разпита си в съдебно заседание вещото лице уточни, че поради проблем с телефона е ползвал единствено екранни снимки, които единствено е могъл да извлече, като при техния анализ не са установени изтрити съобщения.
3
Наред с посоченото, от заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза съдът установи, че тъжителят е психично здрав, като инцидентът предмет на разглеждане в производството е оказал влияние върху психичното и психологичното състояние на него и на неговите близки, като при него е довел в известна степен по заявеното от него до разстройство в адаптацията – генерализирана тревожност.
Видно от представените в производството писмени доказателства по отношение на подс. А. от страна на работодателя е проведено дисциплинарно производство по повод поведението му в общата работна група, приключило с влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, като наложеното наказание е понастоящем изтекло на 10.10.2025г., съгл. чл.197, ал.1 КТ.
Разпечатката съдържа 32 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2a8765b6-5e2f-4f33-99ae-f1f7728e5aad