Решение № 15 от 05.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пазарджик, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220102261 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

Подадена е искова молба от М. Т. Д., с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.**, представлявана от адв.В. м - САК, съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.с, ул.“Д** против Д. А. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Па**, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че с ответника са сключили граждански брак на **г., за което е съставен Акт за сключен граждански брак №** от **г. в гр.Пазарджик. Твърди, че от самото начало бракът им протичал добре, като заживели с любов, уважение и разбирателство един към друг. Постепенно отношението на съпруга й към нея започнало да се променя изцяло. Твърди, че не познавала до тогава черти от характера му, които се проявили. От края на 2019г. когато настъпило „затварянето“ им по домовете - с настъпването на Ковид-епидемията, настъпила коренната промяна в отношението му към нея. Той ставал все поизнервен, не одобрявал нейното поведение и грижи към децата им.

Непрекъснато намирал проблеми в ежедневието им, като винаги се дразнел и от най-малкия повод. Непрекъснато била засипвана от забележки, критики и 1 недобронамерено отношение, както лично към нея самата, така и към начина, по който обгрижвала двете им деца. Ищцата твърди, че правила опити да не забелязва тази негова изнервеност и на моменти вманиаченост по „правилни“ подходи при отглеждането на децата им. Мислела си, че с времето съпругът й ще преодолее тези свои негативни прояви в поведението си към нея. Но това не се случвало. Нещо повече - безпочвените критики към нея ставали все поожесточени и безпричинни. В даден момент ищцата решила, че за да запазят отношенията си и семейството си, в името на децата им, следвало съпругът й да потърси специализирана психологическа помощ, за да може да осъзнае границите на нормалното отношение към нея и отглеждането на двете им деца.

Сочи, че от месец юни 2022г. съпругът й започнал да посещава психолог. Искрено се надявала да си помогне и да овладее крайно негативното си отношение към нея. Въпреки, че била потърсена такава помощ - траен благоприятен ефект не бил постигнат и отношенията им драстично се влошили. Ответникът започнал да я злепоставя с поведението си пред нейните родители, пред нейни приятелки и пр.

Ищцата твърди, че за нея от месец март 2023г. положението станало крайно нетърпимо и в нея окончателно се оформило решението за прекратяване на брачните им отношения. Съжителствали от тогава и до сега, само и единствено формално, заради децата. Бракът им бил изпразнен изцяло от съдържанието, което законът и моралът изискват и предписват, поради което за ищцата се явил обоснован правният интерес да сезира съда с искане за неговото прекратяване.

Твърди, че от брака си с ответника имат родени две деца: а д Д., с ЕГН **********, роден на **г. и т да Д.а, с ЕГН **********, родена на **г.

Сочи, че децата им посещават детска градина на „**“ №** М, за което представя писмено доказателство - легализиран превод на изходящо писмо от детското заведение.

Посочва, че семейното им жилище се намира в Г, където са се установили да живеят и работят и двамата трайно.

Твърди, че и двамата съпрузи работят и реализират трудови доходи, както следва: ищцата работела в **н, като месечното й трудово възнаграждение възлизало на 3905 евро месечно, съгласно представеното 2 месечно удостоверение за трудовите й доходи. Ответникът работел на постоянен трудов договор в „Бава**и“ АГ, като месечната му заплата възлизала на 5789.64 евро.

Твърди, че в Република България нямат придобити недвижими имоти и движими вещи, при режим на СИО, които да бъдат предмет на обсъждане по настоящото дело.

Моли съдът да приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и изпразнен от съдържание, поради което следва да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината на съпрузите за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения, при следните условия:

Упражняването на родителските права по отношение на двете деца, родени от брака им: а д Д., с ЕГН **********, роден на **г. и т да Д.а, с ЕГН **********, родена на ** г. да бъдат предоставени на нея - тяхната майка и законен представител.

Постоянното местоживеене на децата да бъде при майката, в семейното им жилище в Г, както и в дома на родителите й в гр.с, когато се прибира в годишен отпуск.

Режимът на лични отношения между бащата и децата да бъде, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца - съответно за двете деца - от 10:00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, като бъдат вземани и връщани от дома им - при определеното местоживеене при майката; 2-седмичен режим през лятото по споразумение между двамата родители, съобразно ползваните от тях годишни отпуски, през което време децата да пребивават при баща си; едноседмичен режим през Коледните и Новогодишните празници по споразумение между двамата родители, при редуване на всяка следваща година на Коледните и Новогодишните празници между двамата родители, като съответно децата прекарват едната година Коледните празници при баща си, а Нова година - при майка си, а следващата година - в обратния порядък.

Бащата да заплаща месечна издръжка за двете деца по банкова сметка на майката, както следва: за детето а д Д., с ЕГН ********** - в размер на 1 200 евро, считано от завеждането на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, дължима на падежна дата - 10-то число на текущия месец, в левова равностойност 2 340 лева; за детето т да Д.а, с ЕГН ********** - в размер на 1100 евро, считано от завеждането на исковата 3 молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, дължима на падежна дата - 10-то число на текущия месец, в левова равностойност - 2145 лева.

Счита тези размери на претендираната месечна издръжка - за справедливи и обосновани по отношение на всяко от двете деца, по следните съображения: на първо място месечните доходи на бащата са почти в двоен размер на нейните месечни доходи. Сочи, че обичайните месечни разходи в Г, свързани с издръжката на едно домакинство, както и тези по отглеждането и осигуряването на добър жизнен стандарт на децата им в Г, са коренно различни от тези в Република България. Сочи, че в Г всички стоки, социални услуги, цени на всичко, което е необходимо за нуждите на едно домакинство са в пъти по-големи от тези в Република България. Ето защо моли, именно в претендираните от нея размери на месечна издръжка, съдът да уважи тези искови претенции.

Моли да бъде допусната промяна във фамилното й име, като след прекратяване на брака да възстанови предбрачната си фамилия „д“.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Заявява искане за постановяване на привременни мерки за родените от брака деца.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който не оспорва заявеното от ищцата с исковата молба, че както тя, така и ответникът, а и децата им имат постоянно местопребиваване в друга държава членка на ЕС, а именно - във Федерална Република Г. Освен това страните по делото и техните малолетни деца, родени от брака, имат както българско, така и немско гражданство. Не оспорва, че страните по делото са се установили трайно във ФРГ, където са съсредоточили всички свои и на децата си жизнени интереси. Това е така, защото и двамата съпрузи постоянно живеят във ФРГ от 2004г., където са учили и завършили висшето си образование, а към настоящия момент работят на постоянни трудови договори с германска фирма, закупили са две общи жилища, а децата им посещават детска градина.

Тези твърдения на ищцата не се оспорват от ответника. Те се установяват и от представените към исковата молба писмени доказателства за доходите на страните и удостоверения за това, че децата посещават образователен център 4 във ФРГ.

Сочи, че по своята същност тези обстоятелства превръщат спора в трансграничен, спрямо който намират приложение нормите на Правото на ЕС. Това е така, защото макар да става дума за съпрузи български граждани, сключили брак в Република България, то тяхното постоянно местопребиваване и това на децата им е в друга държава член на ЕС - във ФРГ.

Сочи, че с оглед на тези безспорни между страните обстоятелства и на основание чл.7 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца (приложим за съдебни производства, които са образувани на и след 01.08.2022г. (чл.100 от Регламента), компетентен да разглежда настоящия спор за развод и родителска отговорност е съдът на Федерална Република Г.

Моли съдът да вземе предвид, че международно компетентен да разглежда въпроса за издръжка на родените от брака малолетни деца е също Федералния съд на Г. Това е така, защото съгласно т.13 от Преамбюла на Регламент 2019/1111 компетентните съдилища по въпроси, свързани с родителската отговорност по смисъла на Регламента (в случая това е ФРГ) най-общо имат и компетентност да решават спорове относно допълнителните задължения за издръжка на дете посредством прилагането на член 3, буква г) от посочения регламент.

Въз основа на изложеното и на основание висшия интерес на децата, така както е формулиран в Регламент (ЕС) 2019/1111 поддържа, че Районен съд - Пазарджик съгласно този Регламент не е компетентен да разглежда настоящия спор за развод, родителските права и издръжките на децата, тъй като тази компетентност принадлежи на съответния съд във Федерална Република Г.

Предвид изложеното, прави изрично възражение за липса на компетентност на българския съд да разгледа настоящия спор, който несъмнено е с международно правен елемент.

Затова моли на основание чл.18 от Регламент 2019/1111 служебно да се приеме, че настоящият съд не е компетентен да разгледа спора, да прекрати 5 производството и на основание чл.86 от Регламента да изпрати делото по компетентност до съответния федерален съд в гр.М.

Ако съдът не приеме горните възражения и прецени, че делото следва да се разглежда от българския съд само в частта за развода, а по другите въпроси, а именно: за родителските права и издръжките на децата, то ще следва да съобрази, че приложимо право към спора в тази му част е немският закон, съгласно чл.8 от Регламент 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла.

Твърди, че съгласно немското право е налице процесуална пречка за образуване на делото. Това е така, защото според немското брачно законодателство следва да е налице период от 12 месеца, предхождащ подаването на исковата молба, за начало, на който се счита началото на фактическата раздяла между съпрузите. Преди изтичането на този срок никой от тях не може да предяви иск за развод. По своята същност това е абсолютна процесуална пречка и като такава превръща иска в недопустим. В настоящия случай този срок не е изтекъл.

Ако съдът не приеме възраженията му относно компетентността на Районен съд - Пазарджик и относно родителска отговорност и издръжки и приеме, че всички въпроси следва да се разглеждат от Районен съд Пазарджик, то ще следва да съобрази, че не са налице стъкновителни норми на Правото на ЕС, които да уреждат приложимото право относно родителска отговорност. Предвид това, приложимото право към тези въпроси следва да се определи съгласно чл.86 ал.1 и чл.87 ал.1 от КМЧП, които предвиждат, че приложимото право е това на държавата, в която страните имат обичайно местопребиваване, в случая то е във Федерална Република Г.

В случай, че съдът прецени за неоснователни дотук изложените доводи и пристъпи към разглеждане на спора, заявява следното: