Решение № 339 от 24.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Р. Т. Славова като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200389 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. С. С. М. чрез защитника му адв. М. В. против решение № 15/02. 03. 2026 год. по в. н. о. х. д. № 175/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС).

С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се изтъква, че съдът неоснователно е отхвърлил доказателствените искания на защитата; че е извършил неправилна оценка на обясненията на подсъдимия и същевременно безмотивно е отдал предпочитания на показанията на пострадалата без да анализира несъответствията в тях и противоречията им с останалите доказателства и доказателствени средства.

Представен е собствен анализ на доказателствената съвкупност с искане да бъде възприет от касационната инстанция. Твърди се, че законът е приложен неправилно, тъй като спрямо пострадалата не е упражнена интензивна принуда и подсъдимият сам се отказал да довърши престъплението по чл. 150 от НК, което е налагало да бъде приложена разпоредбата на чл.

18, ал. 3 от НК. С доводи, основаващи се на достоверност на обясненията на подсъдимия, се настоява същият да бъде оправдан по обвинението по чл. 142 от НК поради несъставомерност на деянието. Поддържа се, че наказанието е явно несправедливо, като на първо място се оспорва изводът за обременено съдебно минало на подсъдимия и наред с 1 това се изтъква здравословното състояние на детето му,за което той полага съответните грижи. Като алтернатива на исканията за оправдаване на подсъдимия е направено и такова за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подс. С. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник и наред с тях акцентира върху обстоятелството, че в известен период преди деянието пострадалата се занимавала с проституция.

Частният обвинител Н. Р., редовно призована, не изразява лично становище по основателността на касационната жалба.

Повереникът намира, че жалбата е неоснователна и тъй като не са налице визираните в нея касационни основания пледира проверяваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 10/31. 03. 2025 год., постановена по н. о. х. д. № 750/2025 год., Окръжният съд – Плевен е признал подс. С. С. М. за виновен в това, че:

1. На 10. 12. 2023 год. в /населено място/ отвлякъл Н. Л. Р., поради което и на основание чл. 142, ал. 1 НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода.

2. На 10. 12. 2023 год. в землището на /населено място/ извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Н. Л. Р. чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за употреба на заплашване.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания, а именно пет години лишаване от свобода, като е определил първоначален общ режим на изтърпяването му.

Съдът е приспаднал предварителното задържане на М. по ЗМВР и времето, през което спрямо него са изпълнявани мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия с искане за оправдаването му и по жалба на частния обвинител с искане за увеличаване на наказанието.

С решение № 15/02. 03. 2026 год. по в. н. о. х. д. № 175/2025 год. ВТАС е изменил присъдата, като е намалил наказанията, наложени на подсъдимия както следва: за престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК – от пет на четири години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК – от четири на три годили лишаване от свобода; наложеното по реда на чл. 23 от НК най-тежко наказание – от пет на четири години лишаване от свобода. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с нея е атакуван съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество е неоснователна.

2

Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност би направила безпредметно произнасянето по останалите доводи, отнасящи се до касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК.

Съдържанието на голяма част от аргументите на защитата ги определя като такива за необоснованост на въззивния съдебен акт. Както е известно, същата не е регламентирана като самостоятелно касационно основание и това законодателно разрешение е основано на спецификата на производството пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела.

Дължимата касационна проверка е такава само по правото, но не и по фактите, поради което не съществува процесуална възможност за преоценка на достоверността и убедителността на доказателствената съвкупност, за каквато се настоява в жалбата. Това е суверенно правомощие на въззивния съд, а единственото, което може да стори настоящият съдебен състав, е да установи доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на долустоящата инстанция. Прегледът на материалите по делото не разкрива каквито и да било отклонения от изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК.

Преди всичко несподеляеми са твърденията, че ВТАС неоснователно е отхвърлил претенциите на защитата за попълване на делото с нови доказателства. Касационната инстанция нееднократно е отбелязвала, че не всеки отказ да бъдат удовлетворени доказателствените искания на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова ще бъде налице само ако са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Непредубеденият прочит на делото не дава основание за подобно заключение. Контролираната инстанция е извършила внимателна преценка кои от исканията на страните са основателни и ще допринесат за разкриване на истината и кои са самоцелни и неотносими към предмета на делото или са насочени към вече установени факти.

Ръководейки се от тези съображения, ВТАС е приел представените от защитника писмени доказателства, допуснал е разпит на подсъдимия и на пострадалата и същевременно е направил верен извод, че не е необходимо да разпита посочените от М. лица, доколкото и за твърдяното от него изнудване от страна на роднините на Н. Р., и за начина на потегляне на автомобила пред дома са били събрани други доказателства по време на първоинстанционното съдебно следствие.

Законосъобразно като несъстоятелно е отхвърлено и искането да бъде установено къде в града и на изходите му са били поставени камери за охрана на обществения ред. Защитата придава на обстоятелството, че не са приложени видеозаписи, документиращи движението на автомобила на М., доказателствено значение, което този факт не притежава. Безспорно, записите от охранителните камери биха могли да послужат за проверка на част от твърденията на подсъдимия и пострадалата, но тезата, че единствено посредством тях е възможно да се установи какво е било развитието на инкриминираните събития, противоречи на възведената в чл. 14, ал. 2 от НПК забрана на доказателства и доказателствени средства с предварително установена сила. Като се има предвид и това, че са изминали малко повече от две години от деянието, възможността за попълване на делото 3 с тези доказателства е била безвъзвратно изгубена. Пропускът на органите на досъдебното производство обаче не води до претендирания от защитата извод за недопустими предположения относно случилото се на инкриминираната дата. Констатациите на инстанциите по фактите касателно действията на подсъдимия и пострадалата са били изградени върху надлежно събрани и проверени доказателства, съдържащи се в показанията на самата Р. и на свидетелите А.-М. И., М. С., Т. В., И. М., Е. Р., В. А. и Б. Р., както и върху заключенията на многобройните експертизи.

Несъстоятелни са и възраженията срещу извода на въззивния съд за достоверност на показанията на пострадалата. Това заключение на ВТАС не е произволно и немотивирано, както се поддържа в жалбата. Не се установява и твърдяното преднамерено фаворизиране на свидетелката във вреда на подсъдимия. Отчитайки евентуална заинтересованост на Р., контролираната инстанция е изследвала внимателно заявеното от нея в двете фази на наказателния процес. В основата на извода, че тя е пресъздала правдиво случилото се на инкриминираната дата, са поставени неизменността и устойчивостта на твърденията не само досежно извършените от М. действия, но и относно времето на осъществяването им.

Отчетена е логическата последователност при отразяването на събитията, както и отсъствието на непълноти и неясноти в посоченото от пострадалата. Като аргумент за констатацията, че показанията заслужават доверие, е изтъкнато и обстоятелството, че частната обвинителка не е затаила неблагоприятни за нея факти, свързани с начина на препитание през предходен етап от живота . Наред с това е съобразено, че заявеното от Р. пред инстанциите по фактите се намира в корелация със съдебномедицинската експертиза, установяваща локализацията на уврежданията по тялото и механизма на тяхното получаване, както и че твърденията пред долустоящите съдилища изцяло кореспондират с онова, което е съобщила на М. С., Т. В. и И. М.. Обстоятелството, че показанията на трите свидетелки са източник на производни доказателства, не ги превръща в негодно доказателствено средство, в каквато насока са защитните аргументи. В случая те са ползвани единствено за проверка на достоверността на заявеното от пострадалата.

Съдът не е имал основание да обсъжда като фактор, сериозно дискредитиращ показанията на Р., обстоятелството, че при позвъняване на тел. 112 тя е съобщила за опит за изнасилване. Това е така, защото с оглед образованието и социалната среда на свидетелката не би могло да се очаква тя да направи разлика между юридическите термини блудство и изнасилване. Същественото е, че е сигнализирала за посегателство срещу половата си неприкосновеност и неизменно и в детайли след това е описвала действията, които С. М. е извършил спрямо нея.

Същият професионален подход е следван и при оценката на обясненията на подсъдимия и показанията на посочените от него свидетели. Отхвърлянето им като неотговарящи на обективната истина не е направено произволно и неаргументирано, а след като са били съпоставени помежду си и с останалите гласни и писмени доказателства.

Проследено е развитието в защитната позиция на М. и промяната в твърденията му с прибавяне на нови факти при всеки следващ разпит; отчетено е, че соченото от него за изнудване от съпруга и девера на пострадалата влиза в явно противоречие с резултатите от 4 извършената проверка по време на престоя на тримата в затвора; съобразено е наличието на несъответствия между неговите твърдения за този факт и показанията на свидетелите В. А., Б. Р., С. С., С. С., Р. Р. и Р. С., като са изложени убедителни съображения защо заслужават доверие именно те, а не тези на Ф. Р. и С. А.. Не са оставени без внимание и твърденията на М. и на посочените от него свидетели Ц. П. и Г. К., съгласно които срещата на касатора с пострадалата е станала значително по-рано – към 17.00 – 18.00 часа, а не по времето, сочено от Р., както и тези, че пострадалата сама е затворила вратата на автомобила. Те също са били приети за недостоверни, като за това отново са изложени логически издържани, убедителни и изчерпателни съображения, свързани с несъответствието им със заявеното от свид. А.-М.