Решение № 968 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100511298 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. С. К. и непълнолетните Д. С. Г. и Д. С. Г. срещу Решение № 12215/23.06.2025 г. по гр.д. № 27116/2025 г. на СРС, ГО, 37 състав, което се обжалва в частта, в която е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради неправилен анализ на събраните по делото доказателства, респ. неправилен извод, въз основа на доказателствата по делото, за недоказаност на процесното домашно насилие. Акцентирано е върху това, че съдът неправилно не е взел предвид и не е кредитирал декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН показанията на единствения свидетел очевидец, последните кореспондиращи изцяло с декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата на 1 въззивниците и срещу въззиваемата страна Г. Д. Я. да бъде издадена заповед за защита по ЗЗДН на основанията и предвид твърденията, изложени в молба вх.№ 167183/13.05.2025 г.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции .

Въззиваемата страна Г. Д. Я. застъпва становище за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Поддържа, че непълнолетните молители не са присъствали на събитията от 15.04.2025г., както и крайно конфликтни отношения между него и Л. К., породени от имуществен спор.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л. С. К. за издаване на заповед за защита в нейна полза и в полза на непълнолетните й деца - Д. С. Г. и Д. С. Г. срещу Г. Д. Я., заради извършен от последния спрямо нея акт на домашно насилие на 15.04.2025 г., станал достояние на децата й. В сезиращата молба К. е посочила, че ответникът е неин вуйчо –брат на майка й, с който живеят в една жилищна сграда, находяща се в с.Герман, ул.“Дружба“ № 2. През последните години ответникът системно злоупотребявал с алкохол, в резултата на което ставал агресивен към нея и децата, обръщал се към тях с нецензурни думи, повишавал тон и ги заплашвал. На 15.04.2025 г., в 00:30 часа, К. и непълнолетните Д. и Д. чули силни трясъци от стълбището, които се оказало, че са причинени от опитите на Я. да разбие вратата към таванското помещение. След щетите, които нанесъл на вратата, Я. счупил камерата за видионаблюдение, която предният ден К. била поставила, след което започнал да крещи и да блъска по вратата на жилището й, като по пътя към него бутнал и и повредил камина, която временно молителят била оставила на стълбищната площадка пред тавана. Децата вече били уплашени от случващото се, поради което и Л. К. решила да отвори вратата и да помоли вуйчо си да спре. Когато отворила вратата той я блъснал и й изкрещял :

„Внимавай, че съм полудял и ще видиш какво ще стане!“. К. успяла да затвори вратата и да се обади на 112. На случилото се присъствал С. Д. Г.

2

(баща на непълнолетните молители). Пред отзовалите се на обаждането полицейски служители, ответникът продължил да сипе обиди и нападки. В уточнителна молба от 14.05.2025 г. К. е посочила, че на 15.04.2025 г., около 00:30 часа, ответникът звънял по телефона на майка й Ц. К. и я е заплашил, че ще ги унищожи – нея и дъщеря й Л. К., която нарекъл „боклук“ и др.п., поради което молителят те посочила, че търси защита и за майка си.

С определение от 15.05.2025 г. като молителите по делото, наред с Л. К. са конституирани непълнолетните Д. С. Г. и Д. С. Г., както и Ц. Д. К. (чл.9, ал.2 ЗЗДН) и делото е насрочено в открито съдебно заседание. Със същото определение е оставено без уважение искането на К. за издаване на заповед за незабавна защита.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на извършено от него домашно насилие на процесната дата, но е признал твърдяната родствена връзка с молителите, както и че с К. и непълнолетните й деца обитават различни етажи от една и съща жилищна сграда с административен адрес в с.Герман, ул.“Дружба“ № 2. Признал е също така, че е счупил поставената камера за видео наблюдение, като и че между него и племеницата му К. е възникнал конфликт на процесната дата 15.04.2025 г.

С обжалваното решение № 12215/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 27116/2025 г. Софийския районен съд, 37 състав, е отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу Г. Д. Я. в полза на четиримата молителите и е осъдил Л. С. К. да заплати държавна такса в размер на 100 лева, а на Я. разноски в размер на 1000 лева.

Решение № 12215/23.06.2025 г. по гр.д. № 27116/2025 г. на СРС, 37 състав не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена молбата на Л. С. К. за защита на Ц. Д. К. от домашно насилие, поради което и първоинстанционното решение в тази съответна част е влязло в сила и не е предмет на въззивно разглеждане.

За да постанови решението в атакуваната му част първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да може да бъде направен категоричен извод за осъществено от Я. домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН спрямо Л. К. на процесната дата, което да е извършено в присъствието на децата Д. и Д., поради което е оставил без уважение искането за издаване на заповед за защита по ЗЗДН в полза на Л. С.

3

К., Д. С. Г. и Д. С. Г..

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Не се спори по делото, а и е видно от удостоверение изх. № УГ01-159ГР14-4 от 28.04.2025 г., издадено от СО-Кметство с.Герман, че ответникът и въззиваема страна в производството Г. Д. Я. е в родство по съребрена линия от трета степен с молителя Л. К., респ. в родство по съребрена линия от четвърта степен с непълнолетните деца на последната Д. С. Г. и Д. С. Г.. Наред с това следва да бъде отбелязано, че сезиращата районният съд молба е допустима, като подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно районният съд я е разгледал по същество.

Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и страните не спорят, че живеят на различни етажи в една и съща сграда, находяща се в с.Герман, ул.“Дружба“ №2, като отношенията между пълнолетните страни са крайно обтегнати поради невъзможността да уредят въпроса за ползването на общите части в сградата, проява за което са висящите съдебни производства между таях и множеството сигнали подавани до органите на реда.

Не се спори по делото, а и е видно от удостоверение от 12.05.2025 г. на 8-мо РУ-СДВР и Протокол за оглед на щета, че на 15.04.2025 г. са причинени щети на вещи, собственост на Л. К., находящи се в общите части на сградата с администативен адрес – с.Герман, ул.“Дружба“ №2, изразяващи се в счупена камина, липсваща камера и счупен шкаф за обувки. Не се спори, че именно ответникът е причинил щетите около 00:30 часа на 15.04.2025 г.

Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗДН в приложимата редакция на ДВ, бр.69 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, за които този закон изисква да се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във 4 фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие (чл.2, ал.2 ЗЗДН), като актовете на домашно насилие може да се извършват чрез действие или бездействие (чл.2, ал.3 ЗЗДН).

При съвкупен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съдебен състав намира, че по делото се установяват твърдените в молба вх.№ 167183/13.05.2025 г., действия на въззиваемия Г. Д. Я. спрямо въззивника Л. С. К. на процесната дата. Установява се, че 15.04.2025 г., около 00:30 часа, след като Я. вдигнал силен шум при опита си да разбие вратата към таванското помещение на жилищната сграда, находяща се в с.Герман, ул.“Дружба“ №2, като трясъците му нарушили нощната тишина и събудили децата Д. и Д., и след като последният причинил щети на вещи, собственост на Л. К., находящи се в общите части на сградата, започнал да крещи и да блъска по вратата на жилището на молителите, а след като К. отворила входната врата, той я блъснал и й изкрещял : „Внимавай, че съм полудял и ще видиш какво ще стане!“. Последната успяла да затвори вратата, обадила се на 112, като пред полицейските служители, отзовалите се на сигнала, Я. продължил да сипе обиди и нападки. Опора за този извод, противно на приетото от районния съд, са показанията на свидетеля – очевидец С. Д. Г., които съдът ще обсъди по –долу, кореспондиращи, както с представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи белези на процесния акт на домашно насилие – описано е насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора на Д.нието и в каква връзка се намира с пострадалата К., посочени са и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие (като причините за конфликта, състоянието на пострадалата, начинът, по който й се е отразила агресия на извършителя и др.), така и с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Така, от събраните по делото доказателства, в частност от показанията на св.Г., се установяват действията на Г. Я. на процесната дата, изразяващи се в предизвикването на силен шум, тропане и блъскане по вратата през нощта, съпроводено с блъскане и отправяне на заплашителни реплики от рода на „внимавай, че съм полудял“ и „ ще видиш какво ще стане“, надхвърлящи пределите на крайно изострените отношения между тях, представлява не само съседски тормоз, но и психическо домашното насилие спрямо Л. К., с оглед връзката между извършителя и жертвата, по смисъла на чл.2, ал.1 5

ЗЗДН. Наред с това, от показанията на Д., възприел пряко и непосредствено действията на ответника и въззиваема страна в производството Я., се установява, че децата Д. и Д. са се събудили от внезапният и силен шум, предизвикан от трясъците на Я., излезли са в коридора и са възприели опита на Я. да влезе в жилището, бутайки майка им и крещейки по неин адрес:

„Внимавай, че съм полудял и ще видиш какво ще стане!“.

Преценявайки показанията на св.С. Д. Г. по реда на чл.172 ГПК, съдът намира последните за логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Евентуалната заинтересованост на св.Г. от изхода на спора, с оглед фактическата му връзка с въззивника К. и родствената му връзка с непълнолетните Д. и Д., не е основание за дискредитиране на показанията само на това основание, а единствено за съвкупна и критична преценка на заявеното от свидетеля (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., ГК). Извършвайки тази преценка, въззивният състав не намира основание да не кредитира показанията на този свидетел. До същия извод би стигнал и районният съд, ако бе подложил показанията на разпитаните по делото свидетели на критичен анализ, съобразявайки, за кои факти и обстоятелства всеки от тях пресъздава лични впечатления, респ. пресъздава споделено му от страна по делото, и съпоставяйки ги с останалите събрани по делото доказателства, още повече, че по делото не са събрани никакви доказателства, които да компрометират показанията на св.Г.. Що се отнася до показанията на св.Г. З., следва да бъде отбелязано, че този свидетел няма никакви преки впечатления от случилото се между страните на процесната дата и единственото което установява е наличието на сериозен конфликт между пълнолетните страни по повод ползването на таванското помещение, както и че в деня след инцидента Я. е бил с високо кръвно и му се е оплакал за случилото се.