Решение № 2 от 04.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Враца, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело № 20231400900025 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.

422, ал. 1 вр. с чл. 417, т.10 ГПК вр. с чл. 485 и чл. 535 от ТЗ за установяване съществуването на вземане по запис на заповед.

В исковата молба ищецът „Мелон България” ЕАД, ЕИК ***, гр.София, твърди, че на 22.07.2008 г. в ***, „Петголд-Транс“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М. Й. П., е издало запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължило при предявяване на записа на заповед да заплати на „Юробанк България“ АД /с предишна фирма “Българска пощенска банка” АД/ или на нейна заповед сумата 30 000.00 лева, като записа на заповед е авалиран от авалиста Й. А. Д., ЕГН **********, при условията при които е издаден. Поддържа, че ч рез джиро „Юробанк България” АД е прехвърлила своето вземане и права по записа на заповед от 22.07.2008 г. в полза на „Мелон България” ЕАД, което в качеството на джиратар , придобива и става титуляр на правата по записа на заповед, така както те са вписани в него.

Посочва, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя „ПетголдТранс“ ЕООД на 20.09.2019 г. при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като при посещението на адреса на това дружество призовкаря, работещ в кантората на ЧСИ С. П., не е намерил табела, пощенска кутия или служител, който да получи поканата; на авалиста Й. А. Д. записът на заповед е предявен за плащане на 24.09.2019 г. от ЧСИ И. Ц., peг. № ***, чрез служител в кантората на ЧСИ, който го е връчил лично. Изтъква, че записът на заповед е предявен за плащане в определения срок след издаването му - 22.08.2028 г.

/падежна дата/, но към момента на депозиране на исковата молба 1 претендираното от него задължение не е погасено. Твърди също, че в ъз основа на проведено заповедно производство по чл.417 от ГПК, в негова полза са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14569/2020г. н а СРС, въз основа на които е о бразувано изпълнително дело № 620/2020г. по описа на ЧСИ И. Ц., с район на действие ОС-Враца.

Моли съда, да установи, че ответника Й. А. Д. му дължи сумата 30 000.00 лева - главница по запис на заповед от 22.07.2008 г. за плащане на „Юробанк България“ АД /правоприемник на „Българска пощенска банка” АД/, издаден от „Петголд-Транс“ ЕООД и авалиран при условията, при които е издаден от Й. А. Д., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 18.03.2020г., до окончателното й издължаване ; да осъди ответника да м у заплати разноските, направени в заповедното производство – държавна такса 600.00 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение , както и направените разноски в настоящото производство в размер 600.00 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 540.00 лева.

Ответникът Й. А. Д., ЕГН ********** от гр.Козлодуй , чрез пълномощник адв. М. С. от АК-Враца, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че както към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, така и към датата на подаване на исковата молба, не е страна в отношенията между „Петголд - Транс” ЕООД и „Мелон България” ЕООД, поради което не следва да отговаря за задължението на дружеството.

Поддържа, че процесното задължение произтича от договор за кредит № BL***/21.07.2008г., сключен между кредитора „Юробанк и Еф Джи България” ЕАД и кредитополучателя „Петголд - Транс” ЕООД, гр.Козлодуй, представлявано от управителя М. Й. П., по който договор е поръчител, като за обезпечаване на сумата по договора, кредитополучателят е издал запис на заповед за сумата 30 000 лева в полза на банката, като той се е подписал като авалист върху записа на заповед. Посочва, че впоследствие, на 23.04.2009г. е настъпила промяна в управлението и седалището на кредитополучателя „Петголд - Транс” ЕООД, като от тази дата едноличен собственик на капитала и негов управител е Д. Б. Т., а седалището и адреса на управление е сменен от град Козлодуй в град София. Изтъква, че на 30.07.2010г. между „Юробанк и Еф Джи България” ЕАД, от една страна, и „Петголд - Транс” ЕООД, представлявано от управителя си Д. Б. Т., и Д. Б. Т., като физическо лице, от друга страна, е сключен Анекс № 1 от 30.07.2010г. към същия Договор за кредит № BL***/21.07.2008г., с който са добавени чл.8 (2), както и членове от 9а до 9д /включително/. Твърди, че по силата на чл.9а от Анекса, физическото лице Д. Б. Т. е встъпил като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя „Петголд - Транс” ЕООД, произтичащи от договора за кредит; в чл.9б страните изрично са заявили, че кредитополучателя и съдлъжника отговарят към банката като солидарни длъжници, а в чл.8 (2) изрично са се 2 споразумели, че за обезпечение на вземането по договора кредитополучателят „Петголд - Транс” ЕООД издава запис на заповед, по който Д. Б. Т., в качеството си на авалист, е приел да отговаря за задължението на издателя за сумата 30 000 лв. Вследствие промяната на страните по договора, на 30.07.2010г. от „Петголд - Транс” ЕООД, гр.София, представлявано от Д. Б.

Т., е издадена нова запис на заповед, която е авалирана от Д. Б. Т.. С оглед така направените изменения в договора за кредит счита, че от 30.07.2010г. страна по същия не е „Петголд - Транс” ЕООД, гр.Козлодуй, представлявано от М. Й. П., а „Петголд - Транс” ЕООД, гр.София, представлявано от Д. Б. Т., че с подписване на Анекс № 1 от 30.07.2010г. към договор за кредит BL***/21.07.2008г. е заличен като поръчител по договора за кредит и е загубил качеството си на авалист по записа на заповед за обезпечаване на задължението по договора за кредит, тъй като същата е загубила функцията, за която е издадена. На следващо място, ответникът твърди, че преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК ценната книга не е надлежно предявена на издателя, поради което вземането по нея не е изискуемо и не се дължи и от авалиста, че не е било налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.9 от ГПК, като оспорва твърдението на ищеца в исковата молба, че записа на заповед е предявен на издателя „Петголд - Транс” ЕООД на 20.09.2019г., тъй като не е приложен документ, установяващ връчването на поканата за плащане по записа на заповед на издателя. На трето място поддържа, че ищецът, като джиратар по записа на заповед, е недобросъвестен приносител и съответно неговата материална легитимация по прекия иск е производна от състоянието на каузалното правоотношение към прехвърляне на правата, тъй като е знаел основанието, породило кредитния дълг и обезпечаващият го запис на заповед.

Посочва също, че ищецът е недобросъвестен и защото не е приложил цялата кореспонденция между страните по делото, включваща отговора му на нотариална покана, с която е уведомил ищеца за сключения анекс към договор за кредит, настъпилата промяна в страните по договора, новия запис на запис, издаден от новия кредитополучател и авалирането й от Д. Б. Т..

Изтъква, на следващо място, че задължението по записа на заповед по отношение на него е погасено по давност, тъй като авалистът е поръчител и поемането на отговорността му за задълженията на издателя, произтича от връзката му с управлението на кредитополучателя, поради което шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл много преди цесията.

Ответникът оспорва и истинността на записа на заповед, по отношение ръкописно изписаната с химикал дата на издаване - 22.07.2008г. и ръкописно изписания срок за предявяване - 22.08.2028г., като твърди, че са дописани след като се е подписал като авалист на записа. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва наведените с отговора на искова молба твърдения и съждения, като неоснователни и недоказани. С оглед въведените в отговора на исковата молба твърдения за наличието на 3 каузално правоотношение, във връзка с което е издаден процесния запис на заповед, твърди, че действително записа на заповед е издаден като обезпечение по договор за банков кредит № BL ***/ 21.07.2008г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (праводател на „Юробанк България“ АД), като кредитор, и „Петголд-Транс“ ЕООД, като кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит от 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди; крайния срок за погасяване на всички задължения по договора за кредит е 22.07.2028г. и срока, определен от издателя на записа на заповед, кореспондира с крайния срок на договора за кредит. Посочва, че на 03.08.2017г. „Юробанк България” АД, действаща като цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за банков кредит № BL ***/ 21.07.2008г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на цесионера „Мелон България” ЕАД, съгласно Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017г., като прехвърленото вземане фигурира на стр. № 14, като номер на сделка 929301, в извадка от Приложение 1, неразделна част от Договора за цесия. Изтъква, че съгласно договора за кредит за изцяло усвоена главница задължително се дължи месечна лихва, но усвоената главница следва да се погаси на падежа, което в конкретния случай не е сторено от длъжниците. Твърди, че съгласно чл.8 от договора за кредит, за обезпечаване на главница, лихви, такси, комисионни и други разноски по кредита, кредитополучателя издава в полза на банката и й предава запис на заповед за сумата по договора за кредит, ведно с договорената лихва, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя и авалиран от ответника Д.. Поддържа, че с Анекс № 1/30.07.2010г. страните са договорили встъпването в дълга на кредитополучателя на физическото лице Д. Т.; променили са условията по договора за кредит, като са добавили чл. 9а до чл.9д, които регламентират встъпването в дълга на физическото лице Тасев; добавили са чл. 8(2), с който кредитополучателят издава запис на заповед за сумата на кредита, който е авалиран от Д. Т.. В края на анекса е отразено, че всички останали клаузи по договора за кредит остават непроменени, т.е. чл.8 от раздел трети остава непроменен, а именно той регламентира издаване и авалиране на процесния запис на заповед. Посочва, че чл. 8 от договора за кредит нито е променен, нито отменен, а само допълнен с прието от кредитора допълнително обезпечение, т.е. кредитора е запазил правата и по обезпечението, дадено в чл.8 от договора; обстоятелството, че цедента е предал на цесионера процесния запис на заповед недвусмислено сочи, че същият си е запазил правата по отношение на издателя и авалиста. Изтъква, че действително издателят е издал за една и съща сума два записа на заповед, но втория е за лихва 15.85 %, докато процесния е за лихва 12.85%, и счита за нормално кредитора да дообезпечи лихвоносното си вземане с приемане на допълнително обезпечение. Твърди, че нормална практика на банките е предварително да изготвят документи 4 между страните и след уговарянето на дата на подписването им, същата да се нанесе на ръка и намира, че настоящия случай е идентичен, както и че ответника не би подписал документ, с който поема парично задължение без достоверна дата. Счита за неоснователно и недоказано твърдението на ответника за негова недобросъвестност, тъй като е реализирал правата си по вземането единствено чрез процесния запис на заповед и не е почерпил права в друго производство от втория запис на заповед, приложен към отговора на исковата молба. Ищецът намира за неоснователни и съжденията на ответника относно предявяване на процесния запис на заповед и изискуемост на вземането по договора, тъй като записът на заповед е предявен за плащане на издателя „Петголд-Транс“ ЕООД, на основание чл. 50, ал. 2 ГПК на 20.09.2019 г., и кредитора е обявил вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо, като е връчил уведомление чрез ЧСИ С. П.. Твърди, че претендираното вземане в размер 30 000 лева представлява непогасена главница и че вземането е обявено за предсрочно изискуемо в пълен размер преди падежа на вземанията по договора за кредит. Поддържа неоснователност и на възражението за изтекла погасителна давност - в случая записът на заповед с падеж на предявяване е следвало да бъде предявен в срока, определен по чл.487, ал.1 от ТЗ, който изтича на 22.08.2028 г., предвид това, че страните са избрали хипотезата на по-дълъг срок от едногодишния до двадесет години от издаването му, 3-годишният срок по чл.531, ал. 1 от ТЗ започва да тече след изтичане на така определения удължен срок по чл.487, ал.1 от ТЗ, т.е. на 22.08.2028 г.