Решение № 58 от 26.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов, като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600108 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д. И.- защитник на подсъдимата Г. Г. Н., срещу присъда рег.№5/13.01.2026г. на Окръжен съдПловдив, постановена на 12.01.2026г. по НОХД№ 1368/2025г. по описа на съда, с която подс. Н. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 650,00лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказание то две години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл относно приложените по делото веществени доказателства.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата Н. са възложени 1 направените по делото разноски.

В жалбата са заявени общо оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт, противоречие с процесуалния и материалния закон.

Отправено е възражение, че обвинението е недоказано и е формулирано искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна присъда, а при условията на алтернативност- за намаляване размера на наказанието. В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК са представени допълнителни писмени изложения, съдържащи аргументи в подкрепа на заявените в жалбата оплаквания. Не се оспорват извършените от подсъдимата действия за използване на чужда дебитна карта, но се твърди това да е извършено със знанието и съгласието на лицето, за което е била издадена. В пледоариите пред настоящия съд така отправените възражения се поддържат изцяло от подсъдимата и защитника й, както и алтернативните искания.

Представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

В предоставената й последна дума подс. Г. Г. Н. отправи искане за намаляване на наказанието.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана да атакува постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледана по същество е частично основателна.

I.По наличието на съществени процесуални нарушения.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваната присъда въззивният съд констатира неназовано от страните в процеса, но подлежащо на обсъждане съществено процесуално нарушение, реализирано в производството пред окръжния съд- ограничаване правото на защита на подсъдимата Н., а именно на правото й по чл. 55, ал. 1 от НПК да дава обяснения по обвинението.

Неправилно контролираният съд е намерил, че подсъдимата Н. „се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото й обвинение“.

2

В хода на съдебното следствие, проведено по общия ред, подс.Н. е заявила, ще се възползва от правото си на мълчание. Съдът е следвало да спази императива на чл. 279, ал.1, т. 4 от НПК, доколкото разпитът като обвиняем на подс. Н. в ДП е проведен в присъствието на защитник. Така съществено е ограничено правото й на защита, като не е включено в доказателствената съвкупност основно средство за реализирането йдепозираните обяснения. Коментираното процесуално нарушение е съществено, но наред с това и отстранимо от въззивния съд, който проведе съдебно следствие. Депозираните в хода на ДП в присъствието на защитник обяснения бяха присъединени към доказателствената съвкупност след като и пред настоящия съд подс. Н. заяви нежелание да дава обяснения.

II. По фактическата установеност на деянието, за което се води наказателното производство.

За да постанови присъдата си, Пловдивският окръжен съд е намерил за несъмнено установена фактическа обстановка, с която в преобладаващата част се съгласява и настоящият съд:

Неправилно първостепенният съд е възпроизвел изцяло и безкритично в мотивите си изложената в обв. акт теза, като не е констатирал, че за част от заявените от прокурора факти не е налице никаква доказателствена опора: че св. Т. някога е работил като шофьор на товарен автомобил; че запознанствота на двамата се реализирало в периода 2014г-2015г. в барче, което често посещавал; че при запознанството им подсъдимата споделила за местоработата си в гр. П. и местоживеенето си на квартира в гр. А.; че именно през 2016г., след смъртта на майка си св. Т. се преместил да живее в с. Г., обл.

Пловдивска; че уговорката между двамата била подсъдимата да плаща само режийните разноски за жилището на подсъдимия, което обитавала, но не и наем на собственика му. В тази част обвинителната теза не е подкрепена от събраните по делото доказателства, окръжният съд е следвало да констатира това и да не я възприеме, а не да я възпроизведе изцяло, включително с препращането на държавния обвинител към събрани в хода на ДП доказателства. Следва да се посочи, че посочените по- горе обстоятелства са ирелевантни, съобр. предмета на доказване по делото, установен с нормата на чл. 102 от НПК. Те имат несъществено значение за част от условията, обусловили възможност за извършване на престъплението. Същевременно, за 3 друга част от тази условия са налице доказателства, събрани в хода на съдебното следствие - близостта между подсъдимата и св. Т., изключителното доверие, което той й е кредитирал. Изключването от въззивни съд на недоказаните твърдения на прокурора не се отразява на релевантните съобразно предмета на делото обстоятелствата.

Според настоящия съд е несъмнено установено, че подсъдимата Г. Г. Н. и пострадалият П. В. Т. се познавали години преди инкриминираната дата.

Той й имал доверие, тя му гостувала в с. Г., където свидетелят живеел към процесното събитие, а в желанието си да й помогне разрешил тя да живее в неговия апартамент в гр. П., на ул. „С.“. Свидетелят е заявил още, че след инкриминираното събитие и преди датата на проведения му пред съда разпит е разговарял с подсъдимата да освободи жилището му, но не е постигнал успех.

На 10.03.2022 г. в гр. П. е бил сключен договор между „EasyPay“ AD /“Изипей“ АД/ и свид. П. Т., който към онзи момент вече е бил пенсионер, за издаване на предплатена карта № ***************. Съгласно договора на името на свид. П. Т. е била открита платежна сметка в посоченото дружество, в български лева. По тази сметка впоследствие постъпвала пенсията на свид.

П. Т.. За да може да тегли постъпилите средства от АТМ устройства /банкомати/, пак по силата на посочения договор, му била издадена и дебитна /банкова/ карта с № ***********, ведно с ПИН код към нея /л.57, 58 от ДП/.

Именно по този начин свид. П. Т. се сдобивал с пари след превода на пенсията му през следващите три месеца- лично.

С разпореждане № 15223154293/01.07.2022 г. на Ръководител „ПО“ към НОИ - Териториално поделение - П., на свид. П. Т. е била определена пенсия в увеличения размер от 657.54 лв. Тази сума била преведена в горепосочената сметка в „EasyPay“ AD /“Изипей“ АД/ на 07.07.2022 г.

Поради близките отношения, които подс. Г. Н. имала със свид. П. Т., тя знаела на коя дата му се превежда пенсията. Знаела още, че той използвал описаната по - горе карта, за да тегли пари. Имала информация и къде точно свид. П. Т. държал тази карта, ведно с прикрепена към нея бележка, на която бил изписан ПИН-кода, чрез който можело да се използва.

Преди инкриминираната дата подс. Г. Н. посетила свид. П. Т. в дома му в с. Г., обл. Пловдивска. Той имал здравословен проблем-бил счупен единият 4 му е крак, придвижвал се трудно, като използвал патерици.

Подс. Г. Н. решила да вземе дебитната му карта с № ************, ведно с бележката, на която бил изписан ПИН код към нея, след което да я използва, за да придобие преведената пенсионна сума. Тя установила, че посочената карта и бележка с ПИН кода за нея се намирали в ръчна чанта, в която свид. П. Т. съхранявал както картата, така и личните си документи.

Подсъдимата взела картата с № *********** и бележката с ПИН-кода, с която пластиката била завита. На мястото й поставила друга карта, чийто цвят бил аналогичен на взетата и напуснала къщата му.

На 07.07.2022 г. в 08:58:17 ч. подс. Г. Н. поставила дебитна /банкова/ карта с № ***********, която принадлежала на свид. П. Т., в АТМ устройство/банкомат/ с № А1000044, находящо се в гр. П. /близо до сградата на ТД на НАП - П./ и стопанисвано от „Инвестбанк“ АД. След това въвела ПИН кода на картата и изтеглила от платежната сметка на свид. П. Т. сумата от 400.00 лв. Веднага след като приключила тази транзакция, в 08:59:36 ч. подсъдимата отново използвала картата, която все още се намирала в описаното АТМ устройство /банкомат/, с № А1000044. Отново въвела ПИН-кода на картата и изтеглила от същата сметка сумата от 200.00 лв. Малко по-късно през същия ден-в 11:30:29 ч., подсъдимата поставила дебитната карта на свид. П. Т. с № *********** в АТМ устройство/банкомат/ с № А0909544, находящо се на ул. „Й. Г.“ № ** в гр. П. и стопанисва но от „Райфайзенбанк“ АД. След това въвела ПИН кода за тази карта и изтеглила от платежната сметка на свидетеля сумата от 50.00 лв. Всички описани действия с дебитната карта на свид. П. Т. били извършени от подс. Г. Н. без знанието му, респ.- и без съгласието му.

Така получените от нея парични средства изразходвала по собствено усмотрение, за лични нужди, без да уведоми и за това св. Т..

На следващия ден сутринта – 08.07.2022 г., свид. П. Т. отишъл в гр. П..

Там, около 10.00 ч., поставил картата, която се намирала в описаната по-горе чанта, в ATM - устройство /банкомат/, който се намирал в района на автогара „Р.“. Искал да изтегли пари от преведената му пенсия. Не успял, а в един момент установил, че банкоматът „глътна картата“.

Причината за така описаното от Т. действие е неустановена по делото, а безкритично възприетата от окръжния съд обвинителна теза, че тя е трикратно 5 въведен невалиден за тази карта ПИН код /който е бил за картата с № ************/, е недоказана. Видно е от приложената по делото справка от банката, чиято собственост е АТМ устройството, че за датата 08.07.2022г. данни не са налични. Отделен е въпросът, че тази информация е изискана от органите на ДП едва на 28.04.2023г. /л. 54 от ДП/.

Свид. П. Т. бил изненадан от неуспеха да изтегли парите от пенсията си, защото действал с убеждението, че е използвал собствената си карта.

Поради това посетил офис на „Изипей“ в гр. П. и там му била издадена нова карта с № 220542***0014/справка л.24 от ДП/. След това свид. П. Т. отишъл до банкомат в гр. П.. Там използвал новата карта № 220542***0014, за да изтегли от пенсията си. Не успял, тъй като по сметката му няма достатъчно левова наличност. Направил справка, при която се установило, че пенсията му е била преведена, но в предходния ден от сметката му е изтеглена сумата от 650.00 лв.

Свидетелят се прибрал в с. Г., споделил за неволите си със свой приятел, който го посъветвал да се обърне към полицията. При следващо идване в гр.

П. св. Т. изпълнил съвета.

Неправилно първостепенният съд е споделил безкритично обвинителната теза и за това, че полицията е била уведомена на 01.08.2022 г.

Действително, тази дата е посочена на печата за входящ номер на заявителския материал. Видно е обаче, че както заявлението, така и обясненията на лицето са с дата 29.07.2022г./л. 4 и л.5 от ДП/.

По случая е била образувана полицейска преписка, по която работил свид. К. Р. Б.. В хода на проверката той снел писмени обяснения от подс. Г. Н., която предала доброволно инкриминираната карта № *********** /л.10 от ДП/. Свидетелят Т. твърди едва при разпита му като свидетел да е разбрал, че „Г. е направила тази работа. За това ми казаха в П. РУ. Като отидох там ми казаха, че Г. е взела картата“. Самият Б. твърди ситуацията да е била „комична“ за него, че след разговор със свидетеля и снемане на обяснения, с оглед получената информация е разговарял и с подсъдимата. Т.е., незнанието на свидетеля какво е станало с парите му е било актуално и при подаването на заявлението до полицията.