Решение № 2961 от 05.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2961 гр. Варна, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110108886 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., срещу И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева, представляваща непогасен заем, предоставен от ищеца на ответника на 21.05.2021 г. със срок за връщане 31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 413,33 лева, представляваща законна лихва за забава върху невърнатата заемна сума от 4000,00 лева, начислена за периода от 01.08.2021 г. до 07.07.2022 г.

В исковата молба ищецът В. П. Б. излага, че на 21.05.2021 г. в присъствието на свидетели е предал на ответника сумата от 4000,00 лева, която последният поискал, за да си закупи автомобил. Предаването станало в офиса на ищеца, находящ се в гр. В., ул. „.....“ № --. При получаване на сумата ответникът собственоръчо написал разписка, в която посочил и срок за връщане – до края на юли 2021 г. Ищецът счита, че доколкото не е посочена 1 конкретна дата, следва да се приеме, че крайният срок изтича в последния ден от месеца – 31.07.2021 г. Заявява, че срокът е изтекъл и сумата не е върната, поради което за ищеца е налице правен интерес от настоящата претенция.

Настоява исковете да бъдат уважени. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. С. И. депозира писмен отговор, в които счита предявената претенция за частично основателна. Не спори, че е взел назаем от ищеца сумата от 4000 лева, за което е съставил разписка. Заявява, че е върнал част от заетата сума, а именно: в периода от юли до октомври 2021 г. на четири пъти е върнал сумата в размер на 2000 лева пред свидетели. Предвид горното счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена за горницата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 4000 лева.

В съдебно заседание ищецът В. П. Б. не се явява лично, представлява се от адв. С. Д. от АК - Варна. Заявява, че в хода на делото ответникът е изплатил на ищеца сумата от 700,00 лева. Поддържа иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца останалата неплатена заемна сума в размер на 3300,00 лева, както и предявения иск за мораторна лихва.

В съдебно заседание ответникът И. С. И. не се явява лично, не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален. Същият се счита за сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Реалният елемент – получаването, се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне”, а не да „даде” нещо (Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., ВКС, IV ГО; Решение № 235 от 27.09.2016 г. по гр. д. № 1362/2016 г. на ВКС, IV ГО). В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си.

Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение за неизпълнение. Предпоставките за уважаване на иск за неизпълнение са: 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, от което възниква задължение за изпълнение, като ищецът следва да докаже, че е изправна страна по договора; 2) неизпълнение, пълно или частично, на договорното задължение от страна на ответника; 3) реалното изпълнение да е възможно. Посочените три предпоставки трябва да съществуват кумулативно.

В случая с представената по делото разписка от 21.05.2021 г. И. С. И. удостоверява, че дължи на В. Б. сумата от 4000,00 лева със срок на издължаване до края на месец юли 2021 г., за което е поставил саморъчен подпис. Получаването на посочената сума именно в заем не се оспорва и в отговора на исковата молба, потвърдено е и лично от ответника в съдебно заседание на 14.12.2022 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че процесният договор за заем е сключен между 2 страните и за ответника е възникнало задължението да върне заетата сума в уговорения срок. Недоказано остана твърдението на ответника, че за периода от месец юли до месец октомври 2021 г. е върнал част от заетата сума в размер на 2000,00 лева пред свидетели въпреки изрично разпределената доказателствена тежест и допуснатите с протоколно определение от дата 29.11.2023 г. гласни доказателства чрез разпит на един свидетел в режим на водене за установяване на горния факт, такива не бяха ангажирани. Доколкото при паричното задължение, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, длъжникът не може да се освободи от отговорност за неизпълнението - паричното изпълнение е винаги възможно (така Решение № 89 от 02.10.2019 по т. д. № 1214/2018 г., ВКС, II ТО), съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Исковата претенция се явява принципно основателна.

С оглед обаче на извършените в хода на делото плащания в размер на 700,00 лева, при което следва да бъде съобразена нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от 3300,00 лева, като за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 4000,00 лева следва да бъде отхвърлен. Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за присъждане на законна лихва върху сумата от 3300,00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Независимо от частичното отхвърляне на горния иск, претендираната мораторна лихва за периода от датата на забавата - 01.08.2021 г., до 07.07.2022 г. следва да бъде присъдена върху цялата заемна сума от 4000,00 лева, тъй като частичните плащания са извършени след посочения период. Поради това искът с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 413,33 лева се явява основателен изцяло и следва да бъде уважен.

Относно съдебно-деловодните разноски:

Въпреки частичното отхвърляне на исковата претенция, съдът намира, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно същата, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които искът се отхвърля като неоснователен. Обстоятелството, че част от претендираната сума е погасена чрез плащане в хода на процеса води до различни правни последици по отношение на разноските. В случая разноски се следват само на ищеца, в общ размер на 761,53 лева, включващи държавна такса в размер на 176,53 лева и такса за съдебно удостоверение в размер на 5,00 лева, както и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лева, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от дата 07.07.2021 г.

Настоящият съдебен състав намира, че не представлява съдебни разноски сумата от 3,00 лева, платена на Община Варна за издаване на удостоверение, поради което същата не следва да бъде присъждана.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., сумата от 3300,00 лева (Три хиляди и триста лева), 3 представляваща непогасен заем, предоставен от ищеца на ответника на 21.05.2021 г. със срок за връщане 31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

.... № ..., срещу И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца предоставената в заем сума за горницата над 3300,00 лева до пълния претендиран размер от 4000,00 лева, поради извършено погасяване чрез плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., сумата от 413,33 лева (Четиристотин и тринадесет лева и 33 ст.), представляваща законна лихва за забава върху заемната сума от 4000,00 лева, начислена за периода от 01.08.2021 г. до 07.07.2022 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., да заплати на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ..., сумата от 761,53 лева (Седемстотин шестдесет и един лева и 53 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи внесена държавна такса, такса за съдебно удостоверение и платено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4