Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 07.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 170/2024
Вид
Решение № 32
Подписан
07.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Светлозар Георгиев Георгиев, Даниела Михайлова, Иваничка Димитрова Славкова

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Частно наказателно дело № 20243100200170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИАКОРНФС/.

Постъпило е искане от надлежен орган в Република Австрия за признаване и изпълнение на Решение № ВН- GS/03/236000080516/23 на несъдебен орган в решаващата държава- Австрия - Bezirkshauptmannschaft Gussing , постановено на 13.07.2023 г. и влязло в сила на 02.08.2023 г. срещу К. С. С.- роден на ***г. , с постоянен и настоящ адрес гр. Варна, жк.

“***.

В съдебно заседание представителят на ОП-Варна изразява становище, че са налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.

Засегнатото лице К. С. редовно призован, не се явява. По делото е представено пълномощно от адв.П. П. – надлежно упълномощен да представлява С. в настоящото производство, както и молба, в която на първо място се иска да не бъде даван ход на делото поради нередовното призоваване на С. в срок, а на следващо място да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

1

Поради това и производството се проведе по реда на чл. 16 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС .

В молбата на адв.П. е изложено становище по съществото на делото като се твърди, че приложеното удостоверение не отговаря на решението, навеждат се доводи за това, че решението е било връчено на засегнатото лице, че нарушителя не е индивидуализиран в достатъчна степен и др. Поради това и се иска да бъде да бъде постановен отказ от признаване на решението.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното :

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково Решение 2009/299/ ПВР на Съвета се установява, че с Решение ВН- GS/03/236000080516/23 на несъдебен орган в решаващата държава- Австрия – Bezirkshauptmannschaft, Gussing, постановено на 13.07.2023 г. и влязло в сила на 02 .08.2023 г. на К.

С. от гр.

Варна е наложена финансова санкция в размер на 80 / осемдесет/евро.

К. С. е санкциониран за нарушение на параграф 98 Abs. 1 KFG i.V.m § 58 Abc. 1 Zif. 2 Lit. e KDV, § 134 Abs.1 от Австрийския Правилник за движение по пътищата, тъй като на 21.04.2023г. в 08.30ч. в Nickelsdorf ,A 4 StrKm 61 ,950 , Fahrtrichtung Ungarn , е управлявал лек автомобил с рег. № В 66 84 ЕН с превишена с 17 км/ч. скорост при разрешена максимална скорост от 80 км/ч. .

С оглед доказателствата към горецитираното удостоверение съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция по отношение на К. С..

На първо място Решение № ВН- GS/03/236000080516/23 на несъдебен орган в решаващата държава- Австрия - Bezirkshauptmannschaft Gussing , за плащане на финансова санкция, отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото касае влязла в сила финансова санкция наложена за административно нарушение на правилата за движение.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.2 т.1 от цитирания закон за признаване с оглед на факта, че санкционираното по административен ред поведение касае нарушение на правилата за движение по пътищата и макар за 2 него да не се изисква двойна наказуемост, то е административно нарушение и по българското законодателство.

По отношение на направените с молбата на адв.П. възражения, съдът намира същите за неоснователни по следните съображения :

Разпоредбата на чл.35 т.1 от ЗПИИАКОРНФС предвижда възможност за съда да откаже да признае и да допусне до изпълнение решение за налагане на финансова санкция ако представеното удостоверение е непълно или очевидно не отговаря на решението. В случая тези обстоятелства не са налице. Представеното удостоверение съдържа всички минимално изискуеми реквизити и отговаря на решението, както по отношение на фактическото описание на нарушението с неговите обективни характеристики, така и по отношение на останалите обстоятелства, имащи значение за делото. В него изрично са вписани датата на издаване на решението, датата на връчването му и датата на влизането му в сила. Вписано е още, че засегнатото лице е било уведомено за възможността лично или чрез представител да обжалва по съдебен ред решението, както и сроковете, в които може да стори това.

Поради това и възраженията в молбата в тази насока са неоснователни, както и искането да се изиска допълнителна информация от наказващият орган относно датата на връчване на решението на засегнатото лице. То от своя страна е индивидуализирано в достатъчна степен, което е позволило и редовното му призоваване за настоящото съдебно заседание, доколкото има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България в гр.Варна.

Поради изложеното до тук съдът намира, че от една страна възраженията на адв.П. са неоснователни, а от друга че не са налице отрицателните предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция визирани в чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.

К. С. следва да плати посочената парична сума, с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 156, 80 ( сто и петдесет лева и осемдесет ст.) .

На основание чл.38 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция, органа по чл.6 ал.2 от същия закон – НАП – Варна за изпълнение, която с оглед на 3 разпоредбата на чл.22 ал.2 от този нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № ВН- GS/03/236000080516/23 на несъдебен орган в решаващата държава- Австрия - Bezirkshauptmannschaft Gussing , постановено на 13.07.2023 г. и влязло в сила на 02.08.2023 г. , с което на К. С.

С.- роден на ***г. , с постоянен и настоящ адрес гр. Варна, жк. “***., е наложена финансова санкция в размер на 80/ осемдесет/ евро с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 156, 80 ( сто и петдесет лева и осемдесет ст.)

Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава Австрия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от узнаване за постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4