Определение № 1530 от 14.07.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1530 гр. Враца, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Частно гражданско дело № 20261420106065 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Кредито“ ЕООД, ЕИК: 204554530 срещу М. Л.

Ч., ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за предоставяне на кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

По отношение на претендираната сума в размер 110.00 евро, представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.

Съдът намира претенцията за такса разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал.

1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Дължимата сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за 1 последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОССтара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания за такса за извънсъдебно събиране на вземането, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.

Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за претендираната главница и договорно възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Кредито“ ЕООД, ЕИК: 204554530 срещу М. Л. Ч., ЕГН: **********, за сумата от 110.00 евро - представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането, дължими по Договор за паричен заем от 08.04.2026 година, сключен между „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК 204554530, в качеството на кредитор и М. Л. Ч. в качеството на кредитополучател.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

2