Решение № 687 от 16.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100603687 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 31.01.2024 г. по НЧХД № 8512 / 2023 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав, е признал подсъдимата Р. Б. Н. за невиновна и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпления по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.146 от НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител К. Б. Й., която чрез нейният повереник – адв. Ж. Ж., в законния срок, е депозирала въззивна жалба и допълнение към нея, против първоинстанционния съдебен акт. В жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановената присъда. Твърди се, че по делото не са преценени събраните доказателства за това подсъдимият да е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Иска се присъдата да бъде отменена в цялост, като подсъдимото лице бъде признато за виновно.

В разпоредително заседание на 08.07.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и / или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и / или 1 веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В откритото заседание пред втората инстанция, повереникът на частния тъжител К. Б. Й., адв. Ж. Ж. поддържа въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея, ведно с мотивите, изложени в тях. Моли за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за виновно по вмененото му с тъжбата престъпление. Претендира за присъждането на разноски за оказана правна помощ пред Софийски районен съд и във въззивното производство.

Защитникът на подсъдимото лице Р. Б. Н., адв. Н. К. поддържа депозираните писмени възражения срещу въззивната жалба и моли настоящия съдебен състав да потвърди присъдата на Софийски районен съд.

Вторият защитник на подсъдимото лице Р. Б. Н., адв. Л. Х. се присъединява към изложеното от адв. К. и моли първоинстанционната присъда на Софийски районен съд да бъде потвърдена.

Подсъдимото лице Р. Б. Н. се присъединява към изложеното от нейните защитници. В дадена последна дума, подсъдимата моли да бъде потвърдена постановената от първата инстанция присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимото лице Р. Б. Н. не е извършило престъплението, за което е било обвинено.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства, а именно въз основа на 2 събраните в съдебното производство доказателства и доказателствени средства - електронно съобщение от тъжителката до участниците в проекта от дата 16.12.2022 г., отговор електронно съобщение от подсъдимата от дата 19.12.2022 г., гласните доказателствени средства - обяснения на подсъдимата и др. приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха приобщени нови доказателства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи единствено на база доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.

От една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, които да доведат до промяна па приетата за установена от контролирания съд фактическа обстановка, а от друга, такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените източници, извършен от въззивния съд. Поради това настоящата инстанция напълно възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на доказателствената съвкупност по делото сочи на следното :

Подсъдимото лице Р. Б. Н. е родена на ******* г. в гр. София. Същата е неосъждана, професор в Нов български университет, департамент “Право”.

Частният тъжител К. Б. Й. също била преподавател като доцент в Нов български университет, департамент “Право”. Тя била определена за ръководител от името на Нов български университет на Проект “Засилване на националния капацитет за ефективно изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека”. Проектът навлизал във втора фаза и следвало да се изработи докторска програма “Права на човека”.

На 16.12.2022 г., в 15.38 часа, частната тъжителка К. Б. Й. изпратила електронно съобщение до участниците в проекта, вкл. подсъдимата ( л.22 от делото на Pайонен съд – гр. Плевен ), в което поискала в спешен порядък до края на година да изпратят концепцията си за програмата, посочена по - горе, следващи стъпки за разработването й и прогнозни срокове.

На 19.12.2022 г., в отговор на електронното съобщение на частната тъжителка, частната тъжителка К. Й. получила от подсъдимата Р. Н. електронно съобщение от електронен адрес ( имейл ) ***********

Освен тъжителката, останалите адресати на съобщението били колегите на страните по делото : проф. д-р В.В. ( *********), доц. д-р Г.С. ( ********** ), доц. д-р Д.Т. ( ********* ), доц. д-р Д.М. ( ************ ), доц. д-р С.Ц. (***********) и гл. ас. д-р Е.Н. (**********), с копие до секретарката на департамента Ц.Т. ( ********, озаглавен “Последващи коригиращи действия”.

В това изпратено електронно писмо ( л.23 - л.24 от делото на Pайонен съд – гр. Плевен ), се 3 съдържали следните изрази : “Какво се изисква конкретно от мен по който и да е проект, се определя по един по - различен начин, който очевидно не е достъпен като компетентност на този етап на доц. Й..“; “Доц. Й. е надценила собствената си компетентност, като е поела такава отговорна задача - не само да участва, а да ръководи проект.“; “Доц. Й. е знаела по малко от студентите на държавните изпити по публичноправни науки, когато е участвала като член на изпитни комисии ( този въпрос е включен в конспекта ), с което си обяснявам отворения през цялото време на изпитите лаптоп.“; “Издаването на заповеди доц. Й. в този стил може да си позволи ЕДИНСТВЕНО у дома. И без това се посрами достатъчно миналата седмица със самопризнанията относно ЗИНЗС, та не е необходимо да ни натрапва образа си на началник на водопад.“; “От имейла на доц. Й. разбирам, че тя си представя ръководството на проект като техническото оформяне на някакви писма до Министерството на правосъдието. Членовете на комисията нямаме нужда от коректорка. Прилично грамотни университетски преподаватели сме. В този смисъл ще изискам от нея да вложи повече усилия и да осъществи очаквания координационен аспект на нейната функция, вместо да ни издава невнятни заповеди“; “Липсата на елементарни комуникационни умения на ръководителя на проекта“.

На 15.06.2023 г. К. Б. Й. подала частна тъжба пред Районен съд – гр. Плевен. Впоследствие делото било изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, като същото е образувано като НЧХД № 8512 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд.

По делото ангажираните писмени доказателства изясняват фактическите обстоятелства относно публикуваните в имейла твърдени унизителни за честта и достойнството обстоятелства за частния тъжител. В хода на съдебното следствие е установено, че електронното съобщение, изпратено от електронен адрес ( имейл ) [email protected], е било извършено от Р. Н., за което подсъдимата не отрича, като в допълнение изрично посочва, че е негов автор. Последната сочи също така, че е изпратила електронното писмо, както до тъжителката К. Й., така и до проф. В.В., доц. Г.С., доц. Д.Т., доц. Д.М., доц. С.Ц. и гл. ас.

Е.Н..

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от частната тъжба рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Без да бъдат преповтаряни изводите на Софийски районен съд, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :

Правилно Софийски районен съд е кредитирал в цялост обясненията на подсъдимото лице, доколкото същите се явяват непротиворечиви, последователни, житейски логични и кореспондират с електронните съобщения, посочени по - горе. Въззивния съд не констатира 4 наличие на противоречия, било то вътрешни или такива с останалата доказателствена съвкупност, поради което споделя решението на контролирания съд да ги кредитира изцяло.

Правилно първостепенния съд е кредитирал и останалия доказателствен материал по делото, а именно писмени доказателства – компютърно - информационни данни - споделени електронни писма в интернет пространството и др. приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си подсъдимото лице Р. Б. Н. не е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.146 от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за нуждите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, с която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, в която се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимото лице Р.