Решение № 4330 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4330 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря ... Д. .... като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110147087 по описа за 2022 година

Предявен e иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ са осъждане на В. О. Д. да заплати на ЗД „......“ АД сумата от 825.00 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от ... в качеството му на водач на лек автомобил „..........“ с рег. № В ....... ВС, в резултат от ПТП, настъпило на 01.02.2020г., в гр.

Варна, на бул. „Христо Смирненски“, в района на кръстовището с ул. „Евлоги Георгиев“, по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „.......“ с рег. № СА ....... НВ, управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00 лева- сторени от ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 31.08.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 01.02.2020г. в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, в района на кръстовището с ул. „Евлоги Георгиев“ настъпил пътен инцидент между лек автомобил „..........“ с рег. № В ....... ВС, управляван от ..., и лек автомобил „.......“ с рег. № СА ....... НВ, водачът на който- ответникът В. О. Д., чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, движейки се по бул. „Христо Смирненски“, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил движещия се в тази лента лек автомобил „..........“ с рег. № В ....... ВС. В резултат, водачът на последния получил оток на дясна колянна става и контузия на гръден кош, като за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени във връзка с тези травматични увреждания, ищецът заплатил на пострадалото лице сумата от 800.00 лева, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева. С оглед на това и доколкото към момента на ПТП ответникът управлявал лек автомобил „.......“ с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма същият бил поканен да възстанови в полза на ищеца заплатеното от него застрахователно обезщетение, както и ликвидационните разноски за определянето му, което ответникът не сторил. Поради това в настоящия процес се претендират процесните суми, както и разноски.

1

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПКуказания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 07.04.2023г. по чл. 131 ГПК, както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. С молба от 21.09.2023г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за посочената по- горе сума да бъде изцяло уважен.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ищеца, поради което и на основание нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в негова полза следва да бъде присъдена сумата от 150.00 лева, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определно от съда в мининален размер с оглед липста на фактическа и/или правна сложност на делото.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ В. О. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗД „......“ АД, ЕИК ......., сумата от 825.00 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вредифизически и емоционални болки и страдания, претърпени от ... в качеството му на водач на лек автомобил „..........“ с рег. № В ....... ВС, в резултат от ПТП, настъпило на 01.02.2020г., в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, в района на кръстовището с ул. „Евлоги Георгиев“, по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „.......“ с рег. № СА .......

НВ, чиято гражданска отговорност била обезпечена от ЗД „......“ АД, управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00 лева- сторени от ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 31.08.2022г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 150.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2