Решение № 483 от 08.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. П., 08.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря М.М.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101340 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ.

Предявени са обективно съединени искове от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, срещу Л. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, вр. чл.153 от ЗЕ, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 110.37 лева, от които сумата в размер на 89.75 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.10.2018 г. до м.01.2019 г., сумата от 20.62 лева - законна лихва за забава за периода от 01.10.2019 г. до 05.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 20917 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.07.202 г., по ч. гр.д. № 37517/2022 г. на СРС.

С исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ищеца, като с определение № 1011 от 24.03.2023 г. на основание чл.219 от ГПК, съдът е конституирал „***“ ЕООД ,като трето лице – помагач на страната на ищеца.

В законоустановения срок ответникът Л. С. Г. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по основание и размер. В отговора твърди, че процесния топлоснабден имот бил продаден на 16.01.2019 г., и всички дължими суми към ищцовото дружество били заплатени. В тази връзка твърди, че след датата на продажбата на 1 имота, не се легитимира като собственик на имота, и няма качеството потребител. Твърди, че преди датата на продажбата също няма качеството потребител, тъй като процесния имот бил отдаден под наем, като наемателят имал задължението да открие партида при ищеца на негово име, и да заплаща доставената топлоенергия. Твърди, че не е подавала заявление с искане за откриване на партида на нейно име. В отговора противопоставя възражение за погасяване по давност на процесните суми. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. от ю.к. И., заявяват становище, че поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „***“ ЕООД в съдебно заседание не се представляват и не вземат становище по иска.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 20917 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.07.202 г., по ч. гр.д. № 37517/2022 г. на СРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността на иска:

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна 2 енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и 3 приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27, ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

В настоящия случай от приложения и неоспорен от страните нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение, се установява, че ответницата на 13.09.2013 г. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.

***, представляващ „***“,за което няма спор между страните. В тази връзка ответницата твърди, че не е подавала заявление с искане за откриване на партида на нейно име, като твърди, че през процесния период топлоснабденият недвижим имот бил отдаден под наем, но не е представила доказателства, от които да може да се установи, че в действителност през процесния период топлоснабдения имот е бил отдаден под наем, като наемателят е имал задължението да открие партида при ищеца. По делото няма доказателства в процесния период собствения на ответника топлоснабден недвижим имот да е бил отчуждаван или пък да е бил предоставен за ползване на друго лице. В тази връзка процесният период за който ищеца претендира процесните вземания е от м.10.2018 г. до м.01.2019 г., а видно от приложения нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 15.01.2019 г., ответницата на посочената в нотариалния акт дата е продала собствеността върху процесната „***“, което е след исковия период, поради което и не се отразява за изводите на съда, че през процесния период ответницата е била собственост на процесния топлоснабден имот. Предвид изложеното и следва да се приеме за доказано, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период.

В горния смисъл ответникът се явява клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, а съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-П.”АД.

Съгласно чл.39, ал.3 от Общите условия купувачите са длъжни да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З. изчисленото нетното количество топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи в абонатната станция, е подавано ежемесечно към фирмата за дялово разпределение за определяне на 4 дяловете между собствениците на имоти в СЕС. Вещото лице е установило, че през процесният период е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ прогнозно, като в процесния топлоснабден имот е монтиран уред за измерване разхода на топла вода - 1 бр. водомер. Отчетеният разход, след провеждане на годишният отчет от фирмата за дялово разпределение е преизчисляван и след определяне топло - съдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди и изчислена левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, което е отразено в индивидуалните годишни изравнителни сметки. От приетото заключение на вещото лице се установява, че в имота всички отоплителни тела са налични.