Решение № 363 от 18.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000334 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№12975/18.10.2023г. от С. И.

М. и З. М. М. против Решение № 303 от 12.09.2023 г., постановено по № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателите за осъждане на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, гр.С., бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на С. И. М., ЕГН ********** и З. М.

М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.Ч., ул. „В.Л.“ № 10, обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на сина им И.С. М., настъпила в резултат на ПТП от 17.10.2021 г., за разликата над сумата от по 108 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки от тях, до претендираните по 180 000 лева, частични от 220 000 лева за всеки от ищците, както и за разликата над сумата от 882,36 лева обезщетение за имуществени вреди общо за двамата ищците, до претендираните 1 470,60 лева общо за двамата.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, за което са 1 изложени конкретни доводи.

Формулиран е петитум да се отмени частично Решение № 303 от 12.09.2023 г., постановено по т.д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З. и да се постановите друго такова, с което да бъдат уважени предявените от ищците С.

И. М. и З. М. М. искове за сумите от по 180 000 лв., частични искове от по 220 000 лв., т.е за още по 72 000 лв. за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, причинени в резултат на ПТП от 17.10.2021 г., при което загинал техния син И.С. М., ведно със законната лихва от върху главницата от 01.11.2021 г. до окончателното плащане, както и да се присъди общо на двамата ищци сумата в размер от 1 470.60 лв., т.е. още 588.24 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от върху главницата от 01.11.2021 г. до окончателното плащане.

В законния срок, от ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е подаден отговор на жалбата с вх.№15211/04.12.2023г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно и законосъобразно.

От ответника ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е подадена в срок въззивна жалба с вх.№13603/02.05.2024г., в която се посочва, че се обжалва изцяло Решение № 303 от 12.09.2023 г., постановено по № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., за което са изложени конкретни съображения. Иска се да се отмени решението на първоинстанционния съд в неговата цялост, като неправилно и необосновано, като вместо него да се постановите решение, с което да се отхвърлят предявените от ищците искове, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на претендираните обезщетения и съответните размери на присъдените съдебни разноски, като бъдат отчетени доказаните възражения за съпричиняване и прекомерност.

В законния срок, от ищците е подаден отговор по въззивната жалба на ответника, с който същата се оспорва като неоснователна по изложени в отговора съображения, като се предлага същата да бъде оставена без уважение. Оспорват се направените доказателствени искания като се поддържа липса на предпоставки за допускането им.

От ищците е подадена и частна жалба с вх.№2076/13.02.2024г. против 2

Определение № 30/ 10.01.2024 г. по т. д. № 83/ 2022 г. по описа на ОС - С.З., с което се оставя без уважение молба вх.№ 13131/20.10.2023г. от адв. П. К., САК - пълномощник на ищците С. И. М. и З. М. М., с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменени на Решение №303 от 12.09.2023 г., постановено по № 83 от 2022 г. по описа на ОС - С.З., в частта на разноските, относно определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита на ищците С. И. М. и З. М. М.. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде уважена молбата по чл.248 ГПК и бъде осъдено ответното дружество - ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД да заплати на адв.К. сумата още 8169.60 лв адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищците пред първа инстанция.

В законния срок, от ответника не е подаден отговор по частната жалба.

Третото лице помагач Д. Д. Г., привлечен на страната на ответника, не взема становище по жалбите.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, прие следното:

Ищците С. И. М. и З. М. М. са предявили искове с правна квалификация по чл.423 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД да заплати на всеки от тях обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания, претърпени в резултат на смъртта на сина им И.С. М., настъпила на 29.10.2021г. в гр.С.З., в резултат на получени от същия телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие (ПТП), осъществено на 17.10.2021 г., около 20:20 ч. на път 608, км. 30, общ. Ст. З., причинено по вина на Д. Д. Г., като водач на л.а. марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ...., собственост на К.С.Д., за който към този момент е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, в размер на по 180 000 лева за всеки от ищците, частично от 220 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди общо на двамата ищци в размер на 1470.60 лв., настъпили във връзка с извършени от ищците разходи за проведеното лечение на починалия им син.

В жалбата на ответника застраховател се съдържат възражения, че не е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на 3 сина на ищците и че тя не е настъпила в резултат на получено при ПТП увреждане или усложнения от същото. Поддържа се, че И. М. е страдал от предхождащи пътния инцидент заболявания, както е че не е спазвал дадените лекарски указания при болничния му престой след ПТП, като тези фактори са довели до неговата смърт. Конкретно се твърди, че преди ПТП, починалият е страдал от гастродуодентит, който, в съчетание с приема на алкохол и лекарствени медикаменти, вкл. антибиотици, е обусловил настъпването на смъртта му.

Освен така посочените възражения, застрахователят поддържа и наличие на по-голям принос на сина на ищците за настъпване на вредоносния резултат от ПТП (минимум 60% съприиняване), поради непоставяне на предпазен колан. Възразява се и че присъдените от първоинстанционниия съд обезщетение са прекомерни и не съответстват на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

В жалбата на ищците се възразява, че присъдените им обезщетения са занижени неправилно и несправедливо от първоинстанционния съд, който погрешно и необосновано приел наличие на принос от страна на пострадалия, определен в размер на 40 %. Поддържа се, че предвид механизма на ПТП, дори при поставен предпазен колан към момента на удара, е било възможно свободното движение на крайниците на пострадалия И. М. и контактуването им с интериора на купето, вкл. с облегалката на предната седалка в областта на коленете, както и е било възможно и съприкосновение между него и другия пътник на задната седалка, който също не е бил обезопасен. Посочва се, че предотвратяване настъпването на ПТП е било изцяло във възможностите на водача на лекия автомобил, който е бил длъжен да избере такава скорост на движение, при която би имал възможност да премине безопасно през участъка от пътя с радиус на дъгата от 38,25 м. Причината за ПТП била именно несъобразяването на водача с пътните и атмосферните условия и състоянието на пътя. Оспорва се извършеното от пострадалия нарушение на правилата за движение относно поставяне на обезопасителен колан да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като се твърди че изобщо не е налице съпричиняване, а още повече в размер на 40 %. Посочва се, че дори да се приеме, че е налице съпричиняване от пострадалия, то то е в толкова малък обем, че изобщо не следва да се взема предвид и да се отразява на размера на дължимите се на ищците обезщетения.

4

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 17.10.2021г., около 20:20 ч., на път 608, км. 30, общ. Ст. З. е настъпило ПТП с участието на л.а. марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ...., собственост на К.С.Д. и управляван от водача Д. Д. Г., съществуването, както и че към тази дата е съществувала валидна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за горепосочения лек автомобил при ответното дружество. Не е спорно и че ищците са родители на И.С. М., починал на 29.10.2021г. и се явяват негови наследници по закон.

Пред първата инстанция е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.10.2021 г. от ОД на МВР - С.З., от който е видно, че е съставен относно посетено от органите на МВР произшествие, настъпило на 17.10.2020г., около 20,20 ч., по път 608, км.30, с участието на л.а. О. В. с per. № ...., управляван Д. Д. Г. и пострадали лица Г.Х.И. и И.С. М., като е образувано е ЗМ № 273. В тази част, относно удостоверените от длъжностните лица факти за мястото на ПТП, участниците в него и пострадалите лица, протоколът съставлява официален свидетелстващ документ и съставлява доказателство за тези факти, обвързващо съда.

Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция КСМАТЕ, механизмът на ПТП е следният:

На 17.10.2021 г., около 20:20 часа, по път 608, в посока от юг на север, към с. П. със скорост на движение 57 км/ч се е движил л.а. О. В. с per. № ...., управляван Д. Д. Г.. Било е на смрачаване. МПС е навлязъл в участък от пътя със завой надясно, с радиус на дъгата от 38,25 м. Критичната скорост на плъзгане за безопасно преминаване през участъка за този радиус на дъгата е Упл = 50,4 км/ч. Поради движение със скорост, по-висока от критичната, автомобилът е загубил напречна устойчивост и е започнал да се плъзга странично, наляво спрямо посоката си на движение. Водача е задействал спирачната система с максимално усилие, оставяйки спирачни следи по пътната настИ.. Към този момент на практика автомобилът е неуправляем и водачът е загубил контрол над управлението му. Плъзгайки се, МПС е продължило движението си напред и наляво. Преминал е през горски път и е навлязъл в стръмно дере под моста. Настъпил е удар в ствола на дърво, намиращо се в дерето. За автомобила, първоначалният удар е настъпил в предните му челни състави. Мястото на удара е в дерето. Вследствие на 5 този удар л.а. О. В. се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка, гледано от горе. Продължил е движението си на северозапад и се е установил в покой, с предна част насочена на северозапад така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП са пострадали пътниците в автомобила.

Според заключението, причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача, който, при избора си на скорост на движение, не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост и се е движил със скорост, по- висока от критичната скорост на странично плъзгане за безопасно преминаване през участъка с радиус на дъгата 38,25 м. В резултат на тези си действия, водачът е загубил контрол над управлявания от него автомобил и е напуснал платното за движение. Водачът на л.а. О. В. с per. № .... е имал техническата възможност да не допусне ПТП, като контролира непрекъснато превозното средство, което управлява и при избиране на скоростта на движението се съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост и с всички други фактори, имащи отношение към безопасността на движението. Водачът е имал техническата възможност да не допусне ПТП, като се движи със скорост, не по-висока от критичната скорост на странично плъзгане - 50,4 км/ч, която е максимално възможната скорост на движение при запазване на траекторията на масовия център с радиус на кривина 38,25 м, като запази разположението на автомобила в дясната пътна лента.