Присъда № 6 от 17.11.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Мотиви по ВНОХД № 310/21 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд

Производството е въззивно и е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по протест от Териториално отделение-Дупница към Кюстендилска районна прокуратура и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец С.П. срещу първоинстанционната оправдателна присъда по НОХД № 976/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд по повдигнатите обвинения срещу подсъдимия СЛ. Й. Б. за престъпления по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК.

С протеста се прави оплакване и се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон от ДнРС. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна.

В жалбата се сочи, че отчасти се споделят от пострадалия приетите за установени от районния съд фактически обстоятелства, но че поради грешни логически изводи, неправилно е постановена оправдателна присъда и по обвинението за хулиганство, изразило се в обиди, псувни и замеряне с камъни от подсъдимия на полицейските служители. Развити са пространни съображения за неправилната преценка на тези действия на подсъдимите като лично отношение на подсъдимия към полицейските служители, вместо като хулигански действия. Отбелязва се, че този извод на съда е в противоречие с трайната съдебна практика относно престъплението хулиганство.

Навеждат се съображения и за неправилност на извода на съда за субективна несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Моли се за отмяна на оправдателната присъда и за признаване на подсъдимия за виновен по обвиненията, за които е оправдан и за уважаване на предявения граждански иск.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за уважаване на протеста и жалбата, съображенията в която е заявил, че споделя изцяло. Посочил е, че приетите за установени от районния съд фактически обстоятелства навеждат на престъпление хулиганство и противния извод е вътрешно противоречив, отчасти неясен и изведен въз основа на факти от друго дело, което е недопустимо. Отбелязал е и че не са налице основания за приложение на принципа „не два пъти за едно и също нещо“ по отношение на обвинението за хулиганство, предвид реализираната административна отговорност на подсъдимия за неизпълнение на полицейско разпореждане. Моли се за отмяна на оправдателната присъди и постановяване на осъдителна, с налагане на наказание, ориентирано към средния размер, предвиден за престъплението.

Адв.Б., като повереник на гражданския ищец и частен обвинител П. е пледирал за уважаване на въззивната жалба, тъй като обвиненията са доказани от гласните доказателствени средства и писмените доказателства, като изводите на съда за оправдаване по същите са неправилни.

Защитниците на подсъдимия- адв. Б. и адв.П. са пледирали за потвърждаване на оправдателната присъда.

Адв.П. е заявил, че протестът и жалбата са неоснователни, тъй като присъдата е правилна.

Посочил е , че приетата за установена от районния съд фактическа обстановка отговоря на истината. Отбелязал е, че за хулиганските действия на подсъдимия е ангажирана административната отговорност с наказателно постановление, поради което не може два пъти да бъде наказан за същото нещо. Твърдял е, че липсва умисъл у подсъдимия за причиняване на телесни повреди на пострадалия, в какъвто смисъл са и събраните доказателства по време на въззивното съдебно производство. Молил е за потвърждаване на оправдателната присъда, дори и поради различна мотивировка.

Адв.Б. също е пледирал за потвърждаване на оправдателната присъда, поради субективна несъставомерност на обвинението за телесна повреда, ако действителност е причинена такава и преклудиране на наказателната отговорност за хулиганските действия, за които е обвинен подсъдимия, поради реализиране на административна отговорност за същите с влязъл в сила акт.

Подсъдимият е дал обяснения, искал е да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на протеста и жалбата, становищата на страните и събраните доказателство по време на първоинстанционното и второинстанционнното производства, за да постанови новата си въззивна присъда, прие за установено следното:

По фактическата обстановка:

1

Подсъдимият СЛ. Й. Б. е роден на ************ в гр.Дупница, с постоянна адресна регистрация в **********************, с настоящ адрес в А., гр.Х. българни, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ в А., неосъждан, с ЕГН **********.

На 10.08.2018 г., за времето от 14.00 ч. до 02.00 часа на 11.08.2018 г., свидетелите С.П. и В.С. били полицейски автопатрул в гр.Дупница и гр.Бобошево. Били облечени в полицейски униформи. Към 23.00 часа патрулирали в гр.Бобошево и с полицейския автомобил се насочили към ресторант „Струма“. Автомобилът управлявал св.С.. Движел го по моста над реката, по стар път, на който имало паркирани автомобили. Внезапно измежду паркираните автомобилите изскочил на платното за движение и започнал да пресича пред автомобила им подсъдимия. Св.С. веднага предприел спиране на автомобила, като успял да преустанови движението му на около метър от подсъдимия. Последният пресякъл, обърнал се и се изсмял. Продължил към ресторант „Струма“ и влязъл в него. Св.С. разпознал подсъдимия, който знаел, че е с име С.. Свидетелите П. и С. решили да проверят причината за пресичането на подсъдимия по този начина и да го предупредят да не пресича внезапно, както и да извършат проверка на документите на посетителите в ресторанта. Св.П. влязъл първи и се насочил директно към подсъдимия. Св.С. го последвал и започнал документна проверка на др.лица, като наблюдавал случващото се между колегата му и подсъдимия. Св.П. се представил на подсъдимия и поискал личната му карта за проверка. Подсъдимият отказал да му я даде, станал, побягнал към страничен изход на ресторанта, излязъл от него и избягал. Св.П. го последвал до черен път зад ресторанта. Св.С. го посъветвал да не го гони, тъй като ще се върне сам, поради което св.П. преустановил преследването му. После двамата отново предприели обход на града с патрулния автомобил.

През това време подсъдимият се върнал в ресторанта и заявил на всеослушание, че полицаите не могат да го хванат, защото те са с бутонки, а той е с маратонки „Найс“. След повторния обход на града свидетелите П. и С. се върнали в ресторанта. Установили, че подсъдимият е там и се насочили към него. Като ги видял подсъдимият отново се затичал към изхода, пред който избягал и предишния път. Напуснал ресторанта и тръгнал направо към коритото на река „Струма“.

Последвал го св.П.. Подсъдимият бързо се движел и псувал св.П.. Блъснал намиращия се в близост до реката св. К. и скочил в коритото й, в която имало около 20-30 см. вода, камъни и растителност. За това научили гостите на ресторанта и някой от тях излезли до реката, за да видят, какво става. Подсъдимият се изправил в средата на реката и останал там. Било тъмно, като мястото се осветявало от осветлението на ресторанта. Свидетелите П. и С. отишли на моста и започнали с фенери да осветяват подсъдимия, както и да му нареждат да излезе от реката. Вместо това подсъдимият започнал да ги псува (на майка). Категорично отказвал да изпълни нареждането им и да преустанови поведението си. Започнал и да хвърля камъни от реката към моста, на който били полицаите-свидетелите П. и С., полицейския и др.автомобили. Св.С. преместил полицейския автомобил, за да не го улучи с камъните подсъдими и да не го увреди. Излезлите от ресторанта посетители му казвали да спре да псува и хвърля камъни. Подсъдимият отказвал и продължавал да стои в реката. Някой от приятелите му, с които бил му хвърлил бира, а друг-хавлия. Във водата подсъдимият престоял около 15-20 минути. Когато му станало студено решил да излиза и се насочил към металната стълба на помпената станция, намираща се там. Като го видели, че се насочва към нея, свидетелите П. и С. заобиколили и се скрили до металната врата на помпената станция, направена от метална мрежа и др. материали. Двамата приклекнали-св.П. до вратата, а св.С. на около 5 метра до него, до оградата, и зачакали появата на подсъдимия, който чували по шума, че се качва по стълбата. Вратата била заключена, поради което подсъдимият се качил на нея и се приготвил да скочи на земята, за да излезе от реката. Непосредствено преди това св.П., който бил с лице към вратата и полуприклекнал, тъй като се изправял, го извикал да дойде при него.

Подсъдимият се подготвил за скок от вратата, висока около 2 метра, напсувал св.П. с израза „Сега ти ебах майката“ и скочил върху него с крака, насочени към главата му. В този момент св.П. се бил почти изправил, отстъпил крачка назад, а за да си предпази лицето вдигнал двете си ръце нагоре и с тях закрил лицето си. Подсъдимият скочил върху него с краката си и ударил дясната му длан, след което св.С. го чул (св.П.), че извиквал от болка. После св.П. бил съборен от подсъдимия на земята и паднал по гръб на нея. Върху него паднал подсъдимият, който започнал да се опитва да му нанася удари с ръце по лицето, от които св.П. се предпазвал. Веднага при двамата дошъл св.С., който бил на около 5 метра, когато паднали, хванал ръката на подсъдимия и му попречил да удари св.П.. Свидетелите задържали подсъдимия, като му поставили белезници, поради съпротивата му. След това св.П. се оплакал на св.С., че изпитва болка в ръката. Закарали подсъдимия в РУ на МВР-Дупница, след което бил прегледан в ЦСМП-Дупница и задържан за 24 часа.

На 11.08.2018 г. св.П. бил прегледан от д-р Н.-хирург в МБАЛ „Св.Иван Рилски“, който в издаденото на същата дата медицинско свидетелство посочил, че обективно констатирал 2 палпаторна болка и оток на дясната длан и множество травматични охлузвания по горните крайници.

Според изготвената на досъд.п-во, на 30.09.2018 г., от д-р Н. съдебномедицинска експертиза (л.64-изписан с молив и л.53-изписан с химикал), при инцидента на 10.08.2018 г. пострадалият С.П. е получил следните травматични увреждания: контузия (натъртване на меки тъкани, оток и болка) на дланта на дясна ръка и множество охлузвания по кожата на горните крайници, които са получени от действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са настъпили по време и начин за които съобщава пострадалия, както и по друг начин. Конкретно за увреждането на ръката е посочено от в.л., че може да се получи при : 1/удар по ръката при „скачане на др.лице върху него“, 2/удар на ръката в земната повърхност при последващо падане на пострадалия, 3/ удар или натиск върху ръката при „последвала борба“ между него и Б. и др.

За второто увреждане „охлузвания по кожата на горните крайници“ в.л. е посочило, че може да се получи при удари в земната повърхност и одрасквания с нокти при съобщеното „падане“ и „последваща борба“ и др. В.л. е отбелязало, че липсата на данни за големина, форма, по- конкретно разположение и др. описания на уврежданията, не позволява по –точно определяне на механизма на причиняването им и вида на травмиращия предмет. В.л. е категоричен, че срокът за пълно възстановяване на уврежданията, при благоприятно протичащ възстановителен процес, е около и до 10-20 дни, като увреждането на ръката е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а охлузванията са му причинили болка и страдание.

Според изготвената, на 05.03.2020 г., по време на съдебното следствие допълнителна СМЕ от в.л.д-р Н., посочените в СМЕ от 30.09.2018 г., травматични увреждания на П., не е изключено да са получени и по друго време освен около 23.50 часа на 10.08.2018 г., а именно-в период от до няколко часа преди или след това време. Към посочения механизъм на причиняване на уврежданията в СМЕ на досъд.п-во, в.л.е посочило, че „ разгледани в съвкупност, тези увреждания не биха могли да се получат само от един удар с крак в областта на дясната длан на П. ( както е посочено и в СМЕ от дос.п-во), не биха могли да се получат и само при нанасяне на побой от П. на Б., за какъвто съобщава подсъдимия-нанасяне на удари от П. с юмруци, ритници и палка ( в този случай би могло да се получат някакви увреждания-охлузвания, контузии в областта на пръстите и предкитково- фалангеалните стави на П., но не и по дланта и нагоре по кожата на горните крайници).